Решение № 4168 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4168 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110101746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Т. П. С., подадена чрез адв. Х. Р. срещу „Бодикс БГ“ ООД, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в отправяне на обидните думи „*************************“.

Ищецът твърди, че на 18.11.2024 г. в 18:14 часа посетил офис на “EasyPay” в ****************************************, за да заплати битовите си сметки.

Сочи, че извършил въпросните плащания, но не получил потвърждение по мобилното приложение “Viber” за задължението си към „Софийска вода“ АД, поради което направил онлайн справка по клиентски номер в системата на дружеството и установил, че статутът на сметката е непроменен и висящ. Посочва, че на 19.11.2024 г. между 10:00 и- 10:30 часа отново посетил офиса с цел да се снабди с документ, удостоверяващ плащането на задължението. Излага, че Г. Д. К. – служител на ответното дружество му отказал извършването на услугата и отправил към него обидните думи „*************************“. Поддържа, че вследствие на отправената обида претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, психически неудобства, накърняване на честта и достойнството му. Счита, че ответникът в качеството си на възложител на работа следва да репарира причинените вреди. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Бодикс БГ“ ООД, чрез адв. М., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че на 18.11.2024 г. ищецът е посетил въпросния офис и е заплатил битовите си сметки за ток, вода и телефон, както и че на 19.11.2024 г. отново е извършил посещение на обекта. Релевира възражение, че на ищеца било обяснено 1 многократно, че предоставянето на справка за извършеното плащане изисква време и може да бъде предоставена на титуляра на партидата, респективно негов пълномощник. Твърди, че ищецът не възприел обясненията и продължил да пречи на служителите в офиса да работят и да обслужват клиенти. Възразява, че Г. К. не е служител на ответното дружество. Оспорва наличието на противоправно поведение, причинно-следствена връзка между поведението на Г. К. и вредите, както и размерът на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 21.07.2020 г. във връзка с писмена молба на Г. Д. К. е проведено Общо събрание на съдружниците в „Бодикс БГ“ ООД, на което е взето неприсъствено решение за приемането му като съдружник в дружеството. В изпълнение на изискването по чл. 115 ТЗ е извършено изменение на дружествения договор в частта, касаеща съдружниците, капитала и дружествените дялове. От приетата по делото справка за актуално състояние от ТТРЮЛНЦ е видно, че към датата на нейното изготвяне – съдружници на „Бодикс БГ“ ООД са Г. Д. К. и Д.

И. Б. - К..

Като писмено доказателство е представена електронна кореспонденция между Т.

С. и третото за производството лице „Изипей“ с посочена дата 19.11.2024 г. От нейното съдържание се установява, че на 19.11.2024 г. ищецът е сезирал „Изипей“ с оплаквания за проявено грубо отношение от служител в офис на „Изипей“, находящ се в ************************, и отказ да бъде издадена разписка, удостоверяваща заплащането на комунална услуга към „Софийска вода“ АД, като е отправено искане за извършване на проверка по казуса. С отговор от същата дата представител на „Изипей“ е уведомило Т. С., че след осъществена детайлна проверка е констатирана причината за неиздаването на искания документ – абонаментният номер за задължението е добавен, след като е предоставено съгласието за сметки в мобилното приложение „Вайбър“. Предоставени са указания за необходимите действия, които следва да бъдат предприети, за да се снабди клиента с извлечение за извършеното плащане.

За установяване на обстоятелствата относно отправените обидни изрази са събрани гласни доказателства от М. С. – брат на ищеца, според чиито сведения на 19.11.2024 г. преди обяд заедно с Т. С. и неговата приятелка посетили каса на „Изи Пей“, намираща се до УМБАЛСМ „П*“, с цел да бъде представена разписка за заплатени комунални услуги за ВиК. Въпросното помещение представлявало магазин за сувенири и платежна каса с две обособени каси. Посочва, че ищецът поискал да му бъда издадена такава разписка, при което без да бъде предизвикан и без да е предоставил каквито и да било обяснение относно възможността, респективно невъзможността да се снабди с подобна разписка, мъж на касата му отправил следните изрази:

„*********************“,

„******************?“,

„**************************“. Не съхранява спомен, но предполага, че били отправени и жестове с ръката да напусне помещението, при което и тримата напуснали помещението. Описва, че в резултат на отправените обидни думи настъпила промяна в психическото състояние на Т. С., който бил разстроен, страдал от безсъние, което продължавало и към настоящия момент, като ситуацията била пречка и пред намирането на работа.

Като свидетел по делото е разпитан и В. Б., според чиито показания на 19.11.2024 2 г. преди обяд посетил офис на „Изи Пей“, за да заплати сметките си. Заявява, че при влизането си в офиса на едното гише се намирали Г. К. и ищецът, които разговаряли за платена сметка към ВиК, като в последващ момент в помещението влезнал и другият служител на касата – Димитрина. Споделя, че служителите многократно обяснили на Т. С., че е невъзможно да му бъде издадена исканата разписка в момента, но последният настоявал да му бъде предоставена такава. Впоследствие в офиса влезнали и други клиенти, които помолили ищеца да го напусне, тъй като многократно му била обяснена невъзможността за издаване на разписка. Допълва, че ситуацията продължила около 15 минути, след което ищецът си тръгнал.

По делото е допусната очна ставка между свидетелите по отношение на въпроса дали са се виждали в офис на „Изи Пей“, в близост до УМБАЛСМ „П*“ на 19.11.2024 г., на който въпрос и двамата свидетели отговарят отрицателно.

За установяване достоверността на гласните доказателства на В. Б. е изискана справка за клиентската му регистрация в „Изипей“. Според отговор с изх. № 2025121217010616/17.12.2025 г. третото за производството лице е предоставило информация, че по зададен телефон може да бъде проверено единствено дали същият е използван за създаване на „Клиентска Изипей регистрация“ за извършване на периодични плащания към търговци, като с оглед естеството на услугата при нея не се извършва идентификация на клиента. Наличната информация за регистрация включва единствено данни на чие име се води и въведените в нея абонаментни/клиентски имена към съответните дружества за извършване на периодични плащания към тях.

Като приложение към отговора е представена справка за откритите клиентски регистрации за мобилни номера ************** и **********, в които са нанесени клиентски номера към търговски дружества, предоставящи комунални услуги.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл.

49 ЗЗД. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от противоправно действие на служител на ответното дружество – отправяне на обидни думи, вследствие на което са причинени неимуществени вреди, характер и размер на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на посочените обстоятелства, в това число да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредите, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил.

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 18.11.2024 г. Т. С. е посетил офис на „Бодикс БГ“ ООД, находящ се в ************************ и е заплатил битовите си сметки за вода, ток и телефон, както и че на 19.11.2024 г. отново е посетил процесния обект с искане да му издадена разписка за извършено плащане към „Софийска вода“ ЕАД.

С разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е регламентирана отговорността на лицата, които са възложили другиму някаква работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на работата. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни 3 действия или бездействия, има обективен характер, изпълнява гаранционнообезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /в този смисъл Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС/.

Единодушно се възприема както от теорията, така и от съдебната практика, че тази отговорност за чужди действия е обусловена от нарушаване на регламентирания с чл.

45, ал. 1 ЗЗД общ запрет да не се вреди другиму, като условие за нейното ангажиране е противоправното и виновно поведение на лицето, натоварено с извършването на въпросната работа – т.е. на прекия причинител на вредоносните последици, а не на възложителя.

От събраните писмени доказателства е видно, че третото за процеса лице – Г. К. е съдружник в „Бодикс БГ“ ООД от месец юли 2020 г. до настоящия момент. Правната норма на чл. 64, ал. 3 ТЗ определя дружеството с ограничена отговорност за капиталово търговско дружество. Независимо от това обаче последното съдържа белези, присъщи на персоналните търговски дружества, тъй като елемент от съдържанието на членственото правоотношение в дружество с ограничена отговорност е задължението на съдружника да оказва необходимото съдействие за осъществяване дейността на търговското дружество – арг. от чл. 124 ТЗ. Видно от чл. 22, б. „а“ от дружествения договор, това непарично задължение е изрично възпроизведено и в устройствения акт на „Бодикс БГ“ ООД като основание за прекратяване на членственото правоотношение.

За да притежава дадено лице качеството възложител на работа, не е необходимо отношенията му с изпълнителя непременно да притежават трудовоправен характер, да са отношения на зависимост, на власт и подчинение. Достатъчно е натоварването на други лица с осъществяването на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствена дейност, както и тази дейност да се извършва в интерес на възложителя. Ирелевантен е характерът на вътрешните правила и норми, като зависимостта се изразява в обединяване усилията на натоварените с някаква работа лица, с оглед възможността на възложителя да я направлява в желаната от него насока, като определя характера и съдържанието на необходимите действия /в този смисъл Решение № 581 от 30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, III г.о./.

Съблюдавайки тези съждения, се налага извод, че ответникът „Бодикс БГ“ ООД има качеството възложител на работа по смисъла чл. 49, ал. 1 ЗЗД, поради което би могла да бъде ангажирана обективната му отговорност за вреди от действията и бездействията на третите за производството лица – съдружника Г. К., който притежава качеството изпълнител по силата на дружествения договор. Осъществяването на действия от предмета на дейност на ответното дружество и в интерес на последното – извършването на работа по посрещане на клиенти и предоставяне на платежни услуги, се подкрепя от свидетелските показания на свидетеля Банков, които съдът кредитира като обетивни и достоверени, без да са налице данни за евентуална заинтересованост на свиетеля и приетата по делото разписка, в която са вписани имената на съдружника.