Решение № 2999 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330101662 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от И. Х. Г. против „Микро Кредит“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 966, 38 лв. (след прието с Определение от 10.06.2025 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 20.01.2022 г. е заплатил в полза на ответника сумата от 966, 38 лв. Твърди, че сумата е заплатена без наличие на правно основание за това – при липса на облигационно правоотношение. При условията на евентуалност и в случай, че в производството по делото се установи, че между страните е сключен договор за кредит – във връзка, с който сумата е заплатена, поддържа, че договорът за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва обстоятелството, че сумата е получена от ответника. При условията на евентуалност и ако в хода на производството се установи, че сумата е получена от ответника – твърди, че последната е получена по силата на сключен между страните Договор за заем Microcredit Online № *** г., като със заплатената сума е погасена част от предоставената по договора главница. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

По делото е представен договор за заем Microcredit Online № *** г., сключен между И. Х. Г. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1 000 лв., срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата в общ размер от 1 121, 28 лв. на 6 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 186, 88 лв. В договора е установен годишен лихвен процент от 40, 47 % и годишен процент на разходите от 48, 90 %.

Договорът не носи подпис на ищеца и на ответника, като в производството по делото не са изложени твърдени, че последният е сключен по реда на ЗПФУР.

По делото е представена разписка № *** от 20.01.2022 г. за сумата от 966, 38 лв., като в разписката е посочено, че наредител (платец) е А. Й. И., получател е „Микро Кредит“ АД, като основание на плащането е посочено:

„пълно погасяване дог. ***, ЕГН **********, И. Х. Г.“.

От така представената разписка се установява, че сумата от 966, 38 лв. е заплатена от А. Й. И. – от името и за сметка на заемополучателя, доколкото в основанието за плащане е посочено името на ищеца.

Съдът намира, че от така представената разписка се установява 2 основанието за заплащане на сумата и обстоятелството, че между страните е сключен договор за заем Microcredit Online № *** г., в изпълнение на който сумата е заплатена. Това е така, доколкото в представената от ищеца разписка се съдържа изрично посочване на договора за паричен заем, индивидуализиран със своят номер.

Доколкото представеният договор за потребителски кредит е такъв по смисъла на чл. 9 ЗПК, по отношение на последния следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Формата е за действителност и според чл. 22 ЗПК неспазването на изискването за форма на договора води до неговата недействителност.

В случая предвид липсата на подпис на представения договор следва да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10 ЗПК и последният не е сключен в писмена форма. В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив – така Решение № 1028 от 14.07.2022 г. по в. гр. д. № 1425/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане на чистата стойност по кредита. Чистата стойност на договора за паричен заем е в размер на сумата от 1 000 лв. Видно от представената по делото разписка е, че ищецът - чрез трето лице, е погасил сумата от 966, 38 лв. по процесния договор за заем. Така заплатената сума е получена на валидно правно основание за това, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като последната е недостатъчна да покрие чистата стойност по договора за кредит. Следователно сумата е заплатена за погасяване на задължението на ищеца по договор за заем Microcredit Online № *** г., формирано от чистата стойност на договора.

По така изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли.

Следва в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят сторените от последния разноски в размер на сумата от 480 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул.

"Ц. Б." ***, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 966, 38 лв. (след прието с Определение от 10.06.2025 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, сумата от 480 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №1662/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4