Решение № 814 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100507842 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.04.2022 г. по гр.д. № 75603/2017 г., СРС, ІI ГО, 54 с-в е отхвърлил предявените от „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, летище София-Хангар 3 срещу В. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „**** искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2 от трудов договор № 481 от 15.09.2011 г., уговорена при неизпълнение на задължението на ответника да работи при ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години от датата на влизане в сила на трудовия договор, с правно основание чл. 220, ал.

1 КТ за заплащане на сумата от 4 194,90 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от служителя, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 328,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за периода от 17.01.2017г. до 24.10.2017г., както и евентуално съединени с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД осъдителни искове с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 10 000 лв., 1 представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да работи при ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години по чл.

5, т. 7 и т. 9 от договор за квалификация от 20.10.2010г., с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 6490,91 лв., представляваща връщане на платена стипендия по чл. 3, т. 3 от договор за квалификация от 20.10.2010г. вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл. 5, т. 7 и т. 9 от договор за квалификация от 20.10.2010 г. да работи при ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 507,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за връщане на платени стипендии за периода от 17.01.2017г. до 24.10.2017г., и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата о т 11 148,23 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби за неизпълнение на задължението на ответника да работи при ищеца за срок от 5 години по чл. 5, т. 7 и т. 9 от договор за квалификация от 20.10.2010г., изразяващи се в направени от ищеца разходи по договора за квалификация, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 490,91 лв., представляваща връщане на платена стипендия по чл. 3, т. 3 от договор за квалификация от 20.10.2010г. вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл. 5, т. 7 и т. 9 от договор за квалификация от 20.10.2010 г. да работи при ищеца по придобитата квалификация за срок от 5 години и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 871,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизпълнение за периода от 17.01.2017г. до 24.10.2017г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 507,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за връщане на платени стипендии за периода от 17.01.2017г. до 24.10.2017г. Осъдил е „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, летище София-Хангар 3 да заплати на В. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „**** на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата от 1962 лв., представляваща разноски за производството

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, летище София-Хангар 3, представлявано от управителя Д.Х., гражданин на Федерална Република Германия, чрез пълномощника Р.А.Г.-Й., чрез преупълномощения адвокат Е.

2

Д., със съдебен адрес: АС „Д., М., Б. и К.“, гр.София, ул.“****, офис 7 в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл.79 ал.1, пред. 2 ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД за плащане на обезщетение по неизпълнен квалификационен договор и иск по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено/тримесечно/ предизвестие при прекратяване на тудов договор с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото, като е тълкувал неточно трудовото законодвателство при мотивиране на решението си защо заповедите за сумирано работно време представляват нарушение на трудовия договор с ответника. Съдът не е признал издадените заповеди за сумирано работно време, приемайки, че работодателят е злоупотребил с правата си, издавайки заповед след заповед и така е нарушил трудовия договор и трудовото законодателство. Няма нормативно основание за това твърдение нито в КТ, нито в Наредба за работното време, почивките и отпуските е въведено ограничението този период да бъде еднократно или само в рамките на една календарна година, така, както законодателят е направил по отношение на другите разпоредби във връзка с работното време, например чл.136а, която регламентира удължаването на работното време и чл.138 а във връзка с въвеждане на непълно работно време от работодателя.

Въвеждане на 6 месечния срок по тогава действащия КТ от законодателя не е с цел да ограничи правото на работодателя да въвежда сумирано изчисляване на работното време, а е свързано с целите на по-лесно и коректно отчитане на работното време и най-вече на отчитане и за плащане на извънредния труд, положен от работниците и служителите през отчетния период. Сочи, че съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят може едностранно и по всяко време, без да е длъжен да иска съгласието на служителя, да установява (когато прецени и колкото често прецени) сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (по тогавашната редакция на КТ). Няма нормативна пречка след изтичане на този период работодателят отново да установи сумирано изчисляване на работното време за други периоди отново едностранно и без съгласие на служителя.

Това доказва основателността на 12-часовите смени и съответно-липсата на нарушения от страна на работодателя на трудовото законодателство. Съдът изрично е посочил, че не това е уговорения начин на работното време (сумирано изчисляване на работното време), но този начин на работа не подлежи на договаряне 3 и посочването му като опция в ТД е само информативно. Прави се извод, че ако няма едностранно въведено сумирано изчисляване, то важи нормираният работен ден, който е предмет на договаряне в ТД. Освен това, до прекратяване на трудовия договор ответникът нито веднъж не е възразил срещу начина на работа, не е потърсил правата си пред компетентните органи, което сочи на извода, че с тези твърдения се домогва единствено да си спести разноските за обучение, направени от работодателя и да избегне изпълнението на трудовия си договор.

По аналогични съображения, както и поради самото естество на работния процес следва да бъдат коригирани изводите на съда за злоупотреба с възможността за полагане на извънреден труд. Извънреден труд при СИРВ се получава едва след като се изчака края на периода на СИРВ. От представените писмени доказателствени средства - работни графици и отчети за изработени часове, както и от фишовете за заплатено трудово възнаграждение, е видно, че ответникът, който изрично писмено се е съгласил със сменен график на работа (чл. 4, ал. 2 от ТД) с продължителност на работната смяна до 12 часа, със сумарно изчисляване на работното време за период от шест месеца, както и с изготвянето от работодателя на график на работните смени и сумарното изчисляване на работното време за определения от него период, е изпълнявал трудовите функции на „авиомеханик“ при ищеца, като работата се е извършвала по график, при сумирано изчисляване на работното време, което се е отчитало чрез регистрация от служителя в система за отчитане на работното време, въведена от работодателя.

Графиците на работа и смените на служителите са съставяни от работодателя и довеждани до знанието на работниците. В графика са включени почивните дни (неработни дни, или така наречените дни компенсация), разпределени в различни дни от седмицата, като служителите работят шест дни в седмицата с един почивен ден, а сумарното работното време се отчита на шест месеца.

Графиците се променят според естеството, поръчките и организацията на работа, за което работниците се уведомяват.

Според съда, при СИРВ следва да се запази нормалната продължителност от 40 часа седмично, но този извод не е верен, защото именно при СИРВ са допустими 56 часа продължителност на работната седмица - чл. 142, ал. 6 от КТ.

Относно минималната седмична почивка от 36 часа, то в чл. 153, ал. 3 изрично посочва, че са допустими 24 часа за междуседмична почивка.

4

Аналогично стои въпросът с плана за отпуските и документите за ползването им. Действително планът е без подпис, но това следва да се преценя с оглед на всички доказателства по делото и от значението им за спора. Според съда, има разминаване между плана за ползване на отпуските и отчетите за изработеното време, поради което е налице нарушение на трудовото законодателство и оттам - на правата на ответника. Това би било вярно само при молби за отпуск от ответника за периодите по първоначалния график за отпуските и тези молби не са били уважени от ищеца, но по делото няма такива доказателства.

В решението е посочено още, че в периода 23.02.2012 г.- 04.03.2012 г. ответникът е бил планиран да работи 56 часа, а е работил 79,69 часа. Тези дати обхващат период от 9 дни, т.е. е повече от една работна седмица, и не е правилно да се преценяват спрямо нормата от 56 часа на седмица и второ на 26.02.2012 г. (по средата на цитирания период) ответникът е бил по график (неработен), т.е. е имал почивка (повече от 24 часа, започвайки работа на 27.02.2012 г. сутринта). Съдът е видял нарушение, което като извод не кореспондира с представеното доказателство. Освен това, съдът е ценил Приложение 20 към Исковата молба (на английски език), а Ищецът е предал доказателството в заверен превод в ОСЗ с преведени всички значения и абревиатури. Пак от тези преводи на отчети е видно, че не всяко по- ранно идване, респ. по-късно тръгване на ответника автоматично означава извънреден труд - това се допуска само с посочените в отчета за часове кодове, въвеждани от ответника и в последствие одобрявани от тим лидерите на ответника. Защото извънредният труд е такъв и се дължи заплащане за него, само ако е положен с изричното нареждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя.

Според чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Според въззивника, ответникът е нямал право да развали договора, защото нарушенията, които твърди, не се доказват в значителната си част, а установените нарушения, с оглед обема задължения на двете страни, са незначителни, без никаква конкретика, поради което се явяват недостатъчни за мотивиране на правомерно разваляне на трудовия договор от страна на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като бъдат уважени предявените искове на основание чл.79 във връзка с чл.92 ЗЗД и чл.220, ал.1 КТ. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/отвлетник В. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат С. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис 7 оспорва същата, като неоснователна. Претендира разноски за въззивната инстанция.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.