Решение № 1787 от 24.07.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5715/2019
- Вид
- Решение № 1787
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 24.07.2020
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№
1787 24.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 715 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ***, вх. „А“, ет.2, чрез адвокат М.Т., срещу „АЛВАНД“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №59, чрез пълномощника С.Х. Д., упълномощена от управителя Ебрахим Али Асгхар Закери, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ , в сила от 09.09.2008 година, сумата 992,16 лева, представляваща задължение за такси и консумативи за периода от януари 2018 година до март 2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
След постановяване на разпореждане по чл.131 от ГПК от 09.08.2019 година и изпращането му на ответника, на 02.09.2019 година и на 23.10.2019 година, са постъпили молби от ищеца, чрез процесуалния му представител, за уточняване на предявените искове. Посочва, че за периода от януари 2018 година до януари 2019 година претенцията е основана на подписан между страните договор и отправя искане за присъждане на това основание на сумата от 881,92 лева, а за периода от февруари 2019 година до март 2019 година претенцията е с източник неоснователно обогатяване, тъй като срокът на действие на договора не е продължен и отправя искане за присъждане на това основание на сума в размер от 110, 24 лева. В молба от 23.10.2019 година ищецът посочва, че оттегля предявения иск за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 232 от ГПК, с което не са и изпълнени указанията за, дадени с разпореждане за отстраняване на констатирана нередовност на този иск.
С определение от 08.11.2019 година исковата молба е върната в частта, в която е предявен иск за осъждане на ответника да плати лихви, производството е прекратено в тази част и определението е влязло в сила.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между представляваното от ищеца дружество „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“, който е влязъл в сила на 09.09.2008г..
С този договор „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е възложил на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД цялостната поддръжка и управление на общите части на комплекса и на блоковете.
В исковата молба е посочено още, че в чл. 1 от договора подробно са уредени всички дейности и услуги по цялостната поддръжка на общите части на целия комплекс и на всеки блок поотделно. На следващо място е посочено, че по силата на този договор възложителят трябва да осигури подписването на отделен договор за управление и поддръжка с „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД от всеки собственик на апартамент или търговски обект още при закупуване на имота.
Процесуалният представител на ищеца излага още, че между ответното дружество „АЛВАНД“ ЕООД и „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е сключен Договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни
Хил“ от 26.01.2009г. Съгласно този договор ответникът дължи заплащане на ежемесечно възнаграждение за предоставените услуги. На следващо място е посочено, че той е собственик на самостоятелен обект в сградата, находящ се на горепосоченият адрес, представляващ апартамент № 26 в блок 1 и към момента на подаване на настоящата искова молба.
Ищецът излага, че тъй като придобитият имот се намира в комплекс от затворен тип, за неговото поддържане се грижи фасилити компания, поради което за собствения си апартамент, по силата на сключения договор, ответникът дължи сума в размер на 45 лева на месец с ДДС, необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока (за почистването, напояването на зелените площи, за видеонаблюдение и др.), както и по
0.16 лева върху общата квадратура на самостоятелния обект, предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за електричество, вода и други консумативи, необходими за поддръжката на общите части на комплекс „Съни Хил“ и в частност на конкретния блок.
В исковата молба е изложен правен довод, че сумите, които дружеството – ищец претендира, са възникнали от една страна на основание нормативно предвидените в ЗУЕС задължения за всеки собственик (респективно ползвател или наемател) да заплаща разходи за съответния самостоятелен обект в сграда, и от друга страна - на основание поетото задължение, съгласно сключения договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“.
В исковата молба е конкретизирано, че дължимата на това основание сума е 992.16 лева, като за част от периода претенцията е с източник договора, а за друга част – неоснователно обогатяване. Претенциите са за разходи и сметки както следва:
За месец януари 2018 г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец февруари 2018г- обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец март 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец април 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец май 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец юни 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец юли 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец август 2018г - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец септември 2018г - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец октомври 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева ; консумативи - 10,12 лева;
За месец ноември 2018г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец декември 2018г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи — 10,12 лева;
За месец януари 2019г.- обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец февруари 2019г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева.
За месец март 2019г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева.
В исковата молба е посочено, че към датата на подаване на изготвянето й на задълженията не са погасени, а и са изложени доводи за това, че липсват други основания за погасяване на задълженията.
По изложените съображения ищецът предявява исковете си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок за даване на писмен отговор, за което ответникът се счита уведомен съгласно чл. 50 вр. чл.47 от ГПК по делото не е постъпило становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители – адвокат М.Т. и адвокат Е. Ф. поддържа предявения иск. Процесуалните представители на ищеца сочат доказателства и отправят искане за постановяване на неприсъствено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати индивидуализираните в исковата молба задължения.
В съдебно заседание ответното дружество „Алванд“ ООД, призован по реда на чл.50 вр. чл.47 от ГПК, не изпраща процесуален представител. От негово име не е постъпило становище по предявения иск.
По правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Материално правното основание на предявените искове е както следва: иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС за иска за осъждане на ответника да плати на ищеца суми на основание договор и чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД – за претенциите след прекратяване на действието на договора, уточнени по периоди по - горе.
По повод направено искане от ищцовата страна в съдебно заседание е прието, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства /договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ от 09.08.2008 година, сключен между „СЪНИ ХИЛ“ЕАД и „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ , договор за управление и поддръжка между „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ , и „АЛВАНД“ ЕООД, чрез представляващ, подписан на 26.01.2009 година/, се установява сключване на договори с посоченото в исковата молба съдържание. Видно от чл.6 от договора между страните възложителят, посочен като ответник, дължи заплащане на такса в размер от 23 евро месечно за предоставяните услуги, а съгласно чл.7 и тъй като таксата по чл.6 не включва разходи за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока, възложителят е поел задължение да заплаща по 0,16 лева с ДДС, умножени по квадратурата на апартамента. Задължението по чл.6 от договора е в размер от 44, 98 лева, а претенцията за всеки един от месеците е 45 лева. Задължението по чл.7, предвид площта на имота, която се установява от приетата като писмено доказателство справка по лице от Служба по вписванията – Бургас, е приблизително 10, 24 лева, като претенцията е предявена за сума в размер от 10,12 лева за целия период.
В чл.22 от договора е посочено, че се сключва за срок от 5 години и автоматично срокът се продължава с още 5 години, ако някоя от страните не уведоми другата страна за желанието си да го прекрати.
Поради това настоящият състав приема, че договорът е действал в отношенията между страните за периода от 26.01.2009 година до 26.01.2019 година, считано от когато, съгласно твърдението на ищеца, не е продължен срока му. Видно от цитираната по – горе справка по лице от Служба по вписванията – град Бургас ответникът е придобил апартамент с площ 63, 270 кв.м. в квартал „Меден Рудник“ на 26.01.2009 година и не се е разпореждал с него впоследствие. По изложените съображения настоящият състав приема, че искът, основан на твърдения за неизпълнени договорни задължения за поддръжка и управление, сключен между страните, е вероятно основателен.
За периода от февруари 2019 година до март 2019 година претенцията е с източник неоснователно обогатяване. Вероятната основателност се установява от показанията на свидетеля Л. Г. Т., който излага, че работил в комплекса 6 години, до 2018 година. По отношение на комплекса посочва, че е от затворен тип, с тревни площи, басейн, детска площадка, барбекю, има открити и закрити паркоместа, алеи, озеленяване, поливна система, външно осветление, видеонаблюдение на паркинг. Уточнява, че са изградени 6 блока и във всеки един блок има по 32 апартамента. Излага, че поддръжката е ежедневна, има бариера, охрана, пропускателен режим. Свидетелят излага, че има впечатления от комплекса и поддръжката и за времето след като напуснал, тъй като живее в същия квартал и се случва да посещава приятели там.
Разпечатката съдържа 53 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13251c8d-5df3-4969-8c30-467e4bd0284a