Определение № 448 от 31.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Варна, 31.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000332 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Търговска база“ ООД, със седалище гр.Варна срещу определение № 669/07.05.2025 година на ВОС, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като процесната претенция представлява непогасената горница от вземането, която не е обхваната от пределите на сила на пресъдено нещо на предходното съдебно решение между същите страни. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение.

Въззивният състав, след като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Търговска база“ ООД срещу „Алифос България“ ЕАД, за заплащане на сумата от 35 000 лв. - частичен иск от иск с общ размер на претенцията 57 744 лв., представляващи обезщетение за причинените вреди в резултат на недобросъвестното ползване от страна на ответното дружество на отдадените му под наем, съгласно договор No 21/15.02.2012 г. и договор №99/26.11.2012 г., и анекс към него от 21.01.2013 г., недвижими имоти, находящи се в гр.Девня, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответната страна е подала в срок отговор на исковата молба, където е навела своите възражения за недопустимост на производството поради непререшаемост на спора обхванат от силата на пресъдено нещо по т.дело №1353/2020 година на ВОС, проведено между същите страни.

Няма спор относно развилото се между същите страни производство по т.дело №1353/2020 година на ВОС, по което е постановено решение №214/02.06.2022 година, влязло в законна сила на 08.07.2024 година. По делото са разгледани съединени насрещни претенции на спорещи търговци „Търговска база“ ООД и „Алифос България“ ЕАД.

Разгледани са отновно претенции на страните основаващи се на наемно правоотношение по договор No 21/15.02.2012 г. и договор №99/26.11.2012 година.

1

Като основна претенция е предявена тази на „Търговска база“ ООД за заплащане на дължима наемна цена и разходи, свързани с ползването на вещта, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД. Ответникът „Алифос България“ ЕАД е предявил насрещен иск за връщане на даден при отпаднало основание депозит по наемното правоотношение. Ответникът по насрещния иск „Търговска база“ ООД е отправил защитно възражение за прихващане за сумата от 57 744 лева, представляващи обезщетение за причинените вреди в резултат на недобросъвестното ползване от страна на „Алифос България“ ЕАД на отдадените му под наем, съгласно договор No 21/15.02.2012 г. и договор №99/26.11.2012 година. Претенциите на ищеца по насрещния иск са отхвърлени като погасени посредством компесанция съответно на сумата от 7425.36 лева, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение на наемателя да възстанови с необходим ремонт повредите по върнати на наемодателя складове след ползване по договор №21/15.02.2012 година и на сумата от 3725.68 лева, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение на наемателя да възстанови с необходим ремонт повредите по върнати на наемодателя складове след ползване по договор № 99/26.11.2012 година.

Видно от мотивите на решението по т.дело №1353/2020 година на ВОС, съдът е приел направеното възражение за компенсация за частично основателно, като за разликата до общо предявения размер от 57744 лева е приел същото за неоснователно. За да стигне до извоа за частична неоснователност на възражението за прихващане, съдът е приел, че не всички описани и остойностени от експерта недостатъци в експлоатационния вид на помещенията е резултат от поведението на наемателя. Отново в мотивите съдът се е аргументирал, защо кредитира експертизата по определени нейни произнасяния и по други не, като така е възприел останалия размер на претендирани вреди за недоказан.

Установява се както съществуването на правото в определения от съда размер, съответно за сумата от 7425.36 лева за небрежно употребени от наемателя големи складове и за сумата от 3725.68 лева за небрежно употребени от наемателя малки складове, така и несъществуването му по отношение на всички други претендирани вреди.

По възражението за компенсация съдът се е произнесъл в диспозитива на съдебното решение по отношение размера на активното вземане, който е приел за основателен, установил е до какъв размер е основателната претенцията за отговорността за небрежна употреба на наетите складове, предмет на насрещшното възражение за прихващане, като въз основа на установенте насрещни и вече ликвидно насрещни задължения е приел, че следва да се извърши прихващане.

По тези съображения не може да се говори за непогасна горница останала извън процеса след извършване на компенсацията и приложение на разясненията дадени по ТР № 3/2017 година на ОСГТК на ВКС по частичен иск, който е изцяло уважен. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. Така ТР №2/2020 година на ОСГК на ВКС. Възражението за компесанция въведено в дело № 1353/2020 година не е прието за неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост.

В този смисъл и предвид абсолютната идентичност на претенцията в настоящото производство с така направеното възражение за прихващане в хода на производството по вече разрешения с влязло в сила решение спор по т.дело №1353/2020 година на ВОС, то следва че спорът не може да бъде пререшаван, тъй като претенцията е обхваната от сила на пресъдено нещо с оглед разпоредбите на чл.299, ал.1 вр. чл.298, ал.4 от ГПК.

С оглед съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Търговска база“ ООД, със седалище гр.Варна срещу определение № 669/07.05.2025 година на ВОС, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3