Решение № 4681 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1229/2025
- Вид
- Решение № 4681
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4681 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330101229 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД и чл.22 ЗПК; както и иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М. А. Г. твърди, че е сключила с ответника договор за заем за сумата 800 лв. при ГПР от 47,63 % и фиксиран лихвен процент от 40,05 %. В чл. 8 от договора било уговорено, че ищцата следва да предостави обезпечение по определен от кредитора начин в тридневен срок, като при неизпълнението на това задължение, се дължала неустойка, определена предварително в размер на 889,62 лв. и включена в погасителните вноски по кредита. Излагат се доводи, че така определената неустойка представлява скрито плащане, което не е включено в ГПР, клаузата която я уговаря е неравноправна, а начинът, по който тя е включена в договора, представлява заблуждаваща търговска практика. Поради това се поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, конкретно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Искането е да се обяви за нищожен договорът за заем. Ако този иск не бъде уважен, се претендира да се прогласи нищожност само на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора. Предявен е и иск за осъждане на ответника да върне сумата 27 лв., относно която се излагат твърдения, че е заплатена без основание от страна на ищцата на ответното дружество поради недействителността на договора за заем.
Ответникът „Сити кеш“ ООД излага подробни доводи за валидност на договора за кредит. Счита, че не са налице сочените основания за нищожност. Счита, че искът е 1 неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът намери за установено следното:
На ***. между ищцата М. Г. и "Сити Кеш" ООД бил сключен договор за паричен заем №*** за предоставяне на сумата 800лв., която следвало да бъде върната на десет вноски в срок от 19.08.2019г. до 19.05.2020г.. Определен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %. Годишният процент на разходите в договора бил посочен като 47,63 %.
Уговорено било в чл.6 от договора, че кредитополучателят ще предостави поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка; или 2. поръчителство отговярящо на условията на чл.9, ал.2 от общите условия – да се предостави от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на наймалко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Според чл.5, ал.2 от договора, обезпечението следвало да се предостави в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем. В чл.8 от договора било предвидено, че ако заемателят не предостави в тридневен срок, уговореното обезпечение по чл.6 дължи неустойка в размер на 889,62 лв., която следвало да се заплати разсрочено и била предварително включена в приложения погасителен план – приложение 1 към договора / лист 9 и 10/ . Общият размер на плащанията по договора бил посочен в чл.3 ал. 12 като 930,39лв.
Установява се от представеното по делото удостоверение, издадено от дружеството кредитор, че ищцата Г. е изплатила изцяло задължения по процесния договор за кредит №*** / лист 11/ .
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Договорът е сключен от ищцата в качеството и на физическо лице и не във връзка с упражняване на търговска дейност, поради което относно него се прилагат разпоредбите на ЗПК.
Изискванията за начина на обезпечаване, които договорът възлага на потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че той търси заем в сравнително нисък размер. Предвид това житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, относно която банковата институция ще 2 изисква също заплащане, или поръчител, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да бъде начислена уговорената неустойка, която по размер надвишава отпуснатата главница. При това размерът на неустойката не се прибавя, като разход към договорната лихва и по този начин не се взема предвид при определянето на годишния процент на разходите. Тоест налице е стремеж да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Доколкото неустойката е уговорена не като дължима при неизпълнение на основното задължение на ищеца – да заплати в срок погасителните вноски, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в него не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,62 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе посочено, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
Изложеното води до извод, че договорът поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Потребителят на практика няма информация колко точно е оскъпяването по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР има за резултат невъзможност да се проверят отделните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като изрично и изчерпателно се посочат всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно установяване на нищожност на договора е основателен и следва да се уважи.
Съобразно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
3
Установява се от представените доказателства, че ищцата няма задължения по договора, тоест погасила го е изцяло. Поради това, че дължи връщане на чистата сума, която в случая е 800 лв., следва че претендираната от нея сума от 27 лв. / 13,80 евро/ е заплатена без основание и следва да бъде върната, като дадена при начална липса на основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. Ето защо вторият от исковете също следва да се уважи.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 102 лв. /52,15 евро/.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., поради което следва да му бъде определено възнаграждение. Ответникът по делото е направил възражение за лиса на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. по отношение на ищцата като в тази връзка са представено като доказателство искането за отпускане на кредит от ***., където тя е декларирала получаван доход / л.23/. Съдът счита обаче, че от представения от ответника документ не може да се е обоснове извод, за липса на предпоставките на чл.38 ЗАдв, той не е актуален към датата на предявяване на иска.
Що се отнася до размера на възнаграждението за адвоката съдът намира, че същият следва да се определи на 150 евро. Този размер съдът намира са съответен на правната и фактическа сложност да делото, броя на предявените искове, защитавания материален интерес и извършените процесуални действия, както и това, че макар да се предоставя защита по два иска, доказването по тях не е усложнено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. 124, ал. 1 ГПК, чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, като противоречаща на закона, по иска предявен от М. А. Г. ЕГН ********** с адрес *** против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №115, ет.5 договор за потребителски кредит №*** от ***.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №115, ет.5 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М. А. Г. ЕГН ********** с адрес *** сумата 13,80 евро /27 лв./, платена без основание от ищцата по нищожния договор за паричен заем №*** от ***.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на М. А. Г. ЕГН 4
**********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 52,15 евро /102 лв./ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати адв. С. В. М. от АК ***, с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 150 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5