Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1601 от 25.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1560/2024
Вид
Решение № 1601
Подписан
25.11.2024
В сила
14.01.2025
Състав
Светла Илменова Замфирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430101560 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от *** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

*** (***), ***, представлявано от ***р С. Я., чрез *** А. И., упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Направено е искане да бъде изменено Решение №***/28.10,2024г., в частта относно присъденото на адв. М. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, за предоставената безплатна правна помощ на основание чл.38, ЗАдв.

В молбата се посочва следното :

С горепосочения съдебен акт ответниците по делото *** ЕАД и *** ЕООД, са осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

В процесното Решение, PC Плевен не е посочил в мотивите как е определил и присъдил дължимия адвокатски хонорар за процесуалния представител на ищеца, както и изобщо не е взел предвид практиката на СЕС, с оглед което е присъдил хонорар, който е прекомерен спрямо ниската фактическата и правна сложност на делото, и съобразно предоставената правна услуга от адв. М..

В производството по гр.д.1560/2024г., са разгледани три иска - иска за установяване нищожност на Договор за потребителски кредит № **********/25.06.2020г. предявен против *** ЕАД, и два кумулативно съединени иска срещу другия ответник му *** ЕООД - за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит №**********/***г., както и иск за връщане на сумата от 5 лв., дадена без основание по нищожен договор, като исковете са уважени.

Предявените искове са взаимно свързани, независимо от факта, че са предявени против различни ответници. В настоящото производство са разгледани два установителни иска, които са взаимно свързани и следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като Договорът за предоставяне на поръчителство е аксесорен спрямо Договора за кредит. Двата договора се намират в взаимовръзка и като система от правоотношения между страните, с оглед което обявяването на нищожност на Договора за кредит неминуемо рефлектира и върху действителността на аксесорния Договор за 1 предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.

В тази връзка, следва да се посочи, че за да се произнесе по осъдителния иск, предявен против *** на така посоченото основание, съдът следва да се произнесе първо по въпроса за действителност/недействителност на процесния Договор за кредит, поради посочената по-горе обвързаност, след което да се произнесе и въпроса за действителност/недействителност на Договора за предоставяне на поръчителство. В настоящия случай осъдителният иск включва в себе си установителния, като защита по така предявените два иска е една и съща. И установителните искове, и осъдителният иск се основават на недействителност на Договор за кредит между страните, поради което защитата и осъществената защита е една и съща. Става въпрос за едно правоотношение. Поради горепосочена взаимовръзка между предявените искове и ниската правна и фактическа и фактическа сложност на делото, така определеният адвокатски хонорар е прекомерен, по следните съображения:

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01,2024г. по дело С 438/22 „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.“ В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална правна уредба.

Горецитираната практика вече е възприета от българския съд, в това число има постановена практика на ВКС в горния смисъл. Така например в Определение №50015/2024г., постановено по т .д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, е прието, че с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.

По изложените съображения, в Определение №50015/2024г. на ВКС е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г, за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.“

Аналогично е решен въпросът за определяне на адвокатското възнаграждение и в Решение №490/20.04,2024г., по описа на PC Плевен по гр.д.6700/2023г., в което съдът е взел предвид, че делото е приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание, на което страните не са присъствали, нито техните процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени доказателства, поради което е приел, че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. В цитираното Решение, при определяне на адвокатското възнаграждение, PC Плевен е съобразил и материалния интерес по делото, което в случая същото е бил 145,41лв. PC Плевен е приел, че 2 дължимото минимално възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ е несъразмерно на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, и качеството на предоставената от адвоката правна услуга, като е присъдил хонорар в размер на 300 лв.

Цитирана практика е приложима към настоящия случай, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото.

В настоящия случай са налице безспорни факти, от съществено значение за решаването на спора - сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и тяхното съдържание. Ищецът не е провеждал доказване по предявения иск. Спорният предмет е сведен до тълкуване на клаузите на договорите, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика, поради което същият не е със съществена правна сложност. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което лично участия не е взел процесуалния представител на ищеца, след което делото е било обявено за решаване. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 5.00лв., като са генерирани разноски в пъти по-големи от последния.

Предвид изложеното, след преценка на правната и фактическа сложност на производството, съобразно гореизложеното съдът е длъжен да не приложи НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да присъди адвокатски хонорар, съответстващ на положения от страна на адвоката труд, чийто размер може да бъде и под минималния по цитираната наредба.

Съдът, след като се запозна с молбата, намира, че следва да измени Решение №***/28.10.2024г. в частта, в която ответниците по делото са осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., като вместо това бъде присъдено адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, чийто размер може да бъде и под минималния по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Справедливо спрямо действителната правна сложност е възнаграждение в размер на 300лв., дължим в условията на солидарност от двамата ответници *** ЕАД и *** ЕООД.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК,

Решение № *** / 28. 10. 2024 г. по гр. д. №

1560 / 2024 г. в частта за разноските, като в диспозитИ. вместо:

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗА, *** ЕАД, с ЕИК: **********, сьс седалище и адресна управление: *** (***), ***, представлявано от С. Р. Я. и „***" ЕООД, с ЕИК:

**********, сьс седалище и адрес на управление: *** (***), ***, представлявано от И. М. Ш.

*** на капитала, ДА ЗАПЛАТИ НА *** „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, разноските по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ЧЕТЕ :

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗА, *** ЕАД, с ЕИК: **********, сьс седалище и 3 адресна управление: *** (***), ***, представлявано от С. Р. Я. и „***" ЕООД, с ЕИК:

**********, сьс седалище и адрес на управление: *** (***), ***, представлявано от И. М. Ш.

*** на капитала, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА *** „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, разноските по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в срок от връчването му на страните. двуседмичен

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4