Решение № 536 от 17.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Плевен, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20224430201611 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000592 от 22.06.2022 година на Директор на РД “АА“ - Плевен, с което на основание чл. 96 Г ал. 1 от Закона за автомобилните превози на *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. К. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 7 а ал. 2, предложение трето от Закона за автомобилните превози.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от адвокат М.

А., ПлАК. Последният подържа изцяло така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба като се позовава на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, произтичащи от липсата на точно определена и посочена дата на извършване на нарушението, както и липса на пълно описание на същото, в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, неправилно приложение на материалния закон и подвеждане под отговорност на дружеството на основание разпоредбата на чл.96 г ал. 1 ЗАП, без да е ясно точно коя хипотеза на същата е приложена.

1

Като се позовава и на липсата на безспорни доказателства за извършено нарушение от страна на доверителя му адвокат А., моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 20159/24.08.2022 година изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена, моли размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложеното към делото заверено копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че Директор на дирекция „ АА“ Плевен е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗАвП.

На 02.06.2022 година, въз основа нарочна заповед, в дирекция „АА“ Плевен била извършена комплексна документална проверка на превозвача ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. К. от същия град. Проверката била извършена в присъствието на съпругата на жалбоподателя, който отсъствал от пределите на страната. В хода на проверката било установено, че *** е лицензиран превозвач и притежава лиценз на общността № 123888, валиден до 14.09.2024 година. Въз основа на представено ЧМР № 053731 от 25.02.2022 година и въз данните от дигитална калта на тахограф било установено, че превозвачът е извършил обществен превоз на товари от Германия до Испания с товарен автомобил *** с рег. № *** и полуремарке с № *** с водач Б. К.. След справка от регистър на психологическите изследвания на водачите било установено, че към датата на превоза 25.02.2022 година същият не отговарял на изискванията за 2 психологическа годност – нямал издадено валидно удостоверение за психологическа годност.

За така констатираното обстоятелство, на 02.06.2022 година, в присъствието на упълномощено от представляващия фирмата лице бил съставен Акт за установяване на административно нарушение против дружеството за извършено нарушение по чл. 7 а ал. 2 предложение трето от ЗАП.

Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира *** с имуществена санкция в размер на 3000 лева, определена на основание чл. 96 г ал. 1 ЗАвП.

Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети към доказателствата по делото писмени такива, а именно: наказателно постановление № 35-0000592 от 22.06.2022 година на Директор на РД“АА“ Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 321728 от 02.06.2022 година на инспектор при РДАА - Плевен заверено копие от испанско свидетелство за управление на МПС на името на жалбоподателя Б.

К. К.;; копие на ЧМР № 053731 от 25.02.2022 година; справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на името на жалбоподателя Б. К. К.; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Същата фактическа обстановка установяват и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И. М. и А. А., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Предмет на преценка в настоящото въззивно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон. Съдът намери, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие и на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, които налагат пълната отмяна на крайният санкционен акт.

Разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането, установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи 3 в действията на административно наказващият орган, които в своята последователност и при наличието на осъществен състав на административно нарушение имат за своя последица реализирането на административно наказателна отговорност за съответният субект.

Правилата на ЗАНН, приложим в административно наказателното производство са строго формални и спазването им е своеобразна гаранция за спазване правото на защита на всеки субект на административно наказателна отговорност. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е гаранция за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушаване разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.

Съгласно същата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата препраща към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като изискванията за психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона. В разглеждания случай обаче описанието на нарушението и в двата административни акта е сведено единствено до допускане от страна на дружеството–жалбоподател, да бъде извършен превоз на товари от конкретният водач, който „не отговаря на изискванията за психологическа годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него. Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото извършване не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на наказаното дружество. Отбелязването, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното 4 постановление са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката. Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. По този начин актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Това е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.

Съдът констатира, че наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения наредбата, в която са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващите органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било нарушено.

Като основание за издаване на обжалваното наказателно постановление е посочена разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр с прилагане на предложение 5 първо от същата разпоредба, касаещо назначаване на работа на водач, който не отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове.

Едновременно с това, приетата за установена фактическа обстановка предпоставя извод за наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, отнасяща се до допускане водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари и то без да са налице каквито и да е доказателства за качеството на водача при превоза, който на практика е и представляващ дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление е датата на извършване на конкретното нарушение, която има съществено значение за изчисляване на сроковете регламентирани в чл.34 , ал.1 от ЗАНН с оглед преценката дали от момента на установяване на нарушението или откриване на нарушителя не са изтекли срокове, изключващи реализирането на административно наказателна отговорност. Нормата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа аналогична разпоредба за наказателното постановление.

Приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление не съдържат конкретна дата на извършеното нарушение, а именно кога превозвачът е допуснал лице, неотговарящо на условията да извърши конкретния превоз. Липсва яснота и по въпроса за мястото на извършване на нарушението. Посочено е извършването на превоз от Германия до Испания.