Решение № 296 от 07.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Русе, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.а Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Д.а Н. Великова Гражданско дело № 20234520105934 по описа за 2023 година

Ищцата В. Г. А. твърди, че сключила с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 40019337339/13.08.2023 г., като ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 729,54 лева при получена сума в размер 600.00лева.

ГПР бил 47.63%; годишния лихвен процент бил 40.90 %, при срок на кредита от 11 месеца.

Ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 леваи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 360 лева и двете разпределени на 11 месечни вноски или общо в размер на в 600 лева. Така общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 1329,54 лева. Заявява, че клаузата, съдържаща се в VI, „Параметри“ предвиждала възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 лева и клаузата, съдържаща се в VI, „Параметри" от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 360 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Заявява, че посочените разпоредби накърнявали добрите нрави. Допълнителните услуги по процесния договор били част от възнаграждението за предоставения заем, като те водели до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на ГПР. Услугите „Фаст" и ,,Флекси представлявали по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". С допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на допуснатия кредит и те били необосновано високи. Посочения в договора размер на ГПР не бил реално прилагания отношенията между страните, като посоченото на по-нисък от действителния ГПР представлявал невярна 1 информация относно общите разходи по кредита и представлявало заблуждаваща търговска практика. Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК, тъй като не бил посочен годишния размер на разходите по кредита и общата сума от потребителя, която следвало да бъде преизчислена към момента на сключване на договора за кредит, като не били посочени всички допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата, съдържаща с в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40019337339/13.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 лева и клаузата, съдържаща се в VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит № 40019337339/13.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 360 лева са нищожни на основание, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД признава исковете, като моли да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, след като прецени, че ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а именно: в отговора на исковата молба ответникът признава основателността на исковете; признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Изложеното мотивира съда да приеме, че ответникът дължи на ищцата претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 50 лв. за настоящото производство, а на процесуалните представител на ищеца сумата от 400 лв.– адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. Това е така, тъй като ответникът е дал повод за предявяване на настоящия иск.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите, съдържащи с в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40019337339/13.08.2023 г., сключен между В. Г. А., ЕГН ********** от ******** и Профи Кредит България ЕООД, ЕИК: 175074752, със 2 седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. България 49, бл.53Е, вх.В , предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 240 лева и „Флекси" в размер на 360 лева.

ОСЪЖДА „ Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В , да заплати на В. Г. А., ЕГН ********** от ********, сумата от 50 лв. – разноски за производството.

ОСЪЖДА„ Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв. Д. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3