Акт от 29.12.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

***, 29.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6324 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 901,50 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 144,68 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу А.Н.Н., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№940/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 21156 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем сървисиз ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2015г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-391,51 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 445,19 лв., услуга дялово разпределение- 64,80 лв.

Твърди, че в имота на ответника има монтирани 3 бр.индивидуални разпределителни уреди. Няма монтиран водомер.

Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 901,50 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 31.12.2015 г. и лихва върху главницата в размер на 144,68 лева за периода 04.03.2013 г. до 05.02.2016 г. и законната лихва върху главницата от 15.02.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 940/2016г. по описа на ПлРС.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявения иск е неоснователен. Излага съображения, че първоначално е издадена Заповед за незабавно изпълнение за много по -голяма сума, която не отговаря на сумата по предявеният иск по чл.422 ГПК,поради което, моли съдът да я обезсили като незаконосъобразна. Излага правни съображения, че съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ и ал.6, посочените лица са клиенти на топлинната енергия, но визираните норми противоречат на регламентираните в ЗЗД принципи ни свобода на договарянето, автономия на волята на страните по договорите, както и на прогласените в чл.62 от ЗЗП права на потребителите. Счита, че волята на страните по договор не може да бъде наложена от държавната власт, тя е израз на свободната вмисъл,въплатена в свободното поведение, т.е. не може да бъде приравнена на прост юридически факт,необходим за да се задвижи правната норма. Счита, че разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ нарушава регламентираните в чл.62 ЗЗП права па потребителя /съответстващи на регламентираните права на потребителите р Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/.Счита, че следва да се има впредвид, че съгласно чл.62,ал,1 от ЗЗП,доставката на стоки или предоставянето на услуги /в това число /„централно отопление"/ на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова етрана,е забранено. Твърди, че по делото липсва искане от страна на ответника за досавка на топлоенергия за битови нужди, както и искане за преминаване по вертикалните тръби на сградната инсталация. Счита, че изложеното до тук в най-пълна степен кореспондира и с нормата на чл 19,ал.2 от Конституцията на РБ,съгласно която 3аконът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,нелоялната конкуренция и защитата потребителя. Моли съдът да има в предвид, че по силата на § 1 от ДР на ЗЗП,при противоречие на разпоредбите на два закона се прилагат тези разпоредби,които осигуряват по-висока степен за защита на потребителите, а няма съмнение, че нормата на чл.62 от ЗЗП осигурява по висока степен на защита на ответника и поради това тя дерогира разпоредбите на ЗЕ. Излага съображения, че приложените от ищеца документи,както й на третото лице са частни документи и нямат доказателствена сила. Моли да бъде отхвърлена претенцията. Претендира направените деловодни разноски.

По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, ***, ***, което не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не спорно между страните, че ответника А.Н.Н. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в ***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.

Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.

14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че неплатеното задължение на отвтеницата за топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. е в общ размер от 901,50 лв. главница/391,51 лв.-ТЕ за отопление, 445,19-ТЕ за сградна инсталация и 64,80 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2016г. е в размер на 147,19 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съдът намира за неоснователни развитите съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба, тъй като претендираните суми не съответстват на сумите по издадената заповед за изпълнение. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.

418. Видно е, че няма никаква пречка да бъде предявен иск за установяване дължимостта само на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и в частта, в която е налице постъпило в срок възражение от длъжника, а не е предявен иск от заявителя за установяване на вземането му, заповедта за изпълнение подлежи на частично обезсилване, но не от съда в исковото производство, а от съда по заповедното производство. По същество е предявен иск за установяване само на част от вземането по издадената заповед за изпълнение.

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 901,50 лв.:

Не се спори между страните, че ответника А.Н.Н. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.