Решение № 3631 от 23.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110105906 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ц. А. М., ЕГН ********** срещу М. „Св.А.-В.“ АД, ЕИК *осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 886.82лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, вследствие на погрешно издадено Експертно решение №1435 от 15.06.2020год., с което ищцата неправомерно е лишена от чужда помощ и се принуждава да плаща за личен асистент и чужда помощ за 7месеца по 555.26лв. месечно, за периода от 01.06.2020год. до 31.12.2020год.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба21.04.2021год. до окончателното изплащане.

Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

От 2008г. е с тежко бъбречно заболяване с терминална бъбречна недостатъчност на хемодиализно лечение от 2019г., високо кръвно налягане и множество усложнения едно, от които е мозъчен инсулт с нарушено движение на десен крак и дясна ръка /хемипарализа с хемиплегия/.

Поради тези си заболявания се придвижва само и единствено с чужда помощ и личен асистент.

За горепосочените заболявания от 2019г. ТЕЛК - Варна и издава Експертно решение, в което е определил „ 100% т.н.р. с „чужда помощ", с личен асистент за който се заплаща заплата в размер на 555,26 лв. месечно.

1

На 15.06.2020г., при процедура по преосвидетелстване от Т.-В. на Ц. А.

М., с ЕГН: **********, с адрес: ** е издадено от ТЕЛК погрешно Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г., от Първи състав на Т.-В. - „Общи заболявания" към М. „Св.А."- гр.В. С това решение е направена погрешна оценка на работоспособността, която е определена като „100% т. н. р. без чужда помощ", а е трябвало, с оглед заболяванията и оценката на работоспособността да бъде: „100% т. н. p. с чужда помощ".

Поради постановеното от Т.-В. - I Състав погрешно Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г., 7/седем/ месеца е лишена от възможността да има личен асистент и „чужда помощ", която тя сама трябва да си осигурява срещу сумата от 555,26лв. месечно или общо за седем месеца е ощетена без основание с обща сума от 3886,82 лв. за периода от 01.06.2020г. до 31.12.2020г.. Налага се да взема тази сума на заем от роднина.

След жалбата й до Н. на 14.10.2020г., погрешно издаденото решение е отменено от Н., която издава новото правилно Експертно решение № 2801 от 14.10.2020г. на Специализирания състав на Н. по „Вътрешни, Белодробни и ССЗ", с което Н. отменя Експертно решение № 1435 от на Т.-В. в частта му относно оценката на работоспособността й, която става „ 100% т.н.р. с чужда помощ" и потвърждава останалите заключения на Т.-В. и от 01.01.2021г., като отново й е назначен личен асистент.

С оглед на горното за нея Ц. А. М. възникна правен интерес от предявяване на настоящия иск за причинени вреди/щети/, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с издаване на първоначалното погрешно Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г., в следствие, на което остава за 7 месеца/от 01.06.2020г. до 31.12.2020г. / без „Чужда помощ", от което за нея е възникнала щета равняваща се на обща сума от 3886,82лв.(три хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки).

Налице е претърпяна от нея Ц. М. имуществена щета, настъпила в следствие неправилното Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г. на Т.-В. в размер на 3886,82 лв.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Счита, че въз основа на наличната медицинска документация и съгласно чл.68, ал. 1 и ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, Т. се е произнесла по необходимостта от чужда помощ и не е определила такава, тъй като е приела, че лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.

Определените 100% по основното заболяване и неговия симтомокомплекс към момента на освидетелстване (М. Св.А. Отделение диализно лечение. Етапна епикриза от 24.04.2020-авто и алопсихично ориентирана. В задоволително общо състояние. Заема активно положение в леглото. RR 120 - 130/70. Крайници без отоци. Походка самостоятелна. НЬ 84.

Уреа 13.75. Креатинин 624.05. Сравнително добре рехабилитирана, със стабилна хемодинамика както в дома,така и по време на ХД), самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

2

Определените 40% за състояние след ИМИ в ЛСМА с десностранна централна латентна хемипареза (Консулт невролог - Амб.лист 002346/07.11.19 - ЧМН б.о. пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично повишен мускулен тонус.Походка самостоятелна. Консулт неврологАмб.лист 002458/21.11.19. - ЧМН б.о.пол.проба за лат.пареза д.ръка.Спастично повишен мускулен тонус. Походка самостоятелна.), самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

Определените 10% за намалена зрителна острота, самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.

Експертното решение на Т. не може да се приеме за незаконосъобразно, нито за „погрешно", тъй като е спазена нормативната уредба и в частност, разпоредбите на Наредба за медицинската експертиза. Експертното решение е взето в рамките предвидени от законодателя по отношение на това, да се определи или не чужда помощ съобразно състоянието на лицето,без да има императивни условия в наредбата , нито конкретна методика за прилагане на отправните точки, подобно на тази, според която се определя процентът на инвалидизация.

Термин „по съвкупност" (Н. ЕР 2801/14.10.20) не съществува в нормативната уредба.

Използваното мотивиране - "Нарушено качество на живот „ (Н. ЕР 2801/14.10.20) не съществува в нормативната уредба и поради това е неприемливо. Освен това би могло да се използва при всеки случай с определена I група, тъй като качеството на живот е безспорно нарушено при каквото и да е заболяване/заболявания определили 91% нетрудоспособност.

Периодът без социални придобивки е 4 месеца, а не претендираните 7 месеца.

Определените 555.26 лв. месечна заплата на личен асистент след индивидуалната оценка на потребностите към времето на ЕР Т.

1716/19.06.2019 - 100% с чужда помощ срок 1 год. с оглед на очаквано подобрение в състоянието, би могло да е променена след новата социална оценка при подобреното състояние на лицето към ЕР Н. 2801/14.10.20.

Приета е в ЕР Н. 2801/14.10.20 лека десностранна спастична хемипареза въз основа консулт невролог от 14.05.20, който е в противоречие на к-т неврологАмб.лист 002346/07.11.19 и Амб.лист 002458/21.11.19. и от 27.10.20 -чмн б.о.

МЩ -лек спад на дясна ръка, което говори за латентна пареза. Описаната пареза в консулт с невролог от 14.05.20г., стадирана като лека не е обективирана с общоприетите методи на клинично изследване на мускулната сила.

Определянето на необходимостта от личен асистент, както и часовете които ще работи не са пряко следствие от ЕР на Т., а са резултат на лично желание на ищцата.

Въпросът за гражданската отговорност на медицинските специалисти зависи от съществуването на четири основни предпоставки, които обуславят деликтната отговорност, а именно - противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, като наличието на липса на което и да е от изброените 3 препятства търсенето на отговорност.

В процесния случай липсва основната предпоставка, а именно противоправно деяние от страна на визираните в исковата молба медицински специалисти - членове на Т. Това се потвърждава от наличната медицинска документация, от която ясно се вижда, че всички медицински специалисти напълно адекватно и в изпълнение на всички нормативни и професионални изисквания са определили както процента на трайно намалената работоспособност, така и нуждата от чужда помощ . По правило, лекарят носи отговорност само за вредите, които съставляват пряка и непосредствена последица от извършеното от него противоправно поведение, което в конкретния случай не е налице и следователно така предявеният иск е изцяло неоснователен.

Отделно от горното, счита, че приложените към исковата молба Договор за целеви заем за осигуряване на личен асистент от 01.06.2021г. и Граждански договор с Р. П. от 01.06.2021г., са изготвени , само и единствено да послужат за настоящия процес.

В заключение и вследствие на гореизложеното,счита че може да се направи извода, че Ц. М. е получила възможно най-адекватното медицинско обслужване, като са били спазени всички правила на добрата медицинска практика и българското законодателство.

По отношение цената на иска:

Претендираната с исковата молба сума в размер на 3 886.82 лв. е неоснователна.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В условие на евентуалност моли ищцовата претенция да бъде намалена.

Моли за присъждане на направените по делото съдебно –деловодни разноски, в това число и адв.възнаграждение.

Третото лице помагач оспорва изцяло предявените искови претенции за обезщетения за имуществени вреди, както по основание, така и по размер.

Оспорва всички изложени фактически твърдения и обстоятелства, на които ищецът основава исковете си. Оспорва всички елементи от фактическия състав на отговорността, както по чл.45 от ЗЗД, така и по чл. 49 от ЗЗД.

На първо място, сочи, че по делото не са представени никакви доказателства от страна на ищцата, че същата изобщо е използвала личен асистент преди постановяването на Експертно решение № 1435/15.06.2020 г. на Т. Въз основа на описаната в исковата молба фактическа обстановка, остава неясно по какъв ред и от коя публична институция е заплащано възнаграждението на личния асистент, вместо М., в качеството й на трайно неработоспособно лице с нужда от чужда помощ, доколкото само по себе си решението на Т./Н. не е достатъчно и не води автоматично до назначаване на личен асистент. В тази насока липсват и писмени доказателства, доколкото от представеното Удостоверение за получени възнаграждения с рег.№ ФСД21001837ОД, издадено от Район Одесос на 24.11.2021 г., по никакъв 4 начин не може да се установи, че трудовите възнаграждения, получени от Р.

А. са за предоставяне на грижи именно на Ц. М., а не друго лице нуждаещо се от чужда помощ.

По делото не са представени доказателства, че ищцата е подала заявление декларация по образец за предоставяне на лична помощ пред Община Варна, Район Одесос, ведно с посочените в Закона за личната помощ приложения и че на същата е бил определен личен асистент.

Не е ясно дали ищцата твърди, че е била лишена от добавка по чл.103 от КСО.

Твърди, че очевидно представения Граждански договор №1 от 01.06.2021 г., с който Р. А. се задължава срещу възнаграждение да полага грижи за Ц. М., както и 7-те протокола за приемане на извършена работа и 7те броя разписки за периода 01.06.2020 г. - 31.12.2020 г. са създадени само и единствено, за да послужат за настоящото производство. Твърди, че в настоящия случай по отношение на посочения граждански договор е налице абсолютна симулация, следователно възразява, че на основание чл.26, ал.2, предложение 5 от ЗЗД същият е нищожен и не е породил правно действие.

Удостоверението за получени трудови възнаграждения с рег.№ ФСД21001837ОД, издадено от Район Одесос на 24.11.2021 г., което не само, че не може да бъде отнесено към грижите предоставени от личен асистент А. конкретно на ищцата, се касае за периода от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г., който предхожда процесните месеци, за които се претендира обезщетение за имуществени вреди. Същото се отнася и за представеното с исковата молба Извлечение от банка ДСК от сметката на личен асистент Р.

А., доколкото същото касае периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., в който А. е получавала трудово възнаграждение от Община Варна, Район Одесос, в качеството на доставчик на социални услуги.

За обстоятелството, че посочените документи са създадени единствено с оглед настоящото дело счита, че свидетелства и това, че от Удостоверение за получени трудови възнаграждения с рег.№ ФСД21001837ОД и Извлечение от банка ДСК от сметката на личен асистент Р. А., доколкото то също касае периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. безспорно става ясно, че Район Одесос е работодател на Р. А., който, съответно, й е заплащал месечно трудово възнаграждение. В тази връзка, не е ясно защо на 01.06.2020 г., 15 дни преди решението на ТЕЛК, ищцата е сключила гражданския договор, с който в качеството си на възложител е поела задължение сама да заплаща стойността на предоставените от личен асистент грижи, при това точно за период от 7 месеца, преди изобщо да е било взето решение, с което е определено, че тя е със 100% трайна неработоспособност и без чужда помощ, при положение, че до този момент Община Варна, Район Одесос е плащала трудово възнаграждение на А. за тази дейност, включително, че е взела заем, за да обезпечи изпълнението на задължението си по договора с Р. А.. В тази връзка, отново подчертава, че липсват достоверни данни по делото за действително настъпили в патримониума на М. имуществени вреди, вследствие на процесното Експертно решение № 1435/15.06.2020 г. на I-ви състав на Т. при 5