Решение № 957 от 01.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3710/2021
- Вид
- Решение № 957
- Подписан
- 01.07.2021
- В сила
- 16.11.2021
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 ал.1т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 957 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Десислава Пл. Порязова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330203710 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0273-000195 от 17.05.2021 г. на П. А. - Началник РУ на ОДМВР Пловдив,РУ-Хисар с което на СТ. Н. ДЖ. ЕГН ********** е било наложено административно наказание : на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.Жалбоподателят Н. Д. редовно и своевременно призован не се явява ,като в съдебно заседание се представлява от адв.С.П. излага основания за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител .По делото при насрочването е постъпило молба –становище по съществото на делото и се и ска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
На 29.04.2021г. жалбоподателят С.Д. управлявал лек автомобил „БМВ “320 с рег. № ********* Около 13.40 часа в с.Старо Железаре ул.1-ва на кръстовището с улица „Трета“ посока на движение към с.Ново железаре бил спрян за проверка от полицейски служители-младщи автоконтрольор П.Г. при РУМВР гр.Хисаря, които тествали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7410+, с фабричен номер „АRRB 0125”. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 0.99 на хиляда. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № 234 /бланков № 858277/ на 29 .04.2021 г. за извършен о от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 0062679, препис от който бил връчен на жалбоподателя . Жалбоподателят отразил в талона, че не приема показателите на техническото средство. В законоустановения срок жалбоподателят се явил да даде кръвна проба за изследване. С протокол за химическа експертиза /ПХЕ/ №287 ог 10.05.2021г.е посочено ,че показанието на алкохол на лицето С.Д. в кръвта е 0,58% .
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване,Протокол за химическа експертиза/ПХЕ/ , справка АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетеля –П.Г..Последният ясно ,точно и конкретно описва проверката ,както и съответните констатации.Съдът възприема показанията му в цялост,същите се кредитират от съда и съвпадат с описаното в писмените материали обсъдени по-горе.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по
НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, жалбата се преценя ва като
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с химическа експертиза, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.58 на 2 хиляда,съгласно постъпилата по делото ПХЕ.
Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», самото техническо средство е било калибрирано към датата на изпробване, издаден е талон за медицинско изследване.Няма пречка и да му бъдат издадени два отделни талона,тъй като видно от показанията на св.Г. е,че Д. е отказал кръвна проба за наркотици,но се е съгласил на такава за алкохол.На следващо място е съвсем нормално в АУАН да се впише това ,което е отчело техническото средство на място ,тъй като ПХЕ още не е бил готов и няма как да се отрази в АУАН,който се изготвя на място.Тъй като е дадена кръвна проба и същата е била готова на 10.05.2021г ,то това е отразено ясно и точно в НП.Като съдът не споделя възраженията на пълномощника на жалбоподателя,че в НП не е вписан номера на тази ПХЕ ,а само датата и видите ли това опорочава процедурата по издаване на НП и нарушава правото на защита на жалбоподателя.Фактът ,че е описано показанието на тази експертиза в достатъчна степен индивидуализира установеното количество алкохол.По отношение на жалб.Д. в АУАН и НП са отчетени всички съставомерни признаци на нарушението по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП .В НП правилно ясно и точно са описани както показанията на техническото средство ,както и резултатът от ПХЕ.Като описанието и на двете не нарушава правото на защита на Д., а напротив в пълнота го запознава с показанията както на техническото средство ,така и на ПХЕ .Като впоследствие при определяне на отговорността на жалбоподателя е взет резултата от ПХЕ,който очевидно е по-благоприятен и влияе в голяма степен и върху наказуемостта на нарушението.Доколкото е дадена кръвна проба за изследване ,то именно резултата от нея е зачетен , а не този от техническото средство. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата Д. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Съдебният състав счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът и от двете проби - от техническото средство и от ПХЕ ,като последното е повлияло на определяне на концентрацията на алкохол и на съответната наказуемост. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.Настоящият съд не възприема тезата на пълномощника на жалбоподателя,че от описанието в НП не става ясно кое от двете показания приема за установено,това от техническото средство или това от кръвната проба.Напротив напълно ясна и точна е волята на АНО ,а именно,че е възприел резултата от протокола за химическа експертиза/ПХЕ/ и това е повлияло и на правилното определяне на наказанието ,именно по чл.174ал.1т.1 от ЗДвП ,а не по чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП.
3
Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца - съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като са определени в ъв фиксиран размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същите.Спазени са и изискванията за издаваене на АУАН и НП и същите отговарят на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
,както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Спазени са и изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е било постановено от административно – наказващият орган отнемане на общо 10 контролни точки за нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0273-000195 от 17.05.2021 г. на П. А. - Началник РУ на ОДМВР Пловдив,РУ-Хисар с което на С. Н. Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание : на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5