Определение № 592 от 10.08.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Габрово, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500354 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. М. С. помощник-нотариус по заместване при Нотариус с рег № ********** П. Д., с район на действие РС-Севлиево, против Определение № 3 от 07.07.2026 г. на Съдия по вписванията към Служба по вписванията гр. Севлиево при Агенция по вписванията, с което е постановен отказ за извършване на вписване на Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 9851, дело № 516/07.07.2026 г. по описа на нотариус № **********-П. Д., с район на действие РССевлиево, със страни: Б. И. Д., с ЕГН **********, с адрес - град Г. - продавач и С. Д., гражданин на К. Б. - купувач.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ. Счита, че актът отговаря на всички изисквания на закона и е подлежащ на вписване, т.к е съставен и съобразен с действащото законодателство и съдържа всички необходими реквизити на чл. 6 от ПВ. По делото са представени изискуемата декларация по чл. 264 от ДОПК от продавача, като е приложено и банковото извлечение за така извършеното плащане от страна на купувача, за цялата продажна цена.

Частната жалба е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.

2 във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирано лице/ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, в преклузивния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа се установява следното:

С Определение № 3 от 07.07.2026 г. съдия по вписванията при РС-Севлиево е 1 отказал извършване на вписване на Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 9851, дело № 516/07.07.2026 г. по описа на нотариус № **********-П. Д., с район на действие РССевлиево, с мотив, че към молбата за вписване с вх. № 1867 от 07.07.2026 г. няма приложена справка от НАП относно наличието или липсата на задължения на дружеството-учредител. След извършена справка в Портала за електронни услуги за партньори на НАП се установява, че продавачът Борислав Джамбазов има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение в размер на 7887,35 евро и срещу лицето има образувано изпълнително производство от публичен изпълнител, което е в противовес с разпоредбата на ал.4 на чл. 264 от ДОПК. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена в размер на 7500 евро ще бъде преведена за погасяване на част от задълженията, но не са представени доказателства, че това е направено.

Представени са: Нотариален акт № 58, том IV, рег. № 9851, дело № 516/07.07.2026 г. по описа на нотариус № **********-П. Д., с район на действие РССевлиево; Декларация от Б. И. Д. по чл. 264 от ДОПК; Справка от KEYTRADE BANK;

Разпореждане от 08.07.2026 г. на НАП ТД Велико Търново офис Габрово; молба вх. № 1867 от 07.07.2026 г.от нотариус П. Д. за вписване на Нотариален акт № 58, том IV, рег.

№ 9851, дело № 516/07.07.2026 г.; удостоверение за данъчна оценка от Община С. за имот с партиден № 5703Н44645, находящ се в **********1 с. А.; удостоверение за данъчна оценка от Община С. за имот с партиден № 5703Н66668, находящ се в **********1 с. А.; Справка за наличие или липса на задължения на Борислав Джамбазов за целите на чл. 264 от ДОПК с дата и час на извеждане на резултата:

07.07.2026 г. 13:48.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато 2 конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано – така изрично определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.

Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им – арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и, ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В случая е направено искане до съдията по вписвания да разпореди вписването на съставен нотариален акт за продажба на недвижими имоти, находящи се в с.

Агатово, общ. Севлиево, като е установено при извършената справка, че продавачът продавачът Б. И. Д. има публични задължени, подлежащи на принудително изпълнение в размер на 7887.35 Евро и срещу лицето има образувано изпълнително 3 производство от публичен изпълнител. Същевременно по реда на чл. 264, ал. 4, пр. 2 ДОПК продавачът е декларирал съгласие публичните задължения да бъдат погасени от сумата по договора - продажна цена в размер на 7500 евро, но пред съдията по вписванията не са представени доказателства, че това е направено.

Такива доказателства са представени обаче с въззивната частна жалба. Видно от приложената справка-извлечение от от KEYTRADE BANK от 07.07.2026 г. купувачът С. Д. е превел сумата от 7500 евро по сметката за принудително събиране на публични вземания на НАП с IBAN BG34 BNBG 9661 8000 1950 03. А от приложеното Разпореждане от 08.07.2026 г. на НАП ТД Велико Търново офис Габрово, се установява постъпването на сумата на

07.07.2026 г., както и извършеното разпределение на плащането за погасяване задълженията на продавача Б. И. Д..

Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално внасяне на цялата уговорена продажна цена за погасяване на публичните задължения на прехвърлителя по сделката, независимо от уговорения със сделката начин на плащане- на части или изцяло. В разглежданият случай продавачът към момента на изповядване на сделката е декларирал по надлежния ред в ДОПК съгласието публичните му задължения да бъдат погасени от сумата, съставляваща продажна цена за продажбата на недвижимия имот, негова собственост, която купувачът по сделката е внесъл по съответния бюджет.

Поради изложеното, съдът намира че са достатъчни по обем доказателства относно това, че уговорената продажна цена за придобиване на недвижими имоти на територията на с. Агатово, общ. Севлиево, обл. Габрово, изцяло е била платена на НАП с цел погасяване на публични задължения на продавача. Изрично следва да се подчертае, че се касае за пропуск от страна на жалбоподателя да представи горепосочените документи пред съдията по вписванията, като при липсата на същите постановяването на отказ е било закономерно и правилно.

Във връзка с изпълнение на изискванията на чл. 264, ал. 4 ДОПК и дали плащането на цялата продажна цена трябва да е такова, което успешно да погаси пълния размер на натрупания публичен дълг от продавача е налице произнасяне по постановените от ВКС определения със задължителен характер, които следва да бъдат съобразени от настоящия състав. В същите е предвидено, че при наличие на хипотезата на чл. 264, ал. 4, пр. 2 ДОПК е необходимо цялата продажна цена да бъде внесена от купувача в полза на съответния бюджет към който са формирани публичните задължения на прехвърлителя. В този смисъл Определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., г. к., II г. о. на ВКС, Определение № 613/13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7348/2013 г. на ВКС, I г. о. и определение № 127/05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2342/2017 г. на ВКС, I г. о., определение от 15.05.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 577/2020 г. ВКС, ГК, Второ ГО. В същите се приема, че в 4

ДОПК няма категорична забрана за продажба на недвижим имот /сделки с недвижими имоти/ при непредставяне удостоверение за размера на публични задължения, а смисъла на подаваните декларации е, че следва да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т. е. законът предвижда, че може да се извършват сделки при наличие на публични задължения при положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Въпросът на продажната цена е предмет на други спорове като чл. 87, ал. 6 ДОПК е неотносима към вписването на сделката. Прието е, че без релевантност за приложението на чл. 264, ал. 4 ДОПК се явява обстоятелството, дали след превеждането на продажната цена за погасяване на публични задължения, продавачът продължава да има и други непогасени публични задължения. Да се приеме противното би означавало да се счете, че е налице абсолютна забрана за разпореждане с имущество при наличие на непогасени публични задължения, каквото ограничение законът не установява. Превеждането на цялата договорена цена след подаване на декларация-съгласие е основание нотариусът и съдията по вписванията да счетат за изпълнени законовите изисквания на чл. 264 ДОПК като изповядат, съответно впишат сделката.

По изказаните съображения съдът приема, че с оглед на представените с частната жалба писмени доказателства обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписване на издаденият нотариален акт, като за тази цел преписката се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по вписването му.