Определение № 4031 от 10.11.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 980/2026
- Вид
- Определение № 4031
- Подписан
- 10.11.2026
- Състав
- Виолета Николова
Други актове по делото
- Разпореждане № 4006 от 09.11.2026 · Виолета Николова
- Определение № 4032 от 10.11.2026 · Виолета Николова
Цитирани разпоредби
- чл.160, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4031
Плевен, 10.11.2026 г.
Административният съд - Плевен - IX състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Виолета Николова административно дело № 980/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на материали, изпратени от АССГ (адм.дело № 13544/26г.) , съдържащи жалба от „СОФИЕЛ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Д. Ц. П., чрез адв. Х. Т. – АК-Плевен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-005255/01.10.2026г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Посочва се, че основният предмет на дейност на дружеството е отдаване под наем на автомобили, като юридическото лице разполага с шест автомобила, които са обект на постоянно търсене. Твърди, че автомобилът OPEL АSTRA J е едно от основните средства и генериращ доход актив. При средна дневна наемна цена от 22 евро за период от 6 месеца прекият размер на пропуснатите ползи от невъзможност за отдаване под наем възлиза на 3 960 евро. Посочва се, че лишаването от възможност за експлоатация на автомобили, води до невъзможност за изпълнение на заявени или поети търговски ангажименти и резервации от страна на „СОФИЕЛ“ ЕООД и трайно увреждане на търговската репутация на дружеството, докато в същото време дружеството продължава да понася постоянни разходи, свързани със застраховки, данъци и амортизация на спряното МПС.
Иска се от съда да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-4332-005255/01.10.26г.
От административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Предметът на дейност на „СОФИЕЛ“ ЕООД включва наемане и отдаване под наем на автомобили по наем и др. дейности, видно от представеното към жалбата актуално състояние от ТРРЮЛНС.
От свидетелство за регистрация на МПС част 1 и инвентарна книга на дълготрайните активи на дружеството, се установява, че „СОФИЕЛ“ ЕООД е собственик на лек автомобил О. А. с рег.№ [рег. номер], както и на други 5 моторни превозни средства.
На 14.09.26г. между „СОФИЕЛ“ ЕООД и С. Л. Л. бил сключен договор за наем на автомобил № 114/14.09.26г., по силата на който дружеството, в качеството на наемодател, предоставило на физическото лице, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване лек автомобил модел АSTRA J с рама *** рег.№ [рег. номер], при условия „RENT A CAR“ срещу възнаграждение за срок от 16 дни, считано от 14.09.26г. до 30.09.26г. В приемно-предавателния протокол към договора било отбелязано, че наемателя притежава свидетелство за управление на МПС, категория B № DA2251315, издадено на 27.07.26г.
На 23.09.26г. бил съставен на С. Л. Л. АУАН GA №1393836/23.09.2026г., за това че на 23.09.2026г. в [населено място] управлявал процесния автомобил с рег.№ [рег. номер], собственост на „СОФИЕЛ“ ЕООД, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, като след извършена справка се установило, че СУМПС е на водач със статут невалидно във връзка с чл.157, ал.4, тъй като е без налични контролни точки. С АУАН било отнето СУМПС, 2 бр. регистрационни табели и СРМРС. АУАН бил връчен лично срещу подпис, без възражения от страна на водача.
На основание АУАН била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2 А, б.“а“ от ЗДвП № 26-4332-005255/01.10.2026г. от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на „СОФИЕЛ“ ЕООД, с която на дружеството била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. ЗППАМ е връчена на дата 19.10.2026г.
От представеното към жалбата извлечение се установява, че от [електронна поща] до [електронна поща] в периода от 08.01.26г. до 12.09.26г. са направени 26 заявки за различни места и периоди.
При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното:
В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.
С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.
В случая съдът установи, че в жалбата не са изложени факти за настъпили по-големи и по-значителни вреди от тези, които обичайно настъпват при издаването на заповедта по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП. Твърдението, че поради налагането на ПАМ дружеството е в невъзможност да изпълни поети ангажименти не намира опора в доказателствения материал. На първо място по делото липсват доказателства, че именно „СОФИЕЛ“ ЕООД оперира с посочения по-горе имейл - [електронна поща], на който се правят заявки. Заявките от своя страна са направени от едно и също лице и касаят периоди преди издаване на ЗППАМ, а не и и след това. Единствената заявка, която е относима е за периода от 15.09 до 15.10.26г. вкл., с посочване на [населено място]. Във всички представени заявки обаче липсва посочване на предмета, а именно наемане на автомобил. Доказателства за сключени договори за отдаване под наем на процесния автомобил, както и за настъпването на по-големи или по-значителни вреди от тези, които обичайно настъпват при издаването на ЗППАМ, не са налични по делото. Твърдените от жалбоподателя значителни финансови вреди, свързани с амортизация, разходи, свързани със застраховки, данъци на спряното МПС, и лишаване на възможността на дружеството да извършва основната си дейност на отдаване на МПС под наем под наем и реализиране на бизнес и финансова полза от тази търговска дейност, не са вреди, които да са от такова естество, че да бъдат противопоставени на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Няма пречка юридическото лице да наеме друго МПС, което да преотдаде под наем на третите лица и да изпълни по този начин задълженията по договори, ако са сключени такива.
Липсват както твърдения, така и доказателства и за новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т. е. такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение - Определение № 11043 от 4.11.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2026 г., VIII о., Определение № 10902 от 2.11.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2026 г., I о. и др.
Безспорно е, че прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за период до 6 месеца представлява затруднение за собственика, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение.
С оглед на горното, съдът приема, че заявените от дружеството рискове не са от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес, свързан с живота и здравето на гражданите. Не са налице и "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Възраженията за незаконосъобразност на ЗППАМ в жалбата на „СОФИЕЛ“ ЕООД са неотносими към предварителното изпълнение на мярката, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, съдът намира искането за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, АС-Плевен, девети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „СОФИЕЛ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя Д. Ц. П., чрез адв. Х. Т. – АК-Плевен, за спиране на предварителното изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-005255/01.10.2026г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване на основание чл.160, ал.1 от АПК с частна жалба пред Върховен административен съд чрез АС-Плевен в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: