Решение № 4301 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4301 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330114533 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 19 от ЗГР.

Образувано e по молба на Д. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********************, с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР, за допускане промяна на собственото й име от „Д.“ на „Д.“.

Молителката твърди, че е родена на *********** г. в гр. *********** и сред всички нейни познати – роднини, съседи, приятели и колеги е известна с името „Д.“. Сочи, че с това име я наричат от дете и с него се обръщат към нея.

Твърди, че години наред собственото й име „Д.“ й е създавало много неудобства, неприятни емоции и негативи в личен и обществен план, както в работата й, така й сред непознати, които понякога в разговори се обръщали към нея с „Д.“. Трудно й предавали пощенски пратки, съобщения и други документи, адресирани до Д. Г., защото в клиниката, в която работи я знаели с името Д. Г., така я наричали колегите й и всички нейни близки роднини и приятели. Твърди, че изпитва неудобства, когато трябва да показва документа си за самоличност при общуване с представители на фармацевтични компании във връзка с доставката на лекарствени и/или други козметични продукти, необходими за клиниката, в която работи. Сочи, че често се е случвало да 1 произнасят с присмех името й „Д.“. Счита, че описаните обстоятелства представляват важни причини, налагащи промяна на името й от „Д.“ на „Д.“.

По изложените съображения моли за допускане на исканата промяна на собственото й име. В подкрепа на твърденията си молителката представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за разпит на един свидетел.

В срока по чл. 131 ГПК от контролиращата страна - Районна прокуратура - Пловдив, е постъпило становище за допустимост на депозираната молба, в което се правят и доказателствени искания с оглед преценката за нейната основателност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на молбата от заинтересованата страна Община ***********, в който не се възразява срещу допускане на исканата промяна на собственото име на молителката. Моли се да бъде постановено решение съобразно разпоредбите на ЗГР.

В съдебно заседание молителката се представлява от адв. М. Д..

Поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Заинтересованата страна - Община *********** и контролиращата страна Районна прокуратура - Пловдив, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и като съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община ***********, се установява, че молителката е записана с имената Д.

В. К., че същата е родена на *********** г. и нейни родители са С.Г. К., ЕГН ********** – **** и В.Р.К., ЕГН ********** – ****.

От приетото като писмено доказателство по делото писмо от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България с вх.

№ 108821/24.10.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив (л. 39), се изясн ява, че след извършена проверка в Централизирана информационна система на следствените служби е установено, че по отношение на молителката няма данни за образувани и водени досъдебни производства. В тази насока са и приобщените по делото: писмо от ОДМВР Пловдив с вх. № 109219/25.10.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив (л. 42), писмо от Районна прокуратура – 2

Пловдив с вх. № 106874/21.10.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив (л.

37) и писмо от Окръжна прокуратура - Пловдив с вх. № 106209/17.10.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив (л. 36).

Видно от приетото като доказателство по делото писмо от ОДМВР Пловдив, Сектор „Български документи за самоличност“, спрямо молителката няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.

От приобщената справка съдимост на молителката, издадена от Районен съд - Пловдив (л. 35), се установява, че същата е неосъждана.

От показанията на разпитаната по делото свид. Е.Н.Т-Ц. се установява, че тя и молителката се познават от десет години, поддържат приятелски отношения и всички в компанията им знаят, че молителката носи името „Д.“.

Молителката навсякъде се представяла с името „Д.“ . Свидетелката Е.Т.-Ц. сочи, че скоро случайно разбрала, че собственото име на молителката е „Д.“.

Молителката й споделила, че се представя с името „Д.“, тъй като изпитва неудобство и се срамува от името си „Д.“.

Съдът кредитира показанията на свид. Е.Т.-Ц., тъй като намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата се явява процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен за разглеждането й съд.

Съгласно чл. 19, ал. 1 о т З Г Р промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В ЗГР няма легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на този закон, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла на закона или не. Трайно установената съдебна практика приема, че „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 3 от ЗГР са такива обстоятелства, които правят лично или обществено неудобно или неподходящо за лицето да носи името, промяна на което се иска.

Името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал.

1 от ЗГР. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. В съдебното производство по реализацията на правото да се промени името решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, че определянето на името, пола и сексуалната ориентация попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като причини за неговия избор могат да бъдат различни. С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му име го удовлетворява, и ако са налице фактическите основания, да упражни правото си да промени собственото си име, без това да е свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност (в този смисъл Решение № 1426/10.12.2008 г. по гр.д. № 396/2008 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 138/19.03.2009 г. по гр.д. № 6115/2007 г. на ВКС, II г.о.).

От събраните по делото доказателства се установява, че молителката е известна в обществото с името „Д.“. Не са налице данни за евентуален користен мотив за исканата промяна на собственото й име или целени неправомерни действия. Поради това и като се съобрази продължителното фактическо ползване на името „Д.“ от страна на молителката, с което тя се самоопределя и представя в обществото, съдът намира, че следва да бъде зачетено желанието й за промяна на собственото й име.

По гореизложените съображения и доколкото в производството се събраха доказателства, че по отношение на молителката не са налице висящи наказателни производства, исканата промяна на собственото име на молителката от „Д.“ на „Д.“, следва да бъде допусната.

На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, ПРОМЯНА на собственото име на Д. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

********************* от „Д.“ на „Д.“.

Да се изпрати препис от решението на Община *********** за отразяване в регистрите на населението, до Служба „ГРАО“ на Област Пловдив и до Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Пловдив за отразяване на допуснатата промяната.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5