Решение № 923 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20231100901256 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 20230705162835, подадена от “М К.М.” ЕООД, ЕИК ****, срещу Отказ № 20230630164727/03.07.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20230630164727 за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая е подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. № 20230630164727, с което е поискано да се впише по партидата на “М К.М.” ЕООД на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая непосочването на действителен собственик противоречи на императивна норма на закона, както и че идентифицирането на действителните собственици на търговски 1 дружества е от мерките за превенция, регламентирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари и постигане целите на същия. Приело е също, че вписването на останалите заявени обстоятелства, а именно: относно дружествата, които пряко и непряко упражняват контрол върху дейността на дружеството, е в пряка зависимост от посочването на действителен собственик. Освен това в конкретния случай се касае за първично вписване по раздела, а не за промени, след като вече е вписано физическо лице действителен собственик, което е допълнителен довод за постановяването на цялостен отказ по всички заявени за вписване обстоятелства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ, документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, обявяване на заявените актове.

В случая заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с писмено пълномощно.

С подаденото заявление се претендира първоначално вписване на обстоятелства относно действителен собственик съгласно чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. Съгласно § 2 от ДР на ЗМИП, “действителен собственик” е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят на някое от посочените в разпоредбата условия. В случая с подаденото заявление не е посочено физическо лице – действителен собственик. От справка в 2

Търговския регистър не се установява едноличният собственик на капитала да е например публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, за да е налице изключение от приложението на горецитираното правило.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че длъжностното лице по регистрацията е длъжно само да извърши исканото вписване, без да преценява по същество съответствието със закона и съществуването на вписаните обстоятелства. Напротив, такава проверка е дължима и вменена в задължение на длъжностното лице по регистрацията съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ по всяко заявление, включително и подадено заявление образец Б7.

Посочването единствено на лице/-а, което упражнява пряк или непряк контрол върху дружество, не е достатъчно, за да бъде извършено първоначално вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.

Тези обстоятелства не могат да послужат в достатъчна степен за идентифициране на действителен собственик на дружеството, какъвто е смисълът на мерките за превенция по ЗМИП.

По изложените съображения съдът намира, че по подаденото заявление правилно е постановен отказ и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.

Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. № 2176/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав).

3

Поради горното Агенцията по вписванията няма право на разноски в производството пред СГС, поради което такива не й се присъждат по делото.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20230705162835, подадена от “М К.М.” ЕООД, ЕИК ****, срещу Отказ № 20230630164727/03.07.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20230630164727.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4