Определение № 636 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20241001000673 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция С. И.

Н. и А. Д. А. чрез пълномощника им адв.Л. Д. против определение №2970 от 01.08.2024г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№13770/2024г.,с което е върната исковата молба на нейните податели поради недопустимост на предявените искове.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че съдът неправилно тълкува нормата на чл.29, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ – за несъществуващо обстоятелство. Твърдят, че както е в настоящия случай, това обстоятелство може да е законосъобразно и валидно възникнало, но впоследствие да е престанало да съществува поради новонастъпили допълнителни факти. В случая ищците като съдружници в ответното дружество са подали предизвестие за напускане, законовият срок за вписване на този факт в ТР е изтекъл, но поради бездействие на управителния орган на дружеството прекратяването на участието им в дружеството не е вписано в ТР.

Затова макар да фигурират като съдружници по партидата на дружеството в ТР, те са загубили това качество, т.е. съдружието е престанало да съществува и е налице несъществуващо обстоятелство.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като приеме исковете за допустими и върне делото на СГС за решаването му по същество.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 1 страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното определение е правилно и съобразено със закона.

Релевантните за спора факти са подробно изяснени и взети предвид от съда, правните изводи кореспондират с установеното от фактическа страна и закона – ЗТРРЮЛНЦ и задължителната съдебна практика на ВКС, поради което настоящата инстанция напълно ги споделя и съобразно дадената му процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Въпреки това, с оглед поддържаните от жалбоподателите оплаквания, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от ищците С. Н. и А. А. искове срещу „Медицински център Профиклиник“-ООД по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства - че ищците не са съдружници в ответното дружество, както и да се укаже на ТР при Агенция по вписванията да ги заличи като съдружници. Ищците са изложили твърдения, че са прекратили членството си в ответното дружество поради напускане, като са обосновали правния си интерес от предявяването на иска, че за тях липсва легитимация сами да поискат заличаването си в ТР, поради което и търсят защита чрез иск по чл.29,ал.1 ЗТТРЮЛНЦ. С уточнителна молба са заявили, че не твърдят да са вписани като съдружници в ТР без да са били такива и следователно не твърдят пороци на вписването, а твърдят настъпили след това вписване обстоятелства, поради което желаят заличаване на вписванията, като отново са се позовали на липсата на легитимация за заявяване на обстоятелства в търговския регистър, както и на нарушение на личните си данни.

Според разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗТТРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Според ТР №1 от 6.12.2002 г. на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай е налице неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.

Правилен и съобразен с разясненията, дадени в цитираното ТР е изводът на първоинстанционния съд, че искът по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предвиден за защита срещу пороци на вече извършени вписвания и следователно може да се основава само на обстоятелства, които са съществували към момента на вписването в търговския регистър. Настоящият случай несъмнено не е такъв. Ищците не твърдят, че вписаното в регистъра обстоятелство не е било изобщо настъпило или не е било настъпило валидно към момента, в който е вписано в регистъра. Напротив, твърдят, че са били съдружници в ответното търговско дружество и именно като такива са вписани в регистъра, като в качеството на съдружници са прекратили участието си в дружеството с предизвестие за напускане по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.

Такъв иск обаче е недопустим, тъй като искът по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ може да се основава само на обстоятелства, които са били налице към момента на вписването и 2 тези обстоятелства обосновават вписване на несъществуващо обстоятелство. С този иск ищецът ще установи именно наличието на несъществуващо, но вписано обстоятелство. В неговия предметен обхват не се включва установяване несъществуване на вписаното обстоятелство поради настъпили след вписването факти, които го изключват, както е в настоящия случай.

Новонастъпилите факти, които водят до изменение вече вписани обстоятелства, както в случая с прекратяване на членството на вписан съдружник, те и произтичащите от тях заличавания на вече вписани обстоятелства, се отразяват в ТР единствено чрез ново заявяване на промените.

Освен това, единствената хипотеза, в която съдът има право да дава указания на длъжностното лице по регистрацията относно вписванията, е в производството по чл.25 ЗТТРЮЛНЦ по обжалване на отказ за вписване по вече подадено заявление, каквото настоящото производство не е.

Затова предявените искове по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ с оглед изложените от ищците твърдения се явяват недопустими за разглеждане, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По изложените съображения както и тези, изложени от СГС, които настоящата инстанция напълно споделя и към които на основание чл.272 от ГПК препраща, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2970 от 01.08.2024г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№13770/2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3