Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 701 от 22.05.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1894/2025
Вид
Решение № 701
Подписан
22.05.2026
В сила
14.07.2026
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Велико Търново, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110101894 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 07.11.2023 г. по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР между „Кредисимо“ ЕАД и С. Е. П. е сключен договор за кредит, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 3197,62 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 31.10.2024 г. Заявява, че при кандидатстването си за кредит ответницата е избрала да обезпечи задълженията си с поръчителството на „Ай Тръст” ЕООД, поради което на същата дата между нея и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че по силата на този договор е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на същия. Сочи се, че ответницата направил три плащания по договора за кредит, като последното било на 27.01.2024г. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата, договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, а кредиторът е изпратил искане до „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване задълженията на ответницата. Заявява, че е уведомил ответницата за въпросното искане и за предстоящото погасяване на задълженията към „Кредисимо“ ЕАД, но в дадения срок не е последвало изпълнение от същата. Сочи, че на 13.08.2024 г. е изпълнил задълженията си на поръчител, 1 като е погасил всички дължими от ответницата сума по договора за кредит, с което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Ищецът отправя искане съдът да постанви решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 112,19 лева – главница по договор за кредит № *** сключен с „Кредисимо“ ЕАД, за сумата от 581,98 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2023 г. до 07.08.2024 г., за сумата от 86,27 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2023 г. до 07.08.2024 г., за сумата от 199,45 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 07.11.2023г., както и за сумата от 17.95 лева – мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 01.12.2023 г. до 07.08.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № *** на Районен съд – Велико Търново.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.Ответникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.11.2023г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №**********.

Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 3000 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 31.10.2024г. на 12 месечни погасителни вноски в размер по погасителен план, част от договора за кредит.

Договорът за кредит е сключен при ГЛП 40% и ГПР 48,21%.

Съгласно договорът за кредит ответникът следвало да предостави обезпечение чрез одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД дружество - поръчител, в изпълнение на което на 07.11.2023г. той сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство.

Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 2438 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 12 месечни вноски в размер на 2438 лв., съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за кредит.

В изпълнение на задълженията си към ответника, на 07.11.2023г. „АЙ ТРЪСТ” ЕООД сключило с „КРЕДИСИМО” ЕАД Договор за поръчителство.

На 09.08.2024г. поръчителят уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него претенция за изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че ще ги погаси, след което ще встъпи в правата му.

Н а 13.08.2024г. последвало уведомление от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД към кредитополучателя за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора „Кредисимо“.

На 27.08.2024г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно 2 гражданско дело №*** по описа на Великотърновския районен съд, като съдът уважил искането на заявителя и на 29.08.2024г. издал заповед за изпълнение за сумата от 3 997,84 лева, от които: главница в размер на 3 112,19 лева и 199,45 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 581,98 лева – договорна лихва върху главницата по Договор за кредит от 30.11.2023 г. до 07.08.2024 г.; 86,27 лева – законна лихва по Договора за кредит 1 от 01.12.2023 г. до 07.08.2024 г. и 17,95 лева - лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 01.12.2023 г. до 07.08.2024 г., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № *** сключен между „Кредисимо” ЕАД и С. Е. П. и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.11.2023 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и С. Е. П., ведно със законната лихва върху главницата от 3 112,19 лева, считано от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 229,95 лева /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ – направени разноски по делото /държавна такса от 79,95 лева и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и той е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от приетата като доказателство по делото разписка от „Изипей“ АД, на 07.11.2023г. ответницата е получила сумата 3000лв. с основание „Плюс-2864352“, наредена от „Кредисимо“ ЕАД.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- "Кредисимо" EАД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от 3 разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините на кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез Партньор, на сайта, или по телефон. Предвидено е, че след получаване на заявлението дружеството изпраща Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, след което кредитополучателят потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при одобрение получава уведомление за това на същия електронен адрес. В документите е разписано, че същите се сключват чрез електронни волеизявления при използван от страните електронен подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Установи се още, че ответникът е сключил договор за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД според изискванията на договора за потребителски кредит за предоставяне на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна кредиторът и поръчителят също са сключили договор за поръчителство.

Безспорно е, че по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, поради което съдът следва да извърши проверка за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит.

Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит № *** е посочен ГПР от 48,21% и 4 формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД и така да се формира общия разход по двата кредита.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.4,ал.1 от договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 10-дневен срок банкова гаранция или в 48 -часов срок от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице , като в този случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, поради което по естествен път се стига до сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от кредитора. Видно от стравка в ТР двете търговски дружества „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ са свързани лица, а в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен да приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към поръчителя /чл.8,ал.5/. Възнаграждението по договора за поръчителство се плаща на същите падежни дати съгласно погасителния план по договора за паричен кредит.