Решение № 55 от 07.05.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Лом, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200067 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300228 от 17.01.2024 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД – гр. София, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, за това, че на 21.11.202 3 г. в обект „кравеферма“, находящ се в с. Добри дол, обект на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД, в качеството си на работодател е допуснал лицето Р*Х*Й да управлява самоходна машина „челен товарач“ (боб-кат) без да притежава необходимата правоспособност за работа със съответната машина.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява адв. Кристина Тошева от АК – Враца, която поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. Кръстева, взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и 1 писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 21.11.202 3 г. свидетелите Л. Р. и М. Т. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД - „кравеферма“, находящ се в с. Добри дол, обл.

Монтана. При обхода по работните места установили лицето Р.Й., който управлявал самоходна машина - „челен товарач“ (боб-кат). При последваща проверка по документи, представени по ел. път, инспекторите констатирали, че въпросният работник не притежавал необходимата правоспособност за работа със съответната машина. Затова до работодателят „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД е изпратена покана за съставяне на АУАН от 12.12.2023 г. Същата е надлежно получена и на 21.12.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2300228 от св. Л. Р. в присъствието на свидетелите С. Ш. и М. Т.. АУАН е изпратен по пощата и получен на 29.12.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта с обяснение, че Р.Й. бил управлявал самоходната машина не по нареждане на работодателя, а самоволно.

Възражението е оставено без уважение и въз основа на така съставения акт наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ атакуваното НП № 12-2300228 от 17.01.2024 г. , с което наложил „имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Твърдението за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, съдът намира за неоснователно. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават всички необходими реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

2

Чл. 210, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване предвижда, че „Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи“. В случая служителите на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана при извършване на проверка са установили, че лицето Р.Й. е управлявал съответната самоходна машина „челен товарач“ (боб-кат) без да притежава необходимата правоспособност/квалификация за това. Този факт не се и оспорва от жалбоподателя. Твърдението, че нарушение няма, тъй като Й. бил управлявал машината самоволно, се явява защитна позиция, която не може да бъде споделена. Именно работодателят следва да упражнява контрол и да осигурява прилагането на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд във всеки един момент от трудовия процес (чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г.), като това зависи от неговата собствена организация. В чл. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. е посочен предметният обхват на този нормативен акт, като се посочва, че с наредбата се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд: 1) на всяко работно място и 2) при използване на работното оборудване. Безспорно задължението по чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. е задължение, свързано с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при работа използване на работното оборудване, в случая – самоходна машина. Като е допуснал Р.Й. да управлява такава машина без да има съответната квалификация, работодателят е нарушил цитираната норма на чл. 210 от Наредба № 7. Затова и неговото нарушение следва да бъде санкционирано с приложение на нормата на чл. 413, ал. 2 КТ, предвиждаща, че „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“ АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ООД.

Имуществената санкция е определена на 1800,00 лв., което е близко до минималният размер, предвиден в чл. 413, ал. 2 КТ и не може да се приеме за несправедливо наказание. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева, не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото се касае за бездействие от страна на 3 работодателя по отношение здравословните и безопасни условия на труд, като по този начин се създават предпоставки за настъпване на инциденти, застрашаващи човешкия живот и здраве. Управлението на самоходна машина е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а когато машината е управлявана от неправоспособно лице, значително се повишава рискът от възникване на общественоопасни последици - увреждания на здравето на работещия или на друго лице или увреждане на имущество. Затова и не може да се приеме, че случаят е „маловажен“ (така и Решение № 46/14.02.2022 г. по КАНД № 360/2021 г. на АС – Монтана; Решение № 327/20.07.2021 г. по КАНД № 264/2021 г. на АС – Монтана). Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в размер от 1800.00 лв. и така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №

12-2300228 от 17.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД – гр. София, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД – гр.

София, ЕИК ***, да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

4

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5