Определение № 386 от 19.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. гр. Добрич, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500274 по описа за 2025 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по частната жалба вх.№1425/18.03.2025г. от ЕГН **********, от гр.Б., ***, чрез адв. В.К., срещу определение №101/28.02.2025г. по гр.д.№15/2024г. на Балчишки районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради неизправяне на нередовности на исковата молба.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, с доводи, свеждащи се до липсата на основание за прекратяване на производството и иска отмяна му.

Ответникът Държавата е изразил становище за неоснователност, останалите ответници не са изразили становище. нейната

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 12.03.2025г., когато обжалваното определение е връчено на обжалващия, и край 19.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Гр.д.№15/2024г.на БРС е образувано след като с решение №320/20.11.2023 г. по в.гр. дело № 673/2023г. по описа на Окръжен съд Добрич е обезсилено решение №45/29.03.2023 г. по гр. дело № 313/2021 г. на Районен съд - Б. и делото е върнато за разглеждане от друг състав при 1 съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на решението за предприемане на необходими съдопроизводствени действия за конституиране на всички задължителни другари на страната на ответника - Държавата и Ж.П.В., евентуално неговата съпруга - титуляри на ½ ид.ч. правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

В предмета на производството е иск по чл.109 от ЗС, заявен от М. З. с ЕГН **********, от гр. Б., ***, първоначално против Г. Д. А. и Д. И. А. от гр.

Д. с искова молба рег.№ 652/04.06.2021 год. и основан на твърдения ,че същите, собственици на съседен на неговия имот, са осъществили и поддържат неоснователни действия по отношение на собственото му вилно място , като са изградили плътна ограда и септична яма ,които навлизат в границите на неговия ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. и осуетяват упражняването в пълен обем на правото му на собственост. Заявено е искане за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените от тях плътна ограда и септична яма. С решение №320/20.11.2023 г. по в.гр. дело № 673/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич е прието, че участие в процеса наред с ответниците Г. Д. А. и Д. И. А., носители на вещното право на строеж върху ½ ид. ч. от съседното вилно място с идентификатор №*** и изградена вилна сграда (близнак), следва да вземат собственика на поземлен имот с идентификатор ***Държавата, както и носителя на правото на строеж върху ½ ид. ч. от същия Ж.П.В.,евентуално неговата съпруга, ако правото е било учредено по време на брака им. На първоинстанционния съд е указано от въззивната инстанция предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на тези задължителни другари на страната на ответника .

В изпълнения на указанията на въззивната инстанция с Разпореждане №68/22.01.2024 г. районният съд е указал на ищеца да насочи иска си и срещу Държавата и физическите лица титуляри на останалата ид. част от правото на строеж върху ПИ*** В рамките на указания срок, с молба вх. № 871/19.02.2024г. ищецът е заявил, че изпълнява указанията на съда да насочи иска срещу Държавата и,че титулярът на ½ ид. част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** - Ж.П.В. е починал от доста години, но собственик на имота е Д. В. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич, жк“Дружба“№15, вх.Е, ет.6, ап.18. Към молбата е приложена 2 искова молба насочена срещу Г. Д. А., Д. И. А., Областна администрация обл. Добрич и Д. В. К., при непроменени обстоятелства и петитум.

Несъответното заявяване на Областна администрация - обл. Добрич като ответник не е констатирано от първоинстанционния съд, указания за поправянето му не са давани, то не е дало и основание за прекратяване на производството. При съвкупната преценка на изявленията на ищеца в двете молби става ясно и, че Държава е конкретния правен субект, който според ищеца следва да вземе участие чрез областния управител. Може да се приеме, че не става въпрос за ненадлежно конституиране на ответник, а за процесуално представителство на Държавата, уредено в закона по императивен начин- пред съда Държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като областния управител може да представлява държавата, само ако е упълномощен от тях .

Последва ли са действия на районния съд по чл.131 от ГПК/разпореждане №278 от 08.03.2024г./, частично извършени-само по отношение на първоначалните ответници.

С последващо Разпореждане №649/14.06.2024 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба като :1/ наведе конкретни твърдения за правата (вещни или облигационни), които всеки от ответниците има по отношение на съседния му недвижим имот; 2/ уточни недвусмислено поддържа ли искането си към съда за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия по отношение на собствения му недвижим имот; в случай, че го поддържа да поясни какви конкретно действия иска да бъдат „преустановени“ от ответниците, посочвайки техния вид и обем, освен премахването на изградените от тях плътна ограда и септична яма в имота им; 3/ отстрани противоречието между титулната част на исковата молба, в която се твърди, че искът е насочен срещу Г. Д. А., Д. И. А., Областна администрация - обл. Добрич и Д. В. К. и петитума на исковата молба, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Г. Д. А. и Д. И. А. да преустановят неоснователните действия по отношение на собствения на ищеца недвижим имот и да премахнат неправомерно изградените от тях плътна ограда и септична яма в имота му; 4/да формулира 3 надлежен петитум.

Необходимост от уточняване на посочените от районния съд обстоятелства във връзка с предмета на спора не е имало, тъй като вече изложените от ищеца такива сочат на защита по чл.109 от ЗС поради неправомерно въздействие върху собствения му имот – изграждане на плътна ограда и септична яма ,които навлизат в границите на неговия имот и осуетяват упражняването в пълен обем на правото му. В предмета на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот, нито правото на собственост върху пречещия, то е от значение за основателността на иска по чл.109 от ЗС.Вън от това именно въпросът за страните по делото /пречещия/ , разяснен с решение №320/20.11.2023 г. по в.гр. дело № 673/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е станал основание за обезсилване на първото решение и връщането на делото за ново разглеждане с предприемане на действия по конституиране като ответници наред с Г. Д. А. и Д. И. А., титуляри на 1/2ид.част от правото на строеж , и на останалите носители на вещни права в имота-титуляра на останалата 1/2ид.част от правото на строеж и титуляра на правото на собственост. На следващо място, в рамките на указания срок, с молба вх. № 3221/11.07.2024 г. ищецът е заявил, че поддържа искането си да бъдат преустановени всички неоснователни действия, като бъде премахната изцяло неправомерно изградената ограда, както и септична яма, които били изградени от първите двама ответници, че иска осъждане на „ответниците и необходимите другари“ да преустановят неоснователните си действия по отношение на неговия имот като премахната изградената плътна ограда и септична яма.

Предприети са от районния съд действия по чл.131 от ГПК /разпореждане №798/19.07.2024г./ за връчване на препис от исковата молба и уточнителните молби на Областна администрация-обл.Добрич и на Д. В. К..

Проведено е закрито заседание по чл.140 от ГПк, приключило с определение №497/03.09.2024г. На датата 08.10.2024г. е проведено открито съдебно заседание, на което ход на делото не е даден, с нарочено определение като ответник е конституирана Държавата и са предприети действията по чл.131 от ГПК по отношение на този ответник.

С определение №1/02.01.2025г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2025г.като е изготвен и проект за доклад.

4

Ход на делото на това открито съдебно заседание не е даден. За пореден път районния съд е взел становище по редовността на исковата молба и за пореден път е изискал ищеца да насочи иска си срещу надлежни ответници с оглед решението на ДОС; да посочи конкретни действия/бездействия с които всеки от ответниците му пречи да упражнява правото си на собственост или смущава същото право; да формулира надлежен петитум. В указания двуседмичен срок ищецът е подал молба вх.№1066/26.02.2025г. с която е представил нова искова молба, насочена срещу вече конституираните ответници- Г. Д. А. и Д. И. А., Държавата и Д. В. К.. Повторно са изложени обстоятелства, относими към негаторната защита по чл.109 от ЗСосъществени и поддържани неоснователни действия по отношение на собственото на ищеца вилно място с изграждането от първите двама ответника, собственици на постройка в съседния на неговия имот, собствен на Държавата, на плътната ограда и септичната яма, навлизащи с около два метра в източната част на имота на ищеца. Заявен е осъдителен петитум за осъждането на първите двама ответника и Държавата за отстраняване на неправомерното въздействие, въпреки, че в предходната молба е заявил искане за осъждане на четиримата ответника. Конкретни указания за отстроаняване на това несъотвествие районният съд не е давал.

Като е приел, че независимо от дадените указания с разпорежданията от 22.01.2024г., 14.06.2024г и 11.02.2025г. исковата молба продължава да страда от редица нередовности, районният съд е прекратил производството.

Определението е неправилно, тъй като е неправилен извода на съда, че са налице условията на чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производство.

От мотивите на съда става ясно, че последицата на чл.129, ал.3 от ГПКвръщане на исковата молба , е отнесена към неизпълнението на указания на съда за въвеждане на конкретни твърдения за права /вещни и ли облигационни/, които всеки от ответниците има по отношение на съседния на имота на ищеца имот, че ответникът Д. В. К. бил посочен в титулната част на исковата молба , а в обстоятелствената част ищецът не бил навел твърдения за правата на същия в имота и с формулирания петитум се искало осъждане на Г.

Д. А.,Д. И. А., Държавата.

Несъмнено исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, т.е. да индивидуализира спорното право чрез 5 неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича, така че съдът да може да определи вярната правна квалификация на иска, легитимиран ли е ищецът да го води, кой е легитимирания ответник. В случая с поредицата от уточнителни молби обстоятелствата, съставляващи основание на иска са очертани и според тях са конституирани и легитимираните ответници-носители на вещни права в пречещия имот/съседния на имота на ищеца имот/. Както беше посочено по-горе необходимост от повторно уточняване на обстоятелства от обективна и субективна страна на спора не е имало. Предприети са действия за конституиране на легитимираните ответници- наред с първоначалните ответница Г. Д. А. и Д. И. А., носители на вещното право на строеж върху ½ ид. ч. от съседния на имота на ищеца имот, искът е насочен срещу собственика на този поземлен имот - Държавата, и срещу носителя на останалата ½ ид. ч.от правото на строеж Д. В. К..

Конкретно за Д. В. К. още с първата уточнителна молба е посочено, че той , а не Ж.П.В., е собственик на останалата ид.част от правото на строеж върху пречещия поземлен имот, включително, че Д. В. К. не е женен. Макар и некоректно, с молба вх. № 3221/11.07.2024 г. ищецът е заявил, че иска осъждане на „ответниците и необходимите другари“ да преустановят неоснователните си действия по отношение на неговия имот като премахната изградената плътна ограда и септична яма. Ако за съда е имало неяснота по отношение на някой обстоятелства или кой е легитимирания ответник или е констатирал несъответствие между обстоятелствата и петитума на молбата, има задължение да даде конкретни указания за това- какъв точно е дефекта на исковата молба и как да се отстрани. Повтарящите се общи указанията за отстраняване на дефекти при вече изяснени реквизити на исковата молбаоснование, петитум и страни, както е процедирано в случая, не могат да дадат основание за санкционирането на ищеца по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13238d58-06c4-4322-bb48-1edd4a28e1ed