Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4030 от 20.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7034/2021
Вид
Решение № 4030
Подписан
20.07.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507034 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска Л. С. М. и Г.

Г. М., чрез адв. Р. Р., срещу решение № 20058232 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 18725/2018 г. на СРС, 160 състав, в частта, с която ответницата Л. С. М. е осъдена, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 349,39 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.03.2015 г. 30.04.2016 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 006956, ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 28,03 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане; като и в частта, с която ответницата Г. Г. М. е осъдена, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 288,73 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2016 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 006956, ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 14,01 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

1

Поддържа се недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му по нередовна искова молба – твърди се, че ищецът не е платил необходимата държавна такса за разглеждането на същата, нито е посочил ответниците по предявените искове. По отношение на Г. Г. М. се твърди още един порок, водещ до недопустимост на първоинстанционния акт – постановяването му в нарушение с диспозитивното начало. При условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, евентуално – отмяна на същото в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД. С молба вх. № 24842/16.03.2023 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното от насрещните страни адвокатското възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивниците за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му по нередовна искова молба.

Действително исковата молба е била нередовна, както поради липса на внесена държавна такса за разглеждането й (чл. 128, т. 2 ГПК), така и поради обстоятелството, че не са били посочени трите имена и адреси на ответниците (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК), а искът е бил предявен срещу наследниците на Г.Г.М., ЕГН **********. Тези нередовности обаче са били отстранени в хода на производството, като са посочени имената и адресите на ответниците и е внесена дължимата държавна такса. А съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Вярно е, че ищецът е получил информация за наследниците на Г.М. въз основа на извършената справка от съда в НБД „Население“, а не чрез извършена от самия ищец справка въз основа на съдебно удостоверение (съдът е уважил едно от двете алтернативни искания на ищеца – за извършване на служебна справка в НБД 2

„Население“ или за издаване на съдебно удостоверение). Дали уважаването на първото алтернативно искане е законосъобразно, съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК, или нарушава принципа на равенство на страните, установен в чл. 9 ГПК, е въпрос, който касае правилността на съдебното решение, а не допустимостта му. Относно държавната такса – същата е внесена по указания на въззивната инстанция, съгласно разясненията, дадени с т. 4 ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, обявени за актуални в тази част с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата Г. Г. М., че обжалваното решение е недопустимо по отношение на нея, тъй като е нарушено диспозитивното начало – иска се да бъде осъдена да заплати ¼ от общо дължимите суми, а е осъдена да заплати ½ същите. Видно е от мотивите и от диспозитива на решението, че съдът се е произнесъл по предявения срещу Г. М. иск, като е осъдил същата да заплати ¼ от дължимите за процесния период суми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Първоинстанционното решение е обжалвано само в осъдителните му части, с които са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. С.

М. и Г. Г. М. искове.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по 3 силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената на същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Топлофикация София“ ЕАД. Ответниците Л. С. М. и Г. Г. М. са собственици на процесния имот, видно от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 183/1983 г., по описа на I-ви нотариус при СРС, молбадекларация от 11.07.1999 г., както и от справка в НБД „Население“ от 02.11.2019 г.

Придобили са идеални части от същия на основание наследяване на Г.М., който към смъртта си е бил собственик на апартамента на основание чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ (отм.) (получил е същия като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ отм.), с парично доплащане.

В спорния период (01.03.2015 г. - 30.04.2016 г.) са действали ОУ, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение 4 се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая, видно от протокол от 27.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици на бл. 16А, вх. А и Б, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, за извършване на услугата дялово разпределение е избрано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, а видно от договор № 3683/16.09.2002 г. етажната собственост е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Видно от договор от № 94/ 01.11.2007 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Топлофикация София“ ЕАД.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (20.06.2016 г. – 30.04.2018 г.), на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период, апартаментът е бил непрекъснато топлоснабден. В имота има два броя водомери за топла вода и 4 броя ИРРО. Абонатът е осигурявал достъп за отчет на уредите за дялово разпределение през процесния период. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.