Решение № 177 от 21.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ботевград, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241810100487 по описа за 2024 година

С исковата молба от Д. В. Й. срещу И. А. К. и Б. А. К. са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно за сумата от общо 20 000 лв., претендирана солидарно от двамата ответници, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на нанесен му побой на 14.08.2023 г. в гр. Ботевград, изразяващи се в изживени физически болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, тревожност, апатия и постоянен страх, продължаващ и понастоящем, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че на 14.08.2023 г. около 17 ч. в градския парк в гр. Ботевград ответниците му нанесли побой в присъствието на детето му. Уточнява, че предишния ден между детето му и малолетния брат на ответниците възникнал конфликт. При процесния инцидент от 14.08.2023 г. двамата ответници се нахвърлили върху ищеца, който седял на пейка и разглеждал телефона си, като започнали да му нанасят удари в главата и тялото, съпроводени със заканите: „Ще те убием, ще те бием, където те срещнем!“. Деянието били извършено на публично място, където имало деца, в светлата част на денонощието. Побоят бил нанесен пред погледа на малолетното дете на ищеца. На три пъти по време на побоя ищецът почти щял да загуби съзнание, усетил силно замайване и загуба на ориентация. Непосредствено след побоя усещал силно главоболие, повърнал 5-6 пъти, зрението му се замъглило, като му бил избит седми долен зъб. Установени били множество кръвонасядания в теменната област, 1 оток с овална форма, както и множество кръвонасядания в лявата тилно – слепоочна област на главата. Ищецът получил и охлузвания по задната дясна лакътна област и горната дясна предмишница отзад, тъмнокафяви корички в областта на тялото, където са нанесени ударите, множество охлузвания в неправилни форми по дясната колянна област, множество охлузвания по лявата част на бедрото в долната му половина, както и по лявото коляно, затваряне на лявата очна цепка. Установено е и наличие на разкъсно – контузна рана на лявата ноздра. Кръвта от носа на ищеца се стичала по лицето, ръцете и краката му. По повод процесния инцидент било образувано досъдебно производство по описа на РУМВР – Ботевград. По същество се претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. солидарно от ответниците за неимуществените вреди, претърпени вследствие на деянието, изразяващи се в изживени физически болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, тревожност, апатия и постоянен страх, продължаващ и понастоящем, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.

Бланкетно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок са депозирали отговори чрез двамата си пълномощници.

В отговора, постъпил чрез адв. У., се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват се и по основание, и по размер. Ищецът също имал вина за настъпване на инцидента. Ответниците действали в състояние на афект, тъй като ищецът пръв ги провокирал, заплашвайки малолетния им брат с думите: „Ще те убия и ще те лежа!“. Твърдените в исковата молба увреждания не кореспондирали с обективната истина. Нараняванията нямали характер на средна телесна повреда, а и отсъствали данни за последващи усложнения. Обезщетението, претендирано от ищеца, било в силно завишен размер, неотговарящ на критерия за справедливост.

В отговора, постъпил чрез адв. М., се акцентира върху възникналия предишния ден конфликт между децата - сина на ищеца и брата на ответниците. Сочи се, че децата се сбутали, при което първа се намесила съпругата на ищеца, която започнала да обижда всички присъстващи от семейството на ответниците, наричайки ги: „грозни цигани“, „мизерници“ и заплашвайки ги: „ще ви убия и ще ви лежа“. Намесил се и ищецът, който нападнал малолетния **** (брат на ответниците). Отв. Б. К. застанал пред малолетния си брат **** за да го предпази, но ищецът го блъснал, хванал го за врата, разтърсил го, казал му: „Циганин, отивай си в махалата! Ще те убия, не ме е страх от теб!“, след което го ударил с лакът в главата. После издърпал тениската на детето ***** и казал на сина си да го удари. На следващи ден (14.08.2023 г.) ответниците видели ищеца в парка. Отв. И. К. го попитал не го ли е срам да бие и заплашва малко дете, при което ищецът станал, насочил се заплашително към 2 ответниците, ръкомахал към тях със стиснати юмруци, бръкнал в чантата си, за да извади нещо и казал: „Сега ще ви пребия и ще ви лежа, не ме е страх от никой“, след което помежду им започнал конфликтът. В заключение отново се сочи, че ищецът е провокирал процесния инцидент, че ответниците са действали в условията на неизбена отбрана и в евентуалност се твърди съпричиняване. Оспорват се твърдените увреждания, както и причинно – следствената им връзка с процесния инцидент.

Претендираните обезщетения се оспорват като прекомерни по своя размер. Искането към съда е исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си, чрез своите процесуални представители. Ищецът развива подробни аргументи в писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Споразумение по НОХД № 314/2024 г. по описа на РС – Ботевград, одобрено и влязло в сила на 23.10.2024 г., всеки от двамата ответници е признат за виновен в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл. Софийска, в градския парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, се заканил с убийство на Д. В. Й. от гр. Ботевград, изричайки думите: „Ще те убием, ще те бием, където те срещнем!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал.

2 от НК. Със същото споразумение всеки от двамата ответници е признат за виновен и в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл. Софийска, в градския парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на Д. В. Й. от гр. Ботевград и крещял: „Ще те убием, ще те бием, където те срещнем“, като деянието е съпроводено с изключителен цинизъм и дързост, а именно извършено на публично място, в светлата част на деня, пред множество граждани, сред които и малолетни лица – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Св. ****, заявява, че познава ищеца от процесния инцидент в гр. Ботевград.

Свидетелят **** и св. Т. седели на пейка в парка, когато видели двама души да бият човек на около 100 метра от тях. Спомня си и датата – 14.08.2023 г. Двамата свидетели се отправили към поваления на земята човек, за да му помогнат. Преди да стигнат до него, двамата нападатели вече били избягали. Ищецът лежал на земята, а от носа му по лицето течало обилно количество кръв. Ищецът изглеждал отпаднал и говорел съвсем тихо. Наблизо до него било детето му, което плачело. Свидетелите помогнали на 3 ищеца да седне и му дали вода, след което на мястото пристигнала полиция и всички се разотишли. След инцидента ищецът и св. **** постепенно започнали да поддържат контакти по телефон и чрез видеовръзка, тъй като ищецът заминал в Норвегия със семейството си. След инцидента се виждали чрез видеовръзка по веднъж – два пъти в месеца. Св. **** знае от ищеца, че побоят бил във връзка с конфликтна ситуация от предходния ден. Свидетелят споделя също непосредствените си впечатления, че ищецът е качил много килограми след процесния инцидент, за което предполага, че се дължи на преживения стрес. Лично ищецът му споделял, че има нарушения на съня, сънувал кошмари, дишал тежко. Не искал да се връща в България, защото всички в гр.

Ботевград го познавали и се чувствал унизен.

В подобна насока са и показанията на св. ****. Същият потвърждава, че при инцидента е бил във въпросния парк заедно със св. ****, негов колега. Двамата видели как други двама души са свалили на земята ищеца, налагат го, бият го „зверски“ и му нанасят ритници. До онзи момент двамата свидетели не познавали ищеца. Същият викал за помощ, детето му било отстрани до едно дърво и плачело. Двамата свидетели се притекли на помощ на ищеца, но докато стигнат до него, нападателите избягали.

Ищецът бил замаян, изглеждал отчаян, лицето му било окървавено. Св. Т. и ищеца не поддържали контакти след инцидента. Свидетелят обаче се случвало, докато пътуват заедно с колегата си ****, да става свидетел на негови телефонни разговори с ищеца.

При тези разговори ищецът споделят, че се чувства депресиран и няма желание да се връща в България. Св. Т., подобно на св. Петрдис, е категоричен, че при инцидента, не е чул или видял ищеца да проявява агресия, нито пък непосредствено след инцидента е изглеждал ядосан.

Св. ***** има лични и непосредствени впечатления от случилото се в деня, преди инцидента. Тя, заедно с малката си сестра и с по – малкия брат на ответниците ***** били в парка. Детето ***** се скарало с друго дете, чиято майка се разгневила, започнала да обижда свидетелката и детето. Казвала им: „Вие си имате, мангасари, долу паркове, стойте си там!“. Сочела с пръст към главата на детето ***** и му казвала: „Ще те убия!“, „Ще те застрелям!“, „Ще те лежа!“. Отнякъде се появил и ищецът Д. В. Й., който застанал пред св. Кунчева разгневен и по нейни думи „налитал на бой“. Същевременно на мястото се появил и ответникът И. А. К., който застанал пред по – малкия си брат **** за да го защити. Ищецът Д. В. Й. ударил с лакът в тила ответника И. А. К.. Св. Кунчева убедила ответника И. А. К. да си тръгва, заедно с брат си. Тя събрала играчките на децата, взела сестра си и също си тръгнала, като по пътя позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случая.

Съдът кредитира обсъдените дотук показания на разпитаните трима свидетели.

Показанията на свидетелите **** и Т. кореспондират помежду си, взаимно се припокриват и са депозирани от напълно безпристрастни свидетели, очевидци на инцидента. Затова съдът се доверява на показанията на тази група свидетели. От своя 4 страна, показанията на св. Кунчева касаят деня преди процесния инцидент, също почиват на лични и непосредствени впечатления за предисторията на случилото се.

Св. Кунчева, също няма пряка заинтересованост от изхода на делото, показанията й не се опровергават от доказателствената съвкупност, поради което съдът ги приема за истинни.

Свидетелят Б. К. А., чичо на ответниците, няма преки впечатления от процесния инцидент от 14.08.2023 г. Знае само по разказ от племенниците си обстоятелства относно случилото се предходния ден. По – конкретно, знае за конфликт, възникнал между две малки деца, едното от които било по – малкият брат на ответниците.

Родителите на другото дете, по думи на ответниците, реагирали агресивно, обиждали и заплашвали. Съдът не коментира подробно показанията на св. А., тъй като същият няма лични наблюдения и възприятия за фактите от процесния ден, няма такива дори за събитията от предходния ден. Оскъдната информация, която свидетелят споделя, се базира единствено на субективните разкази на двамата ответници и негови племенници. Затова и показанията на св. А. не съдържат никаква конкретика, не допринасят за изясняване на факти от предмета на доказване и не са достоверни, поради което съдът не основава решението си на тях.