Решение № 34 от 23.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Провадия, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130101142 по описа за 2020 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молби вх. № 1056/22.03.2021 г. и вх. № 1931/21.05.2021 г., подадена от ЯНЧ. ИЛ. Р., ЕГН ********** , против Н. Ж. Т., ЕГН ********** , с която е предявен иск с правна квалификация чл. 127а от СК.

В исковата молба се излага, че по силата на сключена спогодба по г.д. № 1338/2019 г. по описа на РС – Провадия, упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Я.Я.И., ЕГН **********, роден на 21.09.2013 г. в гр. ****, са предоставени на ищеца, а на ответника е определен режим на лични контакти с детето.

Твърди се, че от момента на одобряване на постигнатата спогодба, майката не се е възползвала от предоставените лични срещи с детето, че напълно се е дезинтересирала по отношение на издръжката, израстването и възпитанието на сина им. От известно време тя живеела в друго населено място.

Посочва се, че през лятото на 2019 г. ищецът е организирал кратко пътуване в чужбина, като за пътуването на детето му било необходимо съгласието на майката. Твърди, че ответникът категорично отказала да даде съгласие за пътуване на детето. С оглед на това ищецът счита, че наред с възможността да прекарват част от лятото и празниците при роднини, които са трайно установени в чужбина, в интерес на Я. било да пътува до тези дестинации, с цел изучаване на историята, културата и традициите на западните цивилизации. Излага, че допирът с различни култури и обичаи щял да му позволи още в старта на житейския си път да се интегрира и адаптира към глобализиращия се свят. По този начин обогатяването и задоволяването на културни, образователни и интелектуални потребности на детето, чрез пътуване в рамките на ЕС или други съседни на България страни, щял да разшири неговия мироглед и щял да се отрази благоприятно за развитието му 1 като личност. Наред с това се нарушавали и основните му права на свободно придвижване, което се отразявало и върху ищеца, с оглед на възложените му непосредствени грижи.

В интерес на детето било, то да има възможност свободно да се придвижва не само в страната, но и в чужбина, в случаите в които било възможно да се организират такива пътувания или почивки. Заявените държави не били място на размирици и природни бедствия, поради което не застрашавали неговите интереси.

Налице била ясна и добре изградена европейска правна рамка за защита правата на гражданите и признаване и изпълнение на съдебни решения, съществувала спокойна и сигурна обстановка без район на война и размирици, които биха представлявали опасност за живота и здравето на детето Я..

Въпреки многократно проведените разговори с майката на детето, тя да даде разрешение детето да пътува с ищеца извън страната, в рамките на ЕС, ****, ****, с оглед на факта, че ищецът упражнявал родителските права и детето живеело при него, майката отказвала без каквито и да било обяснения. Не предприемала и необходимите действия във връзка с издаване на задграничен паспорт на детето.

С молба от 22.03.2021 г. ищецът уточнява, че желанието му е той и детето да имат възможност свободно да пътуват до **** – първоначално с цел гостуване при роднини.

Твърди, че от двадесет години там живеел и работел негов първи братовчед по майчина линия, с когото поддържал близки отношения. Семейството на братовчед му имало три деца, две от които били големи и напълно самостоятелни, а третото било на възрастта на Я..

Братовчед му и неговата съпруга работели и имали постоянни доходи. Семейството поддържало висок стандарт на живот, притежавало собствена къща в престижен квартал.

Ищецът заявява желание да се възползва от поканата на роднините си и да им гостува заедно с детето. Изрично посочва, че опознавайки живота там и адаптирайки се към средата, бъдещите му планове били да кандидатства за постоянно пребиваване в ****, разчитайки изцяло на подкрепата и помощта на семейството на своите роднини.

С молба от 21.05.2021 г. уточнява също, че продължителността и времето, през които ще се осъществяват пътуванията, са по време на Коледните и Новогодишните празници за период от десет дни за всяка календарна година, както и по време на лятната ваканция на детето за период от един месец за всяка календарна година.

С оглед на невъзможността да постигнат съгласие с ответника относно пътуването извън граница на детето Я., за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да даде заместващо/липсващо съгласие на майката Н. Ж. Т., малолетното дете Я.Я.И. да напусне границата на Република България, да пътува неограничено до страни членки на Европейския съюз и обратно, както и до **** и Република ****, без съгласие на майката, придружаван от баща си ЯНЧ. ИЛ. Р., до навършване на 18 - годишна възраст.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да се даде заместващо съгласие 2 на майката Н.Ж. Т., както при подаване на документи за издаването, така и при получаване на издаден задграничен паспорт на детето Я.Я.И., да се представлява от своя баща и законен представител ЯНЧ. ИЛ. Р..

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Преписи от исковата молба с приложенията, както и от уточняващите молби са връчени на същия на 08.06.2021 г. /л. 33/.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло, както и да му предостави възможност да получи паспорта. Ответникът, редовно призована при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, не се явява и не се представлява. Представител на ДСП – Провадия не се явява. Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия е изразено в представен по делото социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото като писмени доказателства удостоверение за раждане на малолетния Я.Я.И., издадено въз основа на акт за раждане № 1824/24.09.2013 г. от Община ****; протокол № 67 от 20.01.2020 г. по г. д. № 1338/2019 г. на РС - Провадия, както и от служебно направените справки в НБД „Население”, се установява, че детето Я. е родено на 21.09.2013 г. от родители Н. Ж. Т. и ЯНЧ. ИЛ. Р.. С влязло в сила на 20.01.2020 г. протоколно определение № 67 от същата дата по г.д. № 1338/2019 г. на РС – Провадия е одобрена постигната между страните спогодба, като родителските права по отношение на детето Я.Я.И. са предоставени на бащата ЯНЧ. ИЛ. Р., определено е местоживеенето на детето да е при неговия баща на адрес: ******, а на майката е определен режим на лични отношения с детето,като същата е осъдена да заплаща в полза на детето, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 160 лева.

Приета е Покана за гостуване от Р.Ж.Д., ЕГН ********** и А.П.Ц., ЕГН **********, със заверка на подписите от И.К., завеждащ „Консулска служба” в Генерално консулство на Република България в Торонто, ****, с която същите удостоверяват, че канят ЯНЧ. ИЛ. Р. и Я.Я.И. за Коледните и Новогодишните празници – декември 2021 г. – януари 2022 г., да гостуват в техния дом на 1134 Parker Ave, Winnipeg, MB R3T 0T6, Canada , както и че по време на техния престой те ще покрият всички разходи, свързани тяхното гостуване в дома им. Посочено е също, че роднинската им връзка с ЯНЧ. ИЛ. Р. е по майчина линия.

Според представения по делото социален доклад от ДСП – Провадия бащата е споделил със социалните работници, че преди около шест месеца /докладът е от 20.09.2021 г./ майката е заминала за Англия и се обаждала на детето веднъж в месеца, а откакто го е изоставила през 2019 г. не е предоставяла средства за неговата издръжка. По думите му детето е започнало да се дистанцира от майка си, тъй като е започнало да осъзнава, че не е 3 желано от нея. След раздялата на родителите и към настоящия момент детето се отглеждало изцяло от своя баща. Детето било в добро общо здравословно състояние, а бащата бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза: „Болести на очната ябълка” – пожизнен, с определени 50% степен на увреждане. Потребностите на детето се задоволявали изцяло от неговия баща. В дома на бащата за детето имало осигурена самостоятелна стая. Хигиенно – битовите условия в него били на добро ниво. Бащата работел по трудов договор и получавал месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева. Получавал и инвалидна пенсия в размер на 255 лева, и интеграционни добавки по чл. 70 от ЗХУ в размер на 25.83 лева. Детето не било ограничавано от бащата в контактите му с близки и роднини. През учебната 2021/2022 г. детето Я. било записано във втори клас в НУ „Иван Вазов” – гр.

*****. От направеното социално проучване е установено, че бащата е силно привързан към детето си и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на Я.. Изразено е становище, че е в интерес на детето да пътува извън страната заедно със законния си представител.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К.И. Р.а – сестра на ищеца, за установяване на желанието и възможностите на ищеца да осъществява пътувания със сина си, в посочените в исковата молба държави. В показанията си свидетелят Р.а твърди, че желанието на брат и Я. било да отидат в ****, когато детето е във ваканция, а разноските по пътуването и престоя им, щял поеме братовчед им.

Последният бил техен втори братовчед по майчина линия и живеел в **** със семейството си. Имал син с една година по – голям от Я.. Семейството имало собствен дом, в който имало достатъчно място – семейството на братовчед им било от трима човека и имало още две самостоятелни стаи. Братовчед им работел като мениджър в голям хотел, а съпругата му работела от вкъщи и се занимавала с компютри. Двамата с брат били в много близки отношения с братовчед си. Брат се чувал с него по телефона по веднъж в седмицата.

Посочва, че е получавала покана от братовчед си, но не е пътувала до ****. Виждала е снимки от дома му. През 2021 г. той дошъл в България два пъти – веднъж - сам и втория път – със съпругата си. Твърди, че брат ѝ работи в строителството и получава пожизнена пенсия.

Имал проблеми с едното око. Когато имал нужда от помощ при отглеждането на сина си, се обръщал към леля им или към родителите на бившата си жена, но това било по спешност.

Те не му отказвали. Детето контактувало с баба си и дядо си по майчина линия, когато имало възможност. Знае, че детето понякога звъни на майка си, за да я чуе. Знае за спора между родителите относно даването на съгласие от майката за пътуване на детето в чужбина, който възникнал преди една година. Не знае на какво се дължи огромно желание на брат да пътува до ****. Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са еднопосочни и не са дискредитирани от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за 4 пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от СК.