Решение № 2953 от 26.03.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2953

Хасково, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700478 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. Х. Е., гражданин на Сирия, против Решение № 1570/12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Органът не бил изследвал последното местоживеене на молителя и региона на страната, в който ще бъде върнат. Вътрешната закрила следвало да бъде практически достъпна за кандидата. Не били анализирани материалните затруднения на лицето, нито пречките за установяване в конкретна област. Не било съобразено Решение на СЕС по дело С-465/07. Страхувал се за живота и сигурността си. Позовава се на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Х. Е., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че неговото семейство е все още в Сирия, където животът бил изключително тежък. Нямало образование и здравеопазване, големият му син имал проблеми в резултат на стреса от войната. В България живеел и работел, като целта му била да помогне на своите деца. Заявява, че ще се върне в Сирия, когато се стабилизира ситуацията. Първоначално искал да отиде в Германия, но когато видял каква е ситуацията в България, решил да остане. Допълва, че е сунит, поради което имал и проблеми с шиитите.

Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Твърди се, че административният орган не бил формирал изводите си въз основа на актуална и точна информация от съответните международни източници.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.08.2024 г. А. Х. Е. от Сирия е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като А. /собствено/ Е. /бащино/ Х. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, адрес – [населено място] З. [ЛНЧ], етническа принадлежност – *** религия: ***, семейно положение – [семейно положение].

На 16.10.2024 г. е проведено интервю с А. Х. Е.. Напуснал Сирия нелегално за Турция на 07.062024 г., където останал около 25 дни. Преминал в България нелегално на 04.07.2024 г. със стълба над оградата /с други хора - общо 6/. Ходили 3 дни в гората, после качени в кола за София. Останали там 4 дни, след това продължили за Румъния. На границата ги хванали и върнали в България. Целта му била да стигне до Германия. Бил [семейно положение]. Съпругата и трите му деца останали да живеят в [населено място], обл. Хасака, Сирия, където живял в последните две години. Не поискал закрила в Турция, тъй като връщали дори сирийци с документи, а и турците били расисти. Там, където живеел, нямало представители на международни организации. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа принадлежност. Твърди, че в селото имало проблеми между сунити и шиити, последните ги изгонили, и тогава се заселил в [населено място]. Не е имал проблеми с официалната власт. Не участвал в религиозни организации. Имал средно образование, работил като фотограф и шофьор на товарен камион. Напуснал Сирия заради войната, като сочи проблеми от здравословен характер на големия си син. Имало бомбардировки от 2014 г. до 2020 г., когато се преместили в [населено място]. Там имало арабски племена сунити, които като чуели името на племето му, въпреки че също бил сунит, го обиждали и му казвали да не спори с тях, тъй като ще го набият. В Хасака имало война между арабски племена и кюрди и режима на Б. А.. Затова се преместили в [населено място] през 2022 г., където имало расизъм между араби и кюрди, като искали децата да учат само кюрдки. Районът бил под контрола на кюрдите, а Турция го бомбардила постоянно. Не знаел дали има друго място, където може да живее спокойно в Сирия. През 2015 г. шиитите били изгонени от тяхното село, имало и убити. През 2018 г. те се върнали и обвинили сунитите, че са казали кои са и къде са, за да ги изгонят. Някакъв човек предупредил и молителя, но той не го познавал. Не получавал заплахи. Спрямо него не било оказвано насилие. Виждал бомбардировки през 2018 г. в едното село, а преди 7 месеца в другото село. Имал съседи и братовчеди, пострадали през 2018 г. Жена му три пъти направила аборт заради страх. Не бил влизал в отношения с представители на групировки. Два месеца преди да напусне имало инцидент между кюрди и араби, но не знаел дали има пострадали. Не напуснал по-рано, тъй като нямал финансова възможност. Би се завърнал в Сирия, ако има мир и спокойствие. Освен съпругата и децата му в селото били братята и майка му, като ако не излизали от вкъщи, нямало проблеми. Отвличали навън. Те не напуснали поради липсата на финансова възможност. Тръгнал за Германия, но го върнали. В България подал молба за закрила, защото му харесвало.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 1570/12.02.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. Е..

Решението е връчено на адресата му на 25.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. Х. Е. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се подписва под изявлението, че няма какво да добави към изложеното и че след прочитане на протокола е съгласен с написаното в него, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя А. Х. Е. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Е. /бащино/ и Х./фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А. Х. Е., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. Х. Е. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозната група е достатъчно основание за опасения от преследване, като от описаните в интервюто факти и обстоятелства се следва извод за конфликти между племена, основани на различни морал и ценности, които предвид времето, в което се сочи да са осъществени, и липсата на безспорни доказателства за осъществяването им не могат да обусловят основателно опасение от преследване у молителя. Последният не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.