Решение № 1126 от 15.06.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1126 гр.Пловдив, 15.06.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

Административен съд Пловдив, XVІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 182, по описа на съда за 2023 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК

Образувано е в резултат на отменено

Решение № 631 от 20.03.2019 г. по адм.д. № 3086/2018г. на Административен съд Пловдив, с Решение № 387/13.01.2023г. по адм. дело

№ 7042/2019 г. на Върховен административен. С последното е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят - Т.Б.Б., ЕГН ********** оспорва изцяло

Ревизионен акт (РА) № Р-16001618000166-091-001/06.07.2018 год., потвърден с Решение № 539/17.09.2018 год. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (дирекция ОДОП) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който в качеството ѝ на управител на „Дрийм трейд 1“ ЕООД, на основание чл.19, ал.1 от ДОПК, е установена отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. в размер на 63228,68 лв. и лихва от 35460,01 лв., за отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2013 до 31.12.2014 г. в размер на 41598,80 лв. и лихва от 16267,14 лв. и за корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 39637,80 лв. и лихва от 19285,09 лв.

(задължения на свързани с РА № *********/13.01.2014 г. и РА №

Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г.). Твърди се в жалбата, че оспорваният РА е издаден при неправилно прилагане от страна на органите по приходите на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят счита, че не е налице укриване на факти и обстоятелства, след като задълженото лице (ЗЛ) само е декларирало наличието на данъчно задължение. Жалбоподателят възразява, срещу приетото от органите на приходите, отговорността му да се ангажира за невнасяне в установените от закона срокове на декларираните данъчни задължения, тъй като липсва такова изискване в чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Счита, че са налице събрани данъчни задължения за ДДС, което изключва укриването на факти, които са били от значение за установяването им, както и че не е налице умисъл за укриването им. Оспорва да се ангажира негова лична отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, включително и по отношение на задълженията за лихви, като счита, че те са извън обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жал­бата, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания за излагане на мотиви от първоинстанционния съд относно причинно-следствената връзка между укритите според органите по приходите факти и обстоятелства при декларирането и невъзможността на „Дрийм трейд 1“ ЕООД да погаси задълженията си за данъци, предвид висящия спор относно законосъобразността на установената на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК отговорност. Според касационната инстанция при новото разглеждане на делото настоящият съдебен състав следва да обсъди конкретно и поотделно фактите и обстоятелствата, които органите по приходите са приели за укрити от страна на жалбоподателя, и законовата норма, вменяваща му задължение да ги обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител. Дадени са указания в решението на ВАС за излагане на съображения относно невъзможността на дружеството да погаси задълженията си, за които е ангажирана отговорността на управителя му, както и да мотивира дали е налице пряка причинно-следствена връзка между укриването на конкретните факти и обстоятелства и настъпването на тази невъзможност. Решение № 631 от 20.03.2019 г. по адм.д.

№ 3086/2018 г. на Административен съд Пловдив е върнато за ново разглеждане и в отменителната му част, доколкото тя е относима към акцесорната отговорност за лихви, дължимостта на които зависи от дължимостта на главното задължение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорваният РА е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоя­щия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Решението на директора на дирекция ОДОП, е връчено на Т.Б.Б. на 20.09.2018 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 36), като подаването на жалбата е в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок. Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №

Р-16001618000166-020-001 от 09.01.2018 г., издадена от началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618000166-020-002 от 03.04.2018 г. на същия орган, е възложена ревизия на Т.Б.Б. за установяване на отговорност за задължения на „Дрийм трейд 1“ ЕООД с предметен обхват: отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. и отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. За обстоятелства, имащи значения за ревизията са посочени, че същата е за установяване на отговорността по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Дрийм трейд 1“ ЕООД.

След приключване на ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД)

№ Р-16001618000166-092-001/21.06.2018 г. (л. 77), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, овластени с цитираните заповеди за възлагане на ревизия. Докладът е връчен на управителя на „Дрийм трейд 1“ ЕООД на 25.06.2018г., съгласно представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път. По РД в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-5576/03.07.2018 г. от Т.Б.Б..

След преценка на установените при ревизията факти и обстоятелства, компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са постановили оспорвания РА, който е обжалван пред горестоящия административен орган, като последният с Решение № 539/17.09.2018 г. (л.37) го е потвърдил изцяло. В същото са приети за правилни наведените от органите по приходите мотиви, че информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки по ЗДДС се извършва във формата на справка – декларация (чл. 125 ЗДДС, чл. 115 от ППЗДСД), като разминаването между декларираното и действителното безспорно се явява укриване и в тази връзка е посочено в решението, че към момента на декларирането управителят на дружеството е бил наясно, че в отчетните регистри неправомерно се включват документи, по които дружеството необосновано претендира приспадане на данъчен кредит, поради което се ангажира неговата отговорност. Относно декларираните и невнесени задължения за ДДС и корпоративен данък е прието, че управителят на „Дрийм трейд 1“ ЕООД, въпреки че е бил наясно (предвид подадените справки декларации) със законовите срокове за внасяне на дължимия ДДС и корпоративен данък, това не е направено, което поведение, според решаващия орган, изпълнява изискванията на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задълженията на дружеството и тази невъзможност да е в причинно следствена връзка с действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства. Действията по изплащане на дивиденти органите по приходите са приели, че са декларирани едва, когато е установена липсата на средства в касата на дружеството през октомври 2014г. Не е подавана декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, отчисляване, осчетоводяване и плащане на дължим данък върху дивидента. Предоставянето на заем от Т.Б. към свързаното лице Стефан Павлов, също е отразено по-късно в счетоводството. Това поведение на ревизираното лице Б. е прието, че изпълнява последващите две кумулативни изисквания на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задължения на дружеството и тази невъзможност е в причинно-следствена връзка с действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства. Установено е, че дружеството не разполага с активи, парични средства, дялове в други дружества, които могат да послужат за обезпечение на задълженията на дружеството. През 2016г. и 2017г. няма данни за извършвана дейност от „Дрийм Трейд 1“ЕООД, поради което публичният изпълнител е квалифицирал дълга като трудно събираем. Към 2013-2014г. в касата на дружеството е разполагала с парични средства. Управителят не е предприел действия по погасяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО, а е изплатил тези средства в своя полза, с което е укрил факти и обстоятелства от органите по приходите и задълженията на дружеството са останали непогасени. Неразплатени са останали и задълженията на дружеството във връзка с изплатения дивидент. За органите по приходите е доказана причинно-следствената връзка. За неоснователно е прието и твърдението на жалбоподателя, че задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието без възражения на страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ - л.652, изготвено от вещото лице И.С.. От експертизата се установява, че наличните ДМА към 31.12.2013г. и 31.12.2014 г. не са достатъчни, за да се покрият вменените задължения на ФЛ, а наличните КМА към тези две дати са достатъчни, за да се покрият вменените задължения на ФЛ. По данни от главната книга за 2013 г. вещото лице е установило, че дружеството има постъпления по банка от клиенти в общ размер 2 508 954.57 лв., а за 2014 г. – постъпленията по банка от клиенти са в общ размер на 1 131 221.37 лв. В табличен вид са представени постъпленията по с/ка 501 за 2013 и 2014 г., както и разплащателните сметки във валута и в лева за двете години, като е установено, че нетната средномесечна разполагаема сума за 2013 г. е в размер на 50 805.28 лв., а за 2014 г. няма нетна разполагаема сума; извършените плащания са в по-голям размер от постъпленията, като същите са с произход началното салдо по с/ка 501 – Каса в лева към 01.01.2014 г. – 633 088.22 лв. Вещото лице е описало в хронологичен ред издадените разпореждания и извършвани действия на публичния изпълнител. В табличен вид са описани и издадените кредитни известия, които са отразени в счетоводството, като е посочено от експерта, че по така издадените КИ не е ясно какво е основанието за издаването на същите във връзка с върнатата стока. По отношение на връщането на всички стоки с предмет „зехтин“ експертизата не е констатирала след това повторно издадени фактури с предмет същата стока. Вещото лице посочва, че последно издадена е продажна фактура № 574/28.11.2014 г. На 03.12.2014 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, регистрирано е отново на 11.03.2015 г. по чл. 99 от ЗДДС само за целите на ВОП и на 02.07.2018 г. е дерегистрирано. На 29.01.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 12.03.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 18.05.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 27.07.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 16.09.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС.

По делото е разпитано като свидетел лицето З.Т.П., от чийто показания се установява, че същата познава Т.Б. и С.П., тъй като е бивша съпруга на последния. Посочва, че Б. е имала проблеми и искала да замине на работа в Германия, и в тази връзка е искала да прехвърли фирмата на П., за да се занимава той с проблемите ѝ. Занимавала се с търговия – предлагала стоки на „Кауфланд“, „Лекси“ и други клиенти. Посочва, че около 2014 г. Б. имала проблеми с „Кауфланд“ - много стока, върната за преетикетиране.