Определение № 21350 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21350 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502555 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 130 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 31731/02.02.2026г. по регистъра на СРС уточнена с молба от 02.06.2026г. „Глобко“ООД, ЕИК 831819297 срещу Определение № 215/05.01.2026г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 12268/27.03.2026г. по гр.д. № 53470 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 126-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес в частта за установяване на наемно правоотношение по отношение на 11 обекта –открити площи. Навело е твърдения, че тези открити площи : 10 кв.м. в гр. София, кв.

Красна поляна в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност; 10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп - линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност с хранителни стоки; 44,80 кв.м. в гр. София, в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, на кръстовище на бул. Вардар“ и бул. „Възкресение“ ; открита площ № 10-16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрикаСтан; открита площ № 11 – 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 12 - 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 13 - 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 14 - 20 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 15- 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ от 22 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ от 22,50 кв.м. в гр.

София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан. Навело е твърдения, че сочената от районният съд съдебна практика била ирелевантна , неправилно било прието, че няма правен интерес от установителните искове. Предявеният иск бил за установяване съществуване на наемно правоотношение за тези площи, а не съществуване на право по вече прекратен договор. Формулиран петитум бил да се установи от съда, че сключените наемни договори за тези площи са действителни към момента , продължават да са в сила и пораждат валидно правно действие. В 1 случая ползването на имотите продължило след уговорения срок по договорите без противопоставянето и със знанието на наемодателя, последният издавал фактури за месечен наем, които били плащани редовно. Ответникът отричал правото на ищеца да ползва имотите по договорите за наем и затова интерес от установителния иск съществувал, решението по този иск щяло да внесе яснота в отношенията между страните. Не целял да се възстанови действие на срочен договор, прекратен поради изтичането на срока му, нито се целяло да се установи че прекратяване на договора не било извършено надлежно. В отношенията между страните имало несигурност за съществуването на наемните правоотношения и с предявения иск се целяло внасяне на яснота в тези отношения.

Ответникът по жалбата – Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ , ЕИК 130823243 е оспорило жалбата. Посочило е, че в отношенията между страните нямало неяснота за наемните правоотношения. Договорите за наем сочели, че се прекратяват с изтичането на срока им. Не било вярно , че след този сощ ищецът продължил да плаща наем, платеното било обезщетение а не наем и така били издадени фактурите. С нотариалната покана поискали ищецът да освободи имотите поради прекратяване на договорите, срок на които бил изтекъл. Недопустимо било да се установява с установителен иск съществуване на договор в хипотеза, в която една от страните твърди, че той е прекратен и без значение било дали това прекратяване е извършено валидно. Имотите били държавна собственост и чл. 236 от ЗЗД бил неприложим, защото те се отдавали под наем по реда на ЗДС – чрез търг. Три от площите били освободени на 31.10.2024г. и ищецът не бил оспорил твърденията му за същото- посочените о от ищеца площи под № 1,2,10 от уточнителната му молба.

Претендирало е разноски.

Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх.№ 285419/10.09.2024г. по регистъра на СРС от „Глобко“ООД, ЕИК 831819297 срещу Държавно предприятие

„Национална компания

Железопътна инфраструктура“ , ЕИК 130823243 с която е поискало от съда да признае за установено че сключените между страните договори за наем за открити площи :

10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност; 10 кв.м. в гр. София, кв.

Красна поляна в района на околовръстна жп - линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност с хранителни стоки; 44,80 кв.м. в гр. София, в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, на кръстовище на бул. Вардар“ и бул. „Възкресение“ ; открита площ № 10-16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 11 – 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 12 - 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 13 - 16 кв.м. в гр.

София, в района на жп - линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 14 - 20 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 15- 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ от 22 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ от 22,50 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика2 Стан и за открита площ от 557,60кв.м. са действителни към момента, продължават да са в сила и пораждат правно действие. Навело е твърдения, че бил сключен договор за наем между страните на 25.10.2004г. за 525 кв.м. за срок от 3 години, на 20.06.2006г. срок бил продължен с 5 години, на 19.10.2007г. били добавени още площи, на 12.02.2009г. били добавени още 80 кв.м. , а на 26.08.2009г. със споразумение било посочено че площите от 625 кв.м. са под наем за срок до 25.10.2014г. На 27.01.2015г. поискал от ответника да продължат действието на договора за наем, през същата година бил обявен търг за отдаване под наем на площи и ищецът бил класиран на първо място. Така на 01.07.2015г. за площите били сключени нови договори за наем за срок от 5 години – за открита площ № 10-16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 11 – 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрикаСтан; открита площ № 12 - 16 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 13 - 16 кв.м. в гр. София, в района на жп - линия Захарна фабрика-Стан; открита площ № 14 - 20 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрика-Стан; както и за площта от 557,60кв.м. На 01.08.2014г. бил сключен договор за наем за 10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност;

10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп - линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност с хранителни стоки. След изтичане на уговорените срокове продължил да ползва имотите със знанието и без противопоставянето на ответника, плащал наеми и за ищеца договорите за наем продължавало да съществуват. Ответникът през август 2024г. му връчил покана да освободи имотите защото договорите били прекратени. Това пораждало правния му интерес от установяване на съществуването на наемните правоотношения към момента. В о.с.з. от 15.05.2025г. е посочил, че действително три от площите посочени от ответника вече освободил, само 9 обекта не бил върнал, обектите били публична държавна собственост.

Ответникът Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ , ЕИК 130823243 в предоставения срок е оспорил исковете.

Посочил е, че имотите били държавна собственост, договорите за наем не можело да са със срок по-дълъг от 10 години, отдаването им под наем се осъществявало по реда на ЗДС – след търг, всички договори за наем за процесните площи били прекратено поради изтичането на срока им Водели кореспонденция с ищеца и последният знаел, че срок на договор от 2004г. не може да бъде продължен . За ползването на площите след срока на договорите било плащано обезщетение, а не наем. Към октомври 2024г. ищецът върнал на ответника три от площите по протоколите, представени по делото. Договорите сочели автоматичното им прекратяване с изтичане на срока им.

Приети са по делото неоспорени от страните протоколи от 31.10.2024г., носещи подписи на страните по тях, съгласно които на 31.0.2024г. ищецът е върнал на ответника поради прекратяване на договора за наем от 01.07.2015г. поради изтекъл срок на договора три площи - 10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп-линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност; 10 кв.м. в гр. София, кв. Красна поляна в района на околовръстна жп линия Захарна фабрика-Стан, км. 4 + 400 за търговска дейност с хранителни стоки;

3 открита площ от 22 кв.м. в гр. София, в района на жп линия Захарна фабрикаСтан.

По делото са проведени публични съдебни заседания, делото е обявено за решаване, като с Определение от 05.01.2026г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение от 27.03.2026г. производството по иска за договор за наем с площ от 557,60кв.м. е прекратено като неподсъдно на СРС и делото е изпратено на СГС, а по отношение на останалите площи делото е прекратено поради недопустимост на исковете поради липса на правен интерес.

При така установеното от фактическа страната съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такова е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка . Съществуването или несъществуването на право или на правоотношение между страните е допустимо да се иска да бъде установено с установителен иск тогава, когато то е заплашено. В такава хипотеза за ищеца съществува правен интерес да внесе яснота в отношенията с ответника като поиска със съдебно решение бъде установено съществуването на определена правна връзка. Такъв интерес е налице тогава, когато поведението на ответника прави правното положение на ищеца несигурно. За да се приеме, че такава несигурност съществува е достатъчно титулярът на правото/страната по правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Когато ответникът оспорва правото на ищеца, несигурността в правното положение на ищеца е действителна. Ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника тогава, когато с решението по установителния иск ще се отстрани несигурността в неговото правно положение. При тази хипотеза само при открита за ищеца възможност за предявяване на осъдителен или конститутивен иск би могло да се приеме, че интерес от установителния иск не съществува. Преценката за допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване. При евентуално уважаване на положителния установителен иск за съществуване на правоотношение не се санира правоотношение по развален/прекратен договор, а се установява, че правоотношението продължава да съществува, защото договорът не е развален/прекратен. Дори в хипотеза, в която наемодателят е направил изявление до наемателя за разваляне/прекратяване на договора и / или е поискал връщане на наетата вещ , за наемателя съществува правен интерес от установяване, че наемното правоотношение продължава да съществува, защото договор не е прекратен.