Решение № 2791 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2791 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110110581 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 2751.32 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума, платена по изпълнително дело № 289/2022 г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 в КЧСИ, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-20.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът Д. Д.- С. твърди, че на 22.06.2022 г. е получила покана за доброволно изпълнение, издадена по изпълнително дело №20228940400289, по описа на ЧСИ Ивета- Луис Ернандес, рег. № 984, с район на действие ОС-Варна. Посочва, че с получаването на поканата за доброволно изпълнение, установява, че срещу нея е издаден изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по т.д. №2881/2015 г. по описа на Софийски градски съд, издаден въз основа на арбитражно решение № 201500006/12.03.2015 г. по арбитражно дело на Арбитражен съд при „Фондация за юридическо развитие“. Въз основа на издадения изпълнителен лист, излага, че е осъдена да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумите от: 2489.36 лева главница, ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение, до окончателното изплащане; 404.26 лева - разноски за арбитражното производство, 85 лева - разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева - разноски в производството пред Софийски градски съд.

Изтъква, че срещу арбитражното решение е депозиран иск за отмяна, въз основа на което е образувано т.д. №1954/2022 г. по описа на ВКС. С решение №50019/15.03.2023 г. състав при ВКС прогласява нищожността на арбитражното решение, в резултат на което, ищцата депозира молба пред съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Твърди, че с договор за цесия взискателят по издадения изпълнителен лист „Профи кредит България“ ЕООД е прехвърлил вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

1

Сочи, че по така образуваното изпълнително дело, съдебният изпълнител е наложил запор върху месечното й трудово възнаграждение, в резултат на което е събрана сума в общ размер на 2751.32 лева, преведена по сметка на ответника.

Изтъква, че е депозирала молба за издаване на обратен изпълнителен лист по т.д. № 2881/2015 г. по описа на СГС, която съдът оставил без уважение.

Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че ежемесечните удръжки от работната й заплата в общ размер на 2751.32 лева са получени от ответника на отпаднало основание.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 2751.32, представляваща платена на отпаднало основание сума, платена по изпълнително дело № 289/2022 г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 в КЧСИ, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава изцяло предявения иск. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Моли да бъде постановено решение при признание на иска, като разноските бъдат възложени на ищеца. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приложи разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.

3 от ЗЗД.

С оглед на направеното от ответника признание на иска и последвалото от страна на ищеца искане да бъде постановено решение при признаване на иска, на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК.

Поради което и съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен при условията на чл. 237 ГПК.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху 2 ищеца. Видно от посочената разпоредба е, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Действително, ответникът признава предявения иск, но признанието на иска не е достатъчно основание същият да бъде освободен от отговорността за заплащане на разноски. До датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът не е заплатил процесната сума, дължимостта на която не оспорва, въз основа на което е дал повод за образуване на настоящото дело.

С оглед крайния изход от спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, съгласно приет списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 768.24 лв., от които държавна такса в размер на 110.10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 685.14 лв.

Съдът намира за основателно въведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца действия, цената на иска, както и броя на проведените открити съдебни заседания с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 на ВАС съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 575,00 лева. Така на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 685,10 лв.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖ Д А „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 2751.32 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща платена на отпаднало основание сума, платена по изпълнително дело № 289/2022 г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 в КЧСИ, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-20.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.237 ГПК, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., сумата от 685,10 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и десет стотинки), направени съдебноделоводни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3