Решение № 323 от 01.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002100371 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 407 от 28. 01. 2026 г. по гр. д. № 371/2025 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 172 от 2. 09. 2024 г. по гр. д. № 188/2024 г. на АС – Бургас в частта му потвърждаваща решение № 135 от 07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.

124, ал. 1 ГПК от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Община – Несебър не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „***“, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], част от 2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на комбинираната скица на стр. 14 от делото на районния съд.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която отрицателният установителен иск е уважен за поземлен имот с идентификатор *** и площ от 326 кв.м., както и за поземлен имот с идентификатор ***и площ от 11409 кв.м. по КККР на [населено място], ***, и двата с административен адрес [населено място], ***, улица „***“.

В подадената от ищеца „Слънчев бряг“ АД касационна жалба срещу въззивното решение в 1 отхвърлителната му част се твърди неправилност на същото поради постановяването му при необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените, поради необоснованост на фактическия извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че имотите, предмет на отхвърлителната част на въззивното решение, не са част от имота, описан в представения от ищеца акт за държавна собственост и поради противоречие на изводите на съда с материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС.

С отговор на касационната жалба, подаден от ответната по иска страна Община Несебър, се излагат съображения за правилност на въззивното решение в отхвърлителната му част и неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса относно съотношението между нормите на пар. 7, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и предпоставките за прилагането им.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Въпросите са обсъждани в практиката на ВКС – в посочените от касатора решение № 10 от 20. 03. 2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 150 от 7. 05. 2012 г. по гр. д.

№ 1052/2011 г. на ВКС, 2 г.о., в други решения на ВКС – решение № 425 от 5. 08. 2003 г. по гр. д. № 1364/2002 г. на ВКС, 4 г.о, решение № 1176 от 18. 12. 2008 г. по гр. д. № 3270/2007 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 244 от 25. 02. 2010 г. по гр. д. № 99/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 200 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 5293/2008 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 145 от 2. 12. 2015 г. по гр. д. № 2508/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 51 от 25. 03. 2019 г. по гр. д. № 1895/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 71 от 6. 02. 2025 г. по гр.д. № 1773/2024 г. на ВКС, 1 г.о. и цитирани в тях актове.

Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991 г. започва с влизането в сила на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991 г. Разпоредбата на пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община. В хипотезите на пар. 7, ал. 1, точка 6 и т. 7 ПЗР ЗМСМА критериите за определянето на общинската собственост са за какво се ползва имотът, какво е предназначението му, кой субект го ползва. Когато по предназначение имотът е част от цялостно мероприятие, преценката се прави с оглед всички имоти, върху които мероприятието е реализирано или е в процес на реализиране, а не само за конкретния имот.

Разпоредбата на § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА предвижда, че не преминава в собственост на общините имуществото по алинея 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.

При наличие на някоя от тези отрицателни предпоставки общината не придобива собствеността върху съответния имот. Нормата на алинея 2, макар да е приета по късно (през 1995 г.), действа от влизане в сила на ЗМСМА, тъй като има тълкувателен характер и доизяснява правилото на алинея 1, действащо от влизане в сила на ЗМСМА. Ако към 2 влизане в сила на ЗМСМА недвижимото имущество е включено в капитала на търговско дружество, то това имущество вече не е държавна собственост, а е преминало е в собственост на търговското дружество, в което държавата притежава дялове или акции, поради което и не може да настъпи трансформация на държавната собственост в общинска по силата на някой от критериите по § 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА. Преминаването по силата на закона в собственост на общините на заварените държавни имоти настъпва само при липса на предвидените в § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА изключения, като преценката за това се прави към влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г.

Същото разрешение следва да се приложи и в случаите по пар. 42 ПЗР ЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.), според която норма преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. И в този случай, когато предвиденото в плана предназначение на имота е част от цялостно мероприятие, за което са предвидени и други имоти, преценката се прави с оглед цялото мероприятие и дали същото може да се квалифицира като обществено и благоустройствено мероприятие на общината и с оглед нормативната уредба (ако такава съществува), уреждаща характера на собствеността към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС.

Недвижим имот, който при влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г. е включен в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминава в собственост на общините на основание пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС. И в хипотезата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото и в тази разпоредба придобивно основание е производно.

Настоящият състав споделя становищата по поставените въпроси, изразени в цитираната практика на ВКС.

По основателността на касационната жалба:

За да достигне до извод за неоснователност на отрицателния установителен иск за собственост на описаните по-горе три имота, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с АДС № 2600/18.07.1995 г. е актуван като държавна собственост имот с площ от 2 150 дка, предоставен за нуждите на КК „Слънчев бряг“ с РМС № 238/20.

11. 1973 г., заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на околната среда, протокол на комисията по чл. 12 ПП ЗГ от 25. 04. 1973 г., при граници: север - южните части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път Варна - Бургас до разклона за [населено място], юг - пътя за [населено място] до входа на северния плаж, изток - плажната ивица край морето. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД. Като приложени документи са посочени заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. и „скица М 1:10000“. Актът е съставен от надлежен орган, съгласно чл. 78 НДИ /отм./, действала към съставянето му.

3

От приложените към АДС документи - заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., доклад от 18. 08. 1973 г. на министъра на горите и опазването на природната среда и протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. е установено, че с протокол от 25. 04.

1973 г. комисията по чл. 12 ПП ЗГ е разгледала искането на ДСО „Балкантурист“ – София за изключването на 2150, 2 дка от курортните гори на Горско стопанство – Несебър, като предложените за изключване площи от горския фонд са предвидени по Общия градоустройствен план на комплекса „Слънчев бряг“, одобрен със заповед № 100800/16. 10.

1970 г. на МСА, за разширение на курортния комплекс за парково устройство и строителство на нови хотели, ресторанти и атракционни съоръжения. С цитираното РМС от 20. 11. 1973 г. е разрешено на министъра на горите и опазване на природната среда да изключи от ДГФ 2150 дка гора в района на ГС - Несебър и да я предостави за нуждите на КК „Слънчев бряг“, а със заповед № 3890/14. 12. 1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда е разпоредено безвъзмездно изключване от ДГФ на 2150 дка залесена и незалесена горска площ при граници: на север южните части на ръба на отводнителния канал до пресичането на същия с новия панорамен път, на запад – по стария път от Варна за Бургас до разклона за [населено място], на юг – по пътя за [населено място] до входа на северния плаж до заустването на отводнителния канал и на изток плажовата ивица край морето в м. „А.“, „Пионерски лагер“, р. ***, Северен плаж – част от ГС – [населено място], която площ е описана в приложения протокол и скица в М 1:10000. Посочено е, че описаната площ се предава на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на КК „Слънчев бряг“.

Общият градоустройствен план на курортен комплекс „Слънчев бряг, одобрен със заповед № 100800/16. 10. 1970 г. на министъра на строителството и архитектурата, не е открит от вещите лица в Община Несебър и в ОА – Бургас - същите са уведомени, че планът не се съхранява в посочените учреждения.

В досието на акта за държавна собственост има копие на скица-ситуация на терените на КК „Слънчев бряг“ М 1:10000, която според вещото лице инж. К. по-скоро представлява схема, отразяваща графично описаните в акта граници на територия от 2150 дка. Според вещото лице инж. С. тази скица не е издадена по конкретен план, имотът не е описан съобразно конкретен план, границите на терена не могат да се отразят точно в сега действащата кадастрална карта. Изложеното предполага грешка от порядъка на около 10 метра при изработване на цифровия модел, който да се наложи на кадастралната карта, а изследване на терен с площ от 2150 дка е обемна геодезическа дейност. При тези данни вещите лица са дали заключение, че не може да се направи извод дали процесните три имота са включени в имота, описан в АДС.

В периода 1988 г. – 1990 г. в имота с идентификатор ***са изградени атракционни съоръжения – водна пързалка „***“ (1988 г.) с площ от 1200 кв.м. и басейн (1990 г.) с площ от 49 кв.м., за които е съставен АДС № 2325/17. 10. 1994 г. и които съоръжения са продадени на ЕТ ГМК-Райвъл-Георги Карагьозов“, като обособена част от „Слънчев бряг“ АД, с договор за приватизационна продажба от 05. 07. 1999 г.

С РМС № 1/12.02.1988г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, считано от 01.03.1988г. са образувани отделни държавни туристически 4 предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг са:

„Балкантурист - Месембрия“ - Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг. С решение от 24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана ДФ „Слънчев бряг”, на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 3 от Постановление на Министерски съвет № 35/10.04.1990г., считано от 24.04.1990г., която поема активите и пасивите на описаните държавни предприятия. С решение № 83 от 18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 ПМС № 2/1989 г. е постановено прекратяване на държавната фирма и поемане на нейните активи и пасиви от 13 новообразувани държавни фирми, а с поредица от решения на комитета по туризъм от 18.