Решение № 14770 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14770 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110147395 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и от С. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника им адв. Н. Т. Ч., АК - Пловдив, със служебен адрес в гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 43, ет. 3, офис 7 против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К..

Твърди се в исковата молба, че двете ищци са наследници на С.С.Д., ЕГН **********, починал на 18.04.2021 г. (негови дъщери) и в това им качество са конституирани като длъжници по изпълнително дело № 2554 по описа за 2025 г. на ... и район на действие – Софийски градски съд. Освен двете ищци, С.Д. е оставил като наследник и съпруга Ю.Ю.Ч.-Д., дата на раждане 22.12.1976г., гражданка на Украйна.

С протоколно решение № 295020 от 06.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 23169 по описа за 2019 на Софийски районен съд, 157-ми състав С.Д. е осъден да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 сумата от 5 272,80 лв. - представляваща заплатено на увредено лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди претърпени от настъпило на 13.10.2015 г. в ... ПТП, виновно причинено от С.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба - 22.04.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1441,54 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2016г. - 22.02.2019г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 768,57 лв. - разноски за производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение. За тези суми е издаден изпълнителен лист от 02.09.2024 г. в полза на ответника.

На 11.09.2025 г. ... е връчил на двете ищци, като универсални правоприемници на С.Д. покани за доброволно изпълнение, в рамките на образуваното изпълнително дело № 2554 по описа за 2025 г. за заплащане на следните суми по изпълнителния лист, дължими към 01.09.2025 г.: 1) за М. С. В., ЕГН ********** - 13 213,60 лева, от които: а) 5 272,80 лева главница, ведно със законна лихва в размер на 3 820,02 лева за периода от 22.04.2019 г. до 01.09.2025 г.; б) 1 441,54 лева - неолихвяеми вземания; в) 768,57 лева - присъдени разноски; г) 637, 00 лева - разноски по изпълнителното дело и г) 1 273,67 лева - такси по Тарифата към 1

ЗЧСИ и 2) за С. С. Д., ЕГН ********** - 13 213,60 лева, от които: а) 5 272,80 лева - главница, ведно със законна лихва в размер на 3 820,02 лева за периода от 22.04.2019 г. до 01.09.2025 г.; б) 1 441,54 лева - неолихвяеми вземания; в) 768,57 лева - присъдени разноски; г) 637, 00 лева - разноски по изпълнителното дело и г) 1 273,67 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело срещу ищците, е влязло в законна сила на 15.01.2020 г. Първото действие, с което е прекъснат погасителния давностен срок е образуването на изпълнителното производство на 13.08.2025 г. в този смисъл, ищците твърдят, че вземането по решението, постановено по гражданско дело № 23169 по описа за 2019 на Софийски районен съд, 157-ми състав е погасено по давност на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищците обуславя правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищците, като наследници на С.Д. не дължат на ответното дружество сумата, за която е издаден изпълнителен лист по № 23169 по описа за 2019 на Софийски районен съд, 157-ми състав и разноските в изпълнителното производство, съразмерно на наследствената квота на всяка една от двете ищци от наследството на С.Д., а именно по една трета част.

С исковата молба ищците молят за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на М. В. и С. Д. поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава предявените искове. Моли разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на ищците, тъй като не са станали причина за завеждане на делото – изпълнителното производство е прекратено веднага след постъпване на молба от страна на ищците – длъжници по изпълнителното дело. Процесуалният представител на ответното дружество прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

С отговора ответникът не ангажира доказателства.

В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Двете ищци са дъщери и наследници по закон на С.С.Д., ЕГН **********, починал на 18.04.2021 г. Освен двете си дъщери, С.Д. е оставил като законен наследник и съпруга – Ю.Ч. – Д..

С решение № 295020 от 906.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 23169 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 157-ми състав, С.С.Д. е осъден да заплати на ответното дружество, на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) сумата 5272,80 лв. представляваща заплатено на увредено лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди претърпени от настъпило на 13.10.2015 г. в ..., ПТП, виновно причинено от С.Д., управлявал МПС модел „Деу Тико“ с рег. № ..., без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1441,54 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2016 г. - 22.02.2019 г., както и сумата от 768,57 лв. - разноски за производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението е неприсъствено и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му – 06.12.2019 г.

На 02.09.2024 г. въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на молба от „Бул Инс“ АД от 13.08.2025 г. и цитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2554 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител ... и 2 район на действие – Софийски градски съд. Двете ищци са получили покани за доброволно изпълнение на 11.09.2025 г. В представените преписи от всички документи по изпълнителното дело няма данни да са предприети действия по принудително изпълнение. С постановление от 01.12.2025 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433 ал. 1 т. 1 от ГПК – по молба на взискателя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените отрицателни установителни искове за допустими и основателни, предвид следните съображения:

Исковите претенции са допустими. За ищците е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесните паричния вземания. М. В. и С. Д. са наследници на лицето, срещу което ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист и са длъжници по изпълнително дело № 2554 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд. В този смисъл правната им сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул срещу наследодателя им – издадения изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищците имат интерес да установят, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и предвид обстоятелство, че вземането е присъдено с влязъл в сила съдебен акт. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението – 06.12.2019 г. и би трябвало да изтече на 06.12.2024 г. При изчисляване на давностния срок, обаче, следва да бъдат взети предвид дните, в които давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, а именно за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове с изтичането, на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В този случай давностните срокове са спрели да текат за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. включително, т.е. към давностния срок следва да се „прибавят“ 69 дни и той е изтекъл на 13.02.2025 г. Преди изтичането на давностния срок ответното дружество не е предприело действия, прекъсващи погасителния давностен срок. Молбата за образуване на изпълнително дело № 2554 по описа за 2025 г. на Частен съдебен изпълнител ... и район на действие – Софийски градски съд е депозирана на 13.08.2025 г. Няма данни по делото за образувани предходни изпълнителни дела или за други действия, прекъсващи погасителния давностен срок по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че вземането на „Бул Инс“ АД против М. В. и против С. Д., като наследници на С.Д. е погасено по давност, което се признава от ответника.

По гореизложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на исковите претенции в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищците разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето производство.

3

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения, подавайки молба за образуване на изпълнително производство. Освен това, възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).

Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност на заплатения от ищците адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на делото, които не се отличават с такава над обичайната за подобен вид делата, както и с оглед на правеното признание на иска, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде намален до размер от 180 € за всяка една от ищците.