Решение № 11483 от 20.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11483 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110128945 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.София, район В., ул. Ц. №, със съдебен адрес гр.София, ул. С. С. № .., ет., кантора 12, чрез адвокат В. П.-САК, срещу ответник СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ/СДВР/, със седалище и адрес гр.София, ул. .. № 5, чрез юр.к. Х. Х., с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С. С. - сумата от 5523,36 лева/лв./, представляваща обезщетение за срок от четири месеца - четири брутни трудови възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 КТ дължимо по Трудов договор № 513р28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з-2093/14.3.2022г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от 1.6.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане задълженията, както и сумата от 119,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 5523,36лв. за период 15.3.2022г./дата на молба до СДВР за изплащане/-31.5.2022г./дата предхождаща датата на подаване на ИМ в съда/.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е бил назначен при ответника по Трудов договор № 513р-28512/25.7.2016г., след като е било прекратено предходно нейно трудово правоотношение със Заповед № 513з-9554/11.12.2015г.

Било изплатено обезщетение от ответника по чл.222, ал.3 КТ от 2 брутни тр.възнаграждения/БТВ/.

След това ищеца отново била назначена по ТД№ 513р-28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з-2093/14.3.2022г.

Подала молба до ответника молба вх.№ 513р-22504/15.3.2022г., за да й се изплатят още 4 БТВ след прекратяване на второто ТПО. С писмо от 12.4.2022г. била уведомена от служители на ответника, че й се отказва изплащане на 4 БТВ по чл.222, ал.3 КТ.

Посочва, че БТВ за последен пълен отработен месец преди прекратяване на второто 1

ТПО е било 1380,84 лева, като за 4 БТВ се дължи сумата 5523,36лв.

Твърди, че ответника е изпаднал в забава от деня на поканата 15.3.2022г., затова се претендира и мораторна лихва за забава в размер на 119,67лв. за период 15.3.2022г.31.5.2022г.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции, като моли да се присъдят и сторените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, чрез юр.к.по пълномощно оспорва исковете като неоснователни.

Твърди се, че спора е само по правото, като не се оспорват фактите изложени в ИМ. Твърди се, че съгласно чл.222, ал.3, изр.последно КТ обезщетението може да се изплаща само веднъж. Посочва се, че не е ясно защо ищцата счита, че пълното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ може да се получи на два пъти, твърдейки, че точно това е имал предвид законодателят с изменението на тази разпоредба. Нищо подобно не се установява от анализа на посочената разпоредба. Законодателят е искал да даде възможност на работниците и служителите да сборуват придобития от тях стаж при последния работодател, ако междувременно са работили и при други работодатели, като е предвидил, че ако през последните 20 години се съберат 10 години трудов стаж при последния работодател, той следва да изплати пълното обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения. Никъде обаче не е казано, че обезщетението може да се изплаща на два пъти.

Посочва се, че щом иска за главница е неоснователен то неоснователен се явява и иска за мораторна лихва за период 15.3.2022г.-31.5.2022г.

Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове, присъждане на юр.к.възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.хонорар на ищеца ако надхвърля минимум по наредба.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат. Поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Представя за справка съдебно решение на ВКС.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт по пълномощно. Поддържа отговора и моли исковете да се отхвърлят от съда.

Съдът, като съобрази чл.12 и чл.235 ГПК, и събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – Трудов договор № 4502/13.3.2009г. за назначаване на Р. Ф. по трудово правоотношение, на длъжност „систем-оператор по национални системи“ в 1 РУ на СДВР; Справка рег.№ Я754/7.1.2016г., издадена от СДВР и удостоверяваща за получено на основание чл.222, ал.3 КТ обезщетение от Р. Ф. 2 бр.трудови възнаграждения/БТВ/, общо в размер на 1522,52 лв.;

Трудов договор № 513р [1]28512/25.7.2016г. за назначаване на Р. Ф. по трудово правоотношение, на длъжност секретар в група “Администрация-РУ “ към 4 РУ на СДВР;

Заповед рег.№ 513р [1]2093/14.3.2022г. на директора на СДВР за прекратяване на трудовия договор на Р. Ф., на основание чл.328, ал.1,т.10б от КТ, считано от 24.3.2022 г.; Справка за трудовия и осигурителен стаж на Р. Ф., от която е видно, че има общ трудов стаж в МВР: 12 години, 5 месеца и 13 дни, за два периода: от 17.3.2009г.-до 30.12.2015г.- 6 години, 9 месеца и 15 дни и от 26.7.2016г. до 23.3.2022г.-5 години, 7 месеца и 28 дни; Разпореждане рег.№ ********** от 30.3.2016г.,издадено от ТП на НОИ София-град, удостоверяващо отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Ф., считано от 18.2.2016г.; Молба с вх.№ 513р-22504/15.3.2022г. от Р. Ф.-до началник КИАД-СДВР за изплащане на обезщетение;

Становище рег.№513р-32407/12.4.2022г.- от в.п.д. н-к на ОКИАД-СДВР до директора на СДВР; Разписка от 18.4.2022г. от Р. Ф. за получаване на писмо рег. №513р2 32423/12.4.2022г.; Писмо рег.№ 513р-32423/12.4.2022 г. до Р. Ф.-за отказ от изплащане на обезщетение; Служебна бележка рег.№ 513р-43924/16.5.2022г.

С определение № 18461/21.7.2022г. за БЕЗСПОРНО между страните е прието – всичко изложено в ИМ, с изключение на това дали повторно може да се плаща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от същия работодател, в случая това е ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Страните не спорят, а и е видно от представените по делото писмени доказателства, че са били във валидно ТПО за период от 13.3.2009г.-24.3.2022г. Също така не е спорно, че считано от 30.12.2015г. е било прекратено ТПО на ищеца от ответника поради придобито право на пенсия и е изплатено обезщетение 2 брутни трудови възнаграждения/БТВ/ на ищеца по реда на чл.222, ал.3 КТ. След това е сключен ТД № 513р-28512/25.7.2016г. отново между същите страни, което е прекратено считано от 24.3.2022г.

За така посочения период ищцата придобила при ответника стаж от 12г.,5м. и 13 дни.

С оглед възраженията си ответника е следвало да докаже дали ищцата е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст след първото прекратяване на ТПО считано от 30.12.2015г., защото ако след това на 25.7.2016г. е отново назначена без да упражнила това право, то ищцата е продължила да работи за същия работодател/виж Решение № 49 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2016 г., III г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение се изплаща само веднъж. Предпоставките за придобиването на това право са:

1/прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, както и 2/към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3/да е работил при същия работодател през последните 10 години/виж Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV г. о., ГК/.

В случая Кодексът на труда не изисква непрекъснат трудов стаж за възникване на правото по чл.222, ал.3 КТ. Изискването работникът или служителят да е работил при същия работодател следва да се разбира в смисъл, че той е придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат. В този смисъл е и изменението на чл.222, ал.3 КТ в ДВ бр.107/20 г., което предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години/виж Решение № 46 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2020 г., III г. о., ГК/.

Съдът по спорния въпрос достига до извод, че ищецът е в правото си да поиска от ответника заплащане на 6 месечни БТВ по реда на чл.222, ал.3 КТ, т.е. да се доплати сумата за още 4 БТВ, защото са изпълнени изцяло предпоставките на разпоредбата, като липсват доказателства по делото, че ищеца е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст след първото прекратяване на ТПО считано от 30.12.2015г. Следователно през 2022г./когато е бил прекратен ТД сключен през 2016г./ищецът е имал над 10 години трудов 3 стаж през последните 20 години, затова му се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, и доколкото ответникът в предходен период през 2016г. е изплатил 2 БТВ, то са останали дължими 4 БТВ. Начисляването и изплащането на 2 БТВ на ищеца през 2016г. не е пречка за допълнителното изплащане на още 4 БТВ.

Това не прави второто плащане неоснователно и в противоречие на закона/тъй като обезщетение по чл.222, ал.3 КТ може да се изплаща само веднъж/, защото всъщност ищеца се ползва от по-благоприятната норма на закона /новата разпоредба на чл.222, ал.3 ГПК в сила от 18.12.2020г./ и липса на упражнено право на пенсия.

С оглед изложеното главния иск като основателен и доказан следва да се уважи за сумата 5523,36лв.

Поради уважаването на главния иск съдът следва да уважи предявения иска за лихва за забава в предявения размер от 119,67лв. от дата на покана 15.3.2022г. до 31.5.2022г., който е проверен с електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва на НАП.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 612,15 лева /от обща сума 950,00 лв. за платен адв.хонорар/, като съдът уважава адв.хонорар в посочения размер, с оглед възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, и чл.7, ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с размера на общата уважена сума по всички искове. Липсват основания за присъждане на разноски за адв.хонорар в размер на 950,00 лева. При формиране на горния извод, съдът съобрази следното: чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като разпоредба се намира в раздел „Общи разпоредби“ от наредбата, а разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба в раздел „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“. В чл.2, ал.5 от Наредбата е посочено, че възнагражденията следва да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а в чл.7, ал.2, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са диференцирани съобразно размера на интереса по делото, а не според интереса по отделния иск/размер на отделно предявен иск/. В случая чл.2, ал.5 противоречи на чл.7, ал.2 от Наредбата, а поради това, че те се отнасят една спрямо друга като обща към специална разпоредба, приложение следва да намери специалната разпоредба, съобразно която се определя адвокатско възнаграждение в определения от съда размер.