Определение № 3285 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3285 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502901 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК – 202531869, чрез Адвокатско дружество „........................................, представлявано от адв.Х. М., против Определение № 10625/29.08.2024г., постановено по гр.д.№ 3347/2024г. от Районен съд – Пловдив, II гр.с., с което е оставена без уважение Молбата, с вх. № 75700/16.07.2024 г., подадена от дружеството за изменение на Решение № 2850/23.06.2024 г., в частта за разноските относно неприсъждане на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба по чл.248 от ГПК.

От адв.М. М., в качеството му на процесуален представител на В. В. В., ЕГН – **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от „Сити Кеш“ ООД е подадена Молба, с 1 вх. № 75700/16.07.2024 г., за изменение на Решение № 2850/23.06.2024 г., в частта за разноските, с искане да не се присъждат изобщо на ищеца разноски за процесуално представителство от пълномощника му, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

В молбата по чл.248 от ГПК е посочено, че оспорва предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, с което опровергавам с доказателства твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Позовава се на съдебна практика - Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, според която доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е за оспорващата страна, тоест, в случая за дружеството.

Затова, като доказателства прилага 2 бр. Искане за сключване на договор за кредит от 13.06.23 г. и 21.01.24 г., в което В. В. В. е декларирал пред кредитора си, че работи като международен шофьор на товари през 2023 г. в дружеството „ПИМК“, гр. Пловдив, а през 2024 г. в „Аит Интернешънъл транспорт“; на двете места е получавал възнаграждение от 4000 лв., а съпругата му в размер на 2000 лв. на месец; че живее в жилище на родители, съответно не заплаща наем; има висше образование; разполагаем доход след разплащане на всички задължения над 5000 лв.

Направил е с молбата и доказателствени искания за изискване на справки от НОИ и НАП относно регистрираните работодатели В. В. В., както и осигурителния/трудов доход за периода юни 2023 г. до февруари 2024 г.; справка от Данъчната служба към Община Пловдив, отдел Приходи и администриране на местните данъци /ПАМДТ/ относно декларираните от В.

В. В. недвижими имоти; справка от ОДМВР – Пловдив относно броя, вида, марката и възрастта на регистрираните МПС в полза на В. В. В.; както и да бъде задължен ищеца да декларира по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да се потвърдят или отрекат данните, които сам е декларирал в Искането за сключване на кредит от 13.06.23 г. и 21.01.24 г, както и да се провери тяхната валидност към датата на образуване на делото.

Районният съд, с обжалваното определение, е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК, като е посочил, че в постановеното решение е мотивирано присъждането на адвокатско възнаграждение, определено на осн.

2 чл.38 от ЗАдв. Относно направеното възражение и искане за събиране на писмени доказателства относно материалното положение на ищеца и неприсъждане на възнаграждение на процесуалния му представител, Районният съд е посочил, че същите биха били относими към преценката за освобождаване от държавна такса, по см. на чл.83 ал.2 от ГПК.

С подадената частна жалба от „Сити Кеш“ ООД се поддържат изложените доводи с молбата по чл.248 от ГПК пред първата инстанция, както и искането да допускане на гореописаните доказателствени искания.

Въззиваемата страна адв. М., с писмения отговор, посочва, че доверителят му е представляван на осн. чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАдв., за оказване на защита на „близък“. Позовава се на съдебна практика.

Окръжният съд – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Ищецът В. В. В. е представил по гр.д.№ 3347/2024г. ДПЗС /на л.46/, с който е записано, че договореното възнаграждение по т.1 от договора за процесуално представителство и защита е безплатно на осн. чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАдв., „за оказване на помощ на близък“. Съгласно практиката на ВКС, предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв.: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест, да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 78 от ГПК/.

Настоящият съдебен състав споделя и практиката, наложена с Определение № 365/17.07.2017г., постановено по ч. т. дело № 894/ 2017г. на ВКС, ТК, I о. и Определение № 95/19.02.2015г., постановено по ч. т. дело № 1451/ 2014г. на ВКС, ТК, II о., затова, че: „правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. В чл. 38 ал. 1 от ЗА са изброени пет категории лица, които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ, като няма легална дефиниция на употребения термин „близки” и за разлика от останалите четири групи, принадлежността към категорията ”близки”, не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на 3 адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.“.

В тази насока, според закона, съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо да се изследва въпросът за това дали действително лицето разполага със средства за адвокатска защита или да се събират писмени доказателства в тази връзка.

Без уважение следва да се остави възражението, че предявяването на тези два обективно съединени иска е в условията на злоупотреба с права, тъй като е без значение обстоятелството дали има заведени и други дела за оспорване на договорени клаузи.

На следващо място, за осъществено процесуално представителство на ищеца се дължи възнаграждение на адвоката и не може да се откаже да се определи, само защото между страните има образувани и други дела с аналогичен предмет и правна квалификация по чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД и във вр. с чл.22 от ЗПК.

По делото възнаграждението на адвоката на ищеца е определено в размер на 672 лв. /с вкл. ДДС/ при цена на предявения главен установителен иск за признаване нищожността на договор за потребителски кредит от 2592 лв. и 300 лв. по осъдителния иск за връщане на заплатените от ищеца без основание суми по недействителна клауза за неустойка, за всеки от които следва да се определи отделно възнаграждение, поради което и се налага извод, че размерът е адекватен и приемлив като стойност.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 10625/29.08.2024г., постановено по гр.д.

№ 3347/2024г. от Районен съд – Пловдив, II гр.с.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5