Определение № 3370 от 24.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370

Пловдив, 24.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 3027/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.167 от АПК.

Делото е образувано по жалба на АИППМП „Д-р М. А.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. А., срещу Заповед № РД-606/05.12.2025 г. на Кмета на община Калояново, с която е одобрено класирането от проведен на 04.12.2025 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на части от имот – публична общинска собственост, като в оспорената част жалбоподателят е класиран на второ място за обект – помещение № 16 с площ 15,51 кв.м, находящо се в сградата на Районна поликлиника в с. Калояново.

С молба № 5430 от 16.03.26г., адв. Т. Д. в качеството й на пълномощник на д-р М. П. А. като управител на АИППМП „Д-р М. Ангелова“ ЕООД, уведомява съда, че д-р Ангелова – управител и представляващ дружеството жалбоподател, е починала на 07.03.2026 г. като прилага удостоверение за наследници.

Ответникът, община Калояново, чрез процесуалния си представител адв. Н., в съдебно заседание на 26.03.2026г. е направил искане на основание чл. 167 АПК за допускане предварително изпълнение на Заповед № РД-606/05.12.2025 г. В подкрепа на направеното искане процесуалният представител на ответника излага, че са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение, доколкото това се налага за защита на особено важен обществен интерес, свързан с осигуряване на достъп до първична медицинска помощ за населението на община Калояново. Твърди се, че след настъпилата смърт на д-р М. А. – управител и представляващ дружеството жалбоподател и общопрактикуващ лекар, към момента в населеното място липсва действаща лекарска практика, поради което е налице реална опасност за живота и здравето на гражданите.

Като разгледа искането, Съдът намира, че същото е допустимо и основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. От своя страна тези условия са изчерпателно посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, съгласно който предварително изпълнение се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва, че предварителното изпълнение представлява изключение от общото правило, че оспорването на административния акт спира неговото изпълнение, поради което допускането му е обусловено от наличие на конкретни, обективно установими обстоятелства, които да обосновават необходимостта от незабавното му действие. В този смисъл не е достатъчно формалното позоваване на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, а следва да се установи наличието на пряка и непосредствена връзка между изпълнението на акта и защитата на съответния интерес, както и необходимостта от осъществяването му преди влизането на акта в сила.

Съдът дължи преценка и за съразмерност между преследваната с предварителното изпълнение цел и възможните неблагоприятни последици за засегнатите от акта лица, като следва да бъде допуснато предварително изпълнение само когато защитата на обществения или държавния интерес не може да бъде осигурена по друг начин и преобладава над интереса на оспорващия от спиране на изпълнението.

При наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК съдът може да допусне предварително изпълнение и в хода на съдебното производство, като съгласно чл. 167, ал. 2 от АПК, когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, то може да бъде обусловено от внасяне на гаранция в определен размер.

По делото е безспорно, че оспорената заповед касае класиране, извършено в процедура по отдаване под наем на помещение № 16 с площ 15,51 кв.м., находящо се в сградата на Районна поликлиника в с. Калояново – обект публична общинска собственост, предназначен за осъществяване на медицинска дейност. От съдържанието на заповедта за откриване на търга, на утвърдения регламент и на специалните условия за участие се установява, че процесният обект не е предназначен за обикновено ползване, а именно за извършване на първична извънболнична медицинска помощ, като достъп до участие е предоставен единствено на лица и търговци, имащи право да упражняват дейност, еднозначна с предназначението на обекта, разкрита практика, сключен договор с НЗОК и пациентска листа на територията на община Калояново. Самото съдържание на утвърдените условия сочи, че предоставянето на обекта е функционално и правно обвързано с обезпечаване на реално упражняване на общопрактикуваща медицинска дейност в рамките на съответното населено място.

В този смисъл съдът приема, че предметът на оспорения административен акт и фактическите последици от неговото изпълнение са пряко свързани с осигуряването на достъп до първична медицинска помощ за жителите на община Калояново. Макар заповедта формално да има за предмет одобряване на класиране, а не пряко предоставяне на право да се упражнява медицинска дейност, изпълнението й съставлява необходимата предходна правна предпоставка за последващото предоставяне на процесното помещение на класирания на първо място участник, респективно за фактическото започване на медицинска практика в сградата на районната поликлиника. Поради това между изпълнението на акта и защитата на обществения интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК е налице достатъчно пряка и непосредствена връзка.

От значение в случая е и настъпилото в хода на съдебното производство ново обстоятелство, удостоверено с молба № 5430/16.03.2026 г. и приложеното към нея удостоверение за наследници, а именно смъртта на д-р М. А. на 07.03.2026 г. С оглед качеството й на управител и представляващ дружеството жалбоподател, както и с оглед данните по делото, че именно чрез това дружество е осъществявана лекарската практика в процесния обект, съдът приема, че е налице съществена промяна в релевантната фактическа обстановка след издаване на оспорената заповед. Това новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено при преценката по чл. 167, ал. 1 от АПК, тъй като именно то обуславя твърдяната от ответника необходимост от незабавно привеждане в изпълнение на административния акт.

При така установените факти съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, приложими по силата на препращащата норма на чл. 167, ал. 1 от АПК. Осигуряването на достъп до първична медицинска помощ в малко населено място е свързано пряко със защитата на здравето на гражданите и съставлява особено важен обществен интерес. Забавянето на изпълнението на акта до приключване на съдебното производство би препятствало предоставянето на процесното помещение на класирания на първо място участник и съответно би отложило възможността за започване на медицинска дейност в него, поради което от закъснението на изпълнението може да последва значителна и трудно поправима вреда за местното население, изразяваща се в затруднен или липсващ своевременен достъп до общопрактикуващ лекар.

В тази насока следва да се отчете, че процесното помещение се намира именно в сградата на районната поликлиника и по предназначение служи за осъществяване на медицинска дейност. Следователно предоставянето му на лице, преминало през предвидената в наредбата и в тръжната документация процедура и класирано на първо място, не представлява произволно разпореждане с общински ресурс, а изпълнение на уреден от закона и подзаконовата нормативна уредба ред за обезпечаване на обществена функция. Именно поради това съдът приема, че незабавното действие на акта е оправдано от необходимостта да се гарантира непрекъсваемост на медицинското обслужване в общината.

Не променят този извод наведените от жалбоподателя възражения относно съществуването на действащо наемно правоотношение и фактическото ползване на обекта до момента. Същите са относими към спора по същество относно материалната законосъобразност на оспорената заповед и подлежат на самостоятелна преценка при решаване на делото, но на настоящия етап не изключват възможността за допускане на предварително изпълнение, когато от събраните по делото данни се установява наличие на по-вискока по степен обществен интерес, изискващ незабавно действие на акта. Производството по чл. 167 от АПК не предполага окончателно разрешаване на спора относно законосъобразността на административния акт, а преценка дали са налице основания той да породи действие и преди приключване на съдебния контрол.

Съдът съобрази и обстоятелството, че предварителното изпълнение би могло да засегне правната сфера на жалбоподателя, доколкото с жалбата се поддържа, че дружеството е ползвало процесния обект въз основа на наемно правоотношение. В конкретния случай обаче този интерес не може да бъде предпочетен пред интереса на местната общност от своевременно обезпечаване на достъп до първична медицинска помощ. Засегнатият частен интерес е с имуществен и организационен характер и при евентуална отмяна на акта подлежи на защита по предвидения в закона ред, докато неблагоприятните последици от липсата на общопрактикуващ лекар за населението засягат пряко живота и здравето на гражданите. Именно това налага извод, че в случая балансът между противопоставимите интереси следва да бъде разрешен в полза на допускане на предварително изпълнение.

Не са налице и данни, които да обосновават необходимостта предварителното изпълнение да бъде поставено под условие за внасяне на гаранция по чл. 167, ал. 2 от АПК. Искането не се основава на защита на частен интерес на насрещна страна, а на защита на особено важен обществен интерес, свързан с медицинското обслужване на населението, поради което съдът намира, че в случая липсват основания за определяне на гаранция.

Ето защо съдът приема, че искането на ответника за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РД-606/05.12.2025 г. е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА на основание чл. 167, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на Заповед № РД-606/05.12.2025 г. на Кмета на община Калояново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да бъде изпратен на страните по реда на чл. 137 АПК.

Съдия: