Решение № 104 от 18.10.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Търговище, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500184 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 366 от 06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 1431/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения от В. К. Х., ЕГН ********** от гр.София, ул.“И.В.“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 32, действащ чрез пълномощник адв. А. С. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Б.М.“ № 31, ет. 2, офис 8 против Г. З. Г., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет.

5, ап. 15, действащи чрез пълномощник адв.Р. Р. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, бул.“М.А.“ № 43, ет.1 иск за установяване право на собственост върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с площ 82.14 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11% от общите части на сградата, на осн. чл.124 , ал.1 от ГПК, като неоснователен. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от В. К.

Х., ЕГН ********** от гр.София, против Г. З. Г., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, иск за отмяна на нотариален акт 1

№ 54, том XV, дело № 2940 на СВ-Търговище, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният от В. К. Х. против Е. А. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 60, вх. Д, ет. 7, ап. 20, действащ чрез пълномощник адв. Р. Р. от ТАК, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване собствеността и владението върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с площ 82.14 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11% от общите части на сградата, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. К. Х., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. С. - ТАК, адрес: гр.

Търговище, ***, ет.2 оф.8, в която се излага основно следното:

Съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел в своите мотиви, че чрез показанията на св. П. и А. било доказано, че средствата за плащане на продажната цена били дадени от първия ответник. Съдът е приел, че е налице симулативна сделка, с поставено лице /друг купувач/, като законът изисква за доказване на този факт писмено начало, което не се предоставило по делото.

Отделно от горното, не ставало ясно, ако имотът е бил на ответника, както твърди същият, защо П.Й. не му го е прехвърлила, при положение, че свидетелите на ответниците заявяват, че през 2007 г. Г. и М. Г.и са живели в апартамента, следователно са си били в България и е била възможна сделка по прехвърляне на собствеността.

Според въззивника, не е верен изводът на съда, че от показанията на св. П. и А. се установило, че както наследодателката, така и брата и сестрата на първия ответник - А. и Р. са били на ясно, че процесният имот се купува за първия ответник, с негови средства, както и че уговорката била наследодателката да му го прехвърли. В тази връзка не е верен и последващият извод на съда, че от показанията на св. П. и св. А. се установило, че наследниците А. и Р. никога не били предявявали претенции към имота, защото знаели, че той е закупен със средства на първия ответник и фактически не го били считали за наследствен, като били имали уговорка да 2 прехвърлят своите наследствени части на първия ответник. Никъде в показанията на свидетелят П. не се разчитат тези твърдения, никъде по делото той не е заявявал тези обстоятелства. Съдът е допуснал съществено нарушение като е приел за доказани факти, които всъщност не са доказани.

Съдът е счел, че свидетелят П. правел ремонт на апартамента през 2007 г. по поръчка на Г. и М., като това обстоятелство е анализирано като действие на владеене на имота. Съгласно константната съдебна практика, ремонтът на наследствено жилище не е действие, което представлява завладяването на целия имот, чрез своене на идеалните части на останалите наследници.

Според въззивника, Г. и М. никога не са демонстрирали пред ищеца и неговите наследодатели - синът му и бившата му съпруга, собственически намерения по отношение на целия имот, както и че го владеят целия само за себе си. Неправилни са изводите на съда, че ответниците са владели имота явно и необезпокоявано, тъй като това не е елемент от фактическия състав на придобивна давност по отношение на наследници. Този който се позовава на придобивната давност трябва да докаже, че е осъществявал такива действия, който са отблъсквали претенциите на останалите съсобственици, явни демонстративни действия, който да са достигали до всички. Подобен факт не се доказал по делото. Ищецът и ответниците винаги са били във влошени отношения, а В. заявява своята претенция пред съда през 2022 г., тъй като тогава установява, че наследствената му идеална част от апартамента е неоснователно присвоена и дори продадена на трето лице. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Д. с мотива, че същите не се отнасяли до процесния апартамент, което не отговаря на фактите по делото, напротив св. Д. свидетелства, че Р. и С. са имали ключ точно за процесния апартамент и са ходели да го наглеждат.

Предвид всичко изложено, въззивникът моли съда да отмени изцяло атакуваното съдебно решение и да уважи предявените искове.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от първите двама ответници чрез адвокат Р., в който се акцентира на следното:

Не считат за верни твърденията за процесуално нарушение, отбелязани във въззивната жалба. В случая, от показанията на свидетелите не се доказва симулативна сделка. Дори средствата да са дадени от друго лице, показанията в тази насока касаят вътрешните отношения както между наследодателя, така 3 и между наследниците и психологическото им отношение към имота, касаещи втория признак на владението - да се държи вещта като своя. От показанията на св. П. и св. А. се установява защо апартаментът не е бил прехвърлен приживе. Относно другите оплаквания във въззивната жалба се излагат твърдения, че е невярно това, че Г. е разбивал ключалки на други имоти.

Видно от доказателствата, представени от самия ищец, това обстоятелство не се отнася до Г., а до другия брат - А.. Според въззиваемата страна, найважният свидетел - св. М., заявява, че до 2014 г. е бил домоуправител, като е бил такъв повече от 15 години, т.е. преди датата на закупуване на апартамента от майката на Г.. Същият заявява, че единствено познава Г. и М. като собственици на апартамента. Показанията на св. П., св. А. и св. М. кореспондират както помежду си, така и с представените писмени доказателства. Според въззиваемата страна, в случая считат за ключов момента на предаване на владението - приживе на общия наследодател.

Практиката на ВКС, според тях, гласи, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване - ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСТК на ВКС по тълк.д. №1/2012 г.

Молят за потвърждаване на постановеното съдебно решение.

Отговор на така постъпилата въззивна жалба не е депозиран от третия ответник.

В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат А. С. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Р. Е. Р. – АК - Търговище, който моли съда да потвърди съдебния акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното с оглед предмета на въззивното производство:

Пред ТРС В. К. Х. е предявил срещу Г. З. Г. и М. М. Г. в качеството им на бивши собственици на процесния апартамент установителен иск, касаещ 4 собственост върху 1/3 идеална част от имота, съединен с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, и срещу Е. А. М. иск по чл. 108 от ЗС за 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Търговище.

Фактите по така изложения спор са следните:

1. На 23.07.2004 година с нотариален акт за покупко-продажба П. П.а Й. е придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище № 15, находящ се в гр.Търговище, кв.“З.“ бл. 41, вх. Д, ет. 5, състоящо се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 82,14 кв.м., ведно с избено помещение № 2, със светла площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11 % от общите части на 10 кв.м., за сумата от 6 050 лева.

2. На 12.08.2008 година П. П.а Й. умира и оставя за свои законни наследници трите си деца – А. З. Г. с ЕГН **********, Г. З. Г. с ЕГН ********** и Р. З.а Г. с ЕГН **********.

3. На 09.10.2019 година Р. З.а Г. и нейният син С. В.ов К. с ЕГН ********** умират. Ищецът В. К. Х. с ЕГН ********** е бивш съпруг на Р. и баща и законен наследник на сина си С. В.ов К..

4. На 29.10.2019 година ответниците Г. З. Г. и съпругата му М. М. Г. с ЕГН ********** са признати за собственици въз основа на давностно владение върху 2/3 идеални части от посочения по-горе апартамент в гр. Търговище съгласно нотариален акт № 164, том I, рег. № 1347, дело № 126 от 2019 година на нотариус № 735 на Нотариалната камера.

5. На 23.09.2021 година Г. З. Г. и М. М. Г. продават на Е. А. М. апартамента, предмет на спора по съответния нотариален ред.

По така предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК защитната теза на ответниците по този иск е, че процесният апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх.

Д, ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с площ 82.14 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11% от общите части на сградата, формално е закупен от П. П.а Й. – майка на ответника. Според тях, апартаментът е закупен с техни средства и за техните нужди, но поради факта, че са били към него момент в Италия, купувач на апартамента е майката на ответника. Поради стечение на 5 обстоятелствата не успели да го прехвърлят на свое име преди нейната смърт, но винаги са считали, че това е техен апартамент и са го владеели с това съзнание повече от 10 години изначално и след смъртта на приобретателката.

По делото са разпитани свидетели, чиито показания, според настоящия състав, са изключително важни за решаване на спора по същество.

Според показанията на свидетеля П., първи братовчед на Г., се установява следното: „Работиха и живееха в Италия цялото семейство, включително с майката на Г.. Г. събра парички и майка му се прибра в България и купи апартамента с парите на Г.. Имаха уговорка между тях, когато се приберат в България, това, което купи бабата, да се прехвърли на Г., но стана така, че преди да се върнат, леля ми почина в Италия.“ Свидетелят установява, че след закупуването на апартамента П. се е върнала в Италия и там е починала.

Свидетелят има непосредствени впечатления от процесния апартамент, тъй като Г. и М. са му възложили ремонт на апартамента и са му плащали с техни средства за този ремонт. Изкъртил банята и направил нова баня. Ремонтът е приключил през 2007 година и Г. и М. са се нанесли в жилището. От близо 10 години живеят в Германия и като се прибират в България, отседят в апартамента. Майката на Г. /П./, според показанията на този свидетел, не е живяла в този апартамент, тъй като има друг апартамент в кв. З. - бл. 31. За апартамента ключове са имали само Г. и М., както и майката на М. на име Р..

Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1329d872-64c3-499f-a7ca-b3a5d6dff17b