Определение № 821 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. София, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Калинка Георгиева

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601026 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на затвора – инсп. М. М. срещу определение на СГС от 16.07.2024 г. по НЧД № 3602/2024 г., с което съдът е постановил условно предсрочно освобождаване на С. В. К. от изтърпяване на останалата част от наложеното му по НОХД№310/14г. по описа на Окръжен съд Добрич наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години. Определил е на основание чл. 70, ал.

6 НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наложеното наказание.

Постановил е още в този изпитателен срок спрямо осъдения С. В. К. да се изпълнява пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от инспектор М. М. - процесуален представител на началника на Затвора гр.

София - с оплаквания, че същото е неправилно постановено и с молба да бъде отменено. В жалбата не се оспорва наличието на първата кумулативно дадена предпоставка в чл. 70 от НПК, а именно - лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание, доколкото към датата на съдебното заседание осъденото лице е изтърпяло 4 години, 2 месеца и 4 дни.

По отношение на втората изискуема от закона предпоставка - наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение - подалият жалбата счита за неправилно прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице категорични доказателства в тази насока. Сочи се, че условното предсрочно освобождаване е само правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Изтъква се, че в разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, а именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Излагат се и доводи, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения 1 по чл. 155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.

156 от същия закон и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че всичко това следва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно-предсрочно освобождаване. Твърди се, че по делото са приложени източници на информация за поведението на осъдения, които правят неубедителен направения от първоинстанционния съд извод. Заявява се, че тези източници на информация са становищата и оценките на затворническата администрация, в т.ч. и докладът от ИСДВР, работил с л. св. К., като се изтъква, че тези служители имат най-прякото наблюдение и найнепосредствения контакт с лицето и то за един по-продължителен период от време, какъвто е изтърпяната част на наказанието. Подалият жалбата счита за некоректно отразени в мотивите на съда обстоятелствата, които се базират само и единствено на положителните констатации от доклада на ИСДВР, като същевременно не коментира и не обсъжда останалите доказателства по делото. Не се оспорва факта, че, видно от цитираните становища, е налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но че наред с това обаче градският съд не е коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви, както и дали е установено обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

В жалбата се излагат и доводи, че макар разпоредбите на чл. 70 от НК ичл. 437 от НПК да не поставят изискване при съобразяване на обстоятелствата за условно предсрочно освобождаване да се отчита характера и тежестта на извършеното правонарушение, то следва да се отбележи, че оценката на риска от рецидив и вреди, която се прави на основание чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното правонарушение, криминалното минало, характер и тежестта на извършените правонарушения, както и други обстоятелства, които към момента на произнасяне на първоинстанционния съд са с непроменени първоначални стойности.

Изтъква се, че декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове извод за приложението на чл. 70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на производството. В жалбата се признава, че действително са налице част от обстоятелствата, които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, доколкото е бил награждаван на основание чл. 98, ал.

1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участвал е в трудова дейност.

В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС, и че от това се налага извода, че осъдените лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответните специализирани заведения, следва да спазват законоустановените правила и норми. Т.е., в жалбата не се оспорва наличието на положителни промени в поведението на осъдения, но същевременно се отбелязва, че това не е достатъчно да се приеме като доказателство за неговото поправяне. Развиват се съображения, че поправянето изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него; да показва съзнание за неговата укоримост; сам да осъжда това, което е сторил, и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Сочи се, че от значение се явяват изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Твърди се обаче, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото. Въз основа на това се обосновава и извод, че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК все още не са изпълнени както по отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото.

Предвид така изложеното подалият жалбата процесуален представител на началника 2 на затвора София счита атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и немотивиран.

Намира, че при постановяването на определението за условно предсрочно освобождаване не са взети предвид изготвените становища и всички данни, съдържащи се затворническото досие на л.св. К.. Отправя се молба да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло атакуваното определение на СГС, НО - 17 състав относно приложението на чл. 70 от НК спрямо лишения от свобода С. В. К..

Срещу така депозираната жалба не е постъпил отговор от защитника на осъдения К.

– адв. М. М..

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

За да уважи молбата на осъдения С. К. за условно предсрочно освобождаване, градският съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за това, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка, на първо място, СГС правилно и обосновано е констатирал, че доколкото осъждането на С. К. не е за престъпление, представляващо опасен рецидив и предвид обстоятелството, че същият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70, ал. 1 т. 1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да е не по-малък от 1/2 от размера на наложеното /търпяното/ наказание. Този извод се основава на факта, че изтърпяваното от л.св. С. К. наказание е в размер на 8 години лишаване от свобода, за извършено от него престъпление по чл. 196а от НК и че към датата на произнасянето – 16.07.2024 г. - той е изтърпял фактически 4 години, 2 месеца и 4 дни; от работа 1 година, 1 месец и 19 дни, или всичко е изтърпял 5 години, 3 месеца и 23 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 2 години, 8 месеца и 7 дни.

Същевременно първостепенният съд е приел, че е изпълнена и втората от предвидените предпоставки, необходима, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно - осъденият С. К. да е дал доказателства за поправянето си по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд в настоящия си състав споделя единствено извода на СГС за наличието на първата от законоустановените предпоставки за условно предсрочно освобождаване - фактическото изтърпяване на съответната част от наложеното наказание лишаване от свобода, като не споделя решаващия извод на първостепенния съд осъденият С.

К. да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Очевидно основният спор по делото е относно обстоятелството дали чрез поведението си по време на изтърпяване на наказанието осъденият К. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне /което е предпоставка за приложението на чл. 70, ал. 1 от НК/. Извършвайки собствена преценка относно наличието на тази предпоставка, САС счита, че от данните по делото не може еднозначно, недвусмислено и с необходимата степен на убедителност да се приеме, че с поведението си по време на изтърпяване на наказанието и с отношението си към правонарушението и към осъществяваните в местата за лишаване от свобода дейности осъденият К. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента поправянето му все още не е завършено и не е пълно, доколкото не се установяват и не присъстват убедителни данни за трайна и категорична положителна промяна в поведението и мисленето му. В тази връзка следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на ИСДВР /на л. 5-8 от първоинст. дело/ констатации, че при извършената първоначална оценка на риска от рецидив са констатирани ниски стойности – 33 т., които макар и редуцирани, не са довели до намаляване на риска от сериозни вреди за обществото, който остава среден.

3

В представеното по делото становище на началника на затвора гр. София се изтъква, че към момента все още не са налице доказателства за поправянето на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение и че целите на наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята цялост. Сочи се, че оценката на риска от рецидив не е намалена в достатъчна степен, дефицитите по проблемните зони не са преодолени, рискът от сериозни вреди за обществото е среден, режимът на изтърпяваното наказание е заменен на лек, но времевият диапазон не е достатъчен да се изгради трайна прогноза и да се проследи поведението на лицето при смекчен режим. Остатъкът от наказанието е значителен, което би позволило работа с осъдения в посока към плавна ресоциализация.

Настоящият въззивен състав кредитира и приема с доверие цитираните по-горе становища на затворническата администрация, тъй като те са добре мотивирани, като в тях са изложени ясни и обосновани аргументи защо въпреки безспорно констатираните положителни факти в поведението на осъдения през време на изтърпяване на наказанието /които въззивният съд не подлага на съмнение/ се приема, че процесът на поправянето и превъзпитанието му все още не е завършил. Още повече, че тези становища обективно се подкрепят от цитирания по-горе доклад за лишения от свобода К., изготвен от ИСДВР ЗО „Казичене“, в който подробно е описан резултатът от корекционно въздействие и са дадени оценки на риска.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/132bde39-079a-4bfc-aa75-f42dfe00b52b