Решение № 1393 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110217311 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2500557/10.11.2025 г., издадено от И.Й. - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) , за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ , на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК ,,***'', е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице „,,***''“ ЕООД, с ЕИК ,,***'', което чрез пълномощник на законния си представител обжалва в срок наказателното постановление. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, доколкото при издаването му АНО не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства. Изтъква се, че не отговаря на истината, посочения в НП факт, че обектът на контрол – магазин, находящ се в гр. София, ул. „Опълченска“ №76-68, стопанисван от „,,***''“ ЕООД, с ЕИК ,,***'' е обект, в който се е полагал наемен труд, към момента на извършване на проверката.

Жалбоподателят претендира, че процесният обект към момента на проверката е бил затворен за клиенти и е бил неработещ. А установените в него лица – 1 служители на „,,***''“ ЕООД, е посочено, че са с различно работно място, съгласно трудовите им договори, поради което и на мястото на проверката не са били налични техни графици за работа. С оглед на изложеното се поддържа, че не са били налице факти и обстоятелства, покриващи състав на административно нарушение, поради което се счита, че издаденото НП противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено.

Отделно от това се претендира, че в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като жалбоподателят е представил изискания Правилник за вътрешния трудов ред още на деня следващ проверката и поради това се счита, че нарушението е отстранено преди издаване на НП.

С тези съображения за моли за отмяна на обжалваното НП, като издадено при неправилно приложение на материалния закон, а в условия на евентуалност е направено искане за неговото изменение с приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ.

Иска се присъждане на направените в хода на производството разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, въпреки редовното му призоваване, не се явява и не се представлява

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" София, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Счита, че извършването на нарушението за което е санкциониран жалбоподателят се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните доказателства, тъй като от тях се установява, че изисканият график за работа за месец септември на обекта не е бил представен на проверяващите. Посочва се, че това е било потвърдено и на гърба на призовката, на която се е подписало лицето, което я получило – упълномощен представител на дружеството. Посочва се, че в последствие са представени документи, от които се установява, че в дружеството е прието сумирано изчисляване на работното време. С оглед на изложеното се считам, че АУАН и НП са правилно и законосъобразно издадени, с оглед на което се моли за потвърждаване на обжалвания акт. Прави възражение относно евентуално претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на 2 юрисконсултско възнаграждение, в случай на потвърждаване на НП.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.09.2025 г., служители от "Инспекция по труда-София" са посетили с цел извършването на проверка по спазването на трудовото законодателство обект на контрол – магазин, находящ се в гр. София, ул.

„Опълченска“ №76-68, стопанисван от „,,***''“ ЕООД, с ЕИК ,,***'', където установили, че се полага наемен труд, тъй като в обекта заварили лицето Г.В.С. да полага труд в качеството на „продавач-консултант“. Контролните органи поискали да им бъдат предоставени за проверка документите, посочени в разпоредбата на чл.403,ал.1 от КТ, като на място им бил предоставен Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството, съгласно който е въведено сумирано отчитане на работното време и работно време на смени по график, но в проверения обект не е имало на разположение на контролните органи и не са били представени документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата – график за работа за месец септември 2025 г.

С оглед на това срещу дружеството е съставен АУАН за това, че в качеството си на работодател е осъществило състава на чл. 403а, ал. 1 от КТ .

В АУАН били посочени времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, като същият бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 23.09.20025 г.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното Наказателно постановление.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Д.К. и Р.Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Не се доказват доводите на жалбоподателя, че провереният обект към момента на проверката не е работел, доколкото и двете разпитани свидетелки 3 потвърждават, че магазинът е бил отворен и се обслужвали клиенти, в каквото качество са били обслужени и самите те от полагащия труд в обекта продавачконсултант – Г.С.. Освен това, и съгласно оповестеното на входната врата на магазина работно време, същият е бил отворен за обслужване на клиенти с работно време от 09:00 до 18:00 часа в дните от понеделник до петък, а в събота – от 10:00 до 14:00 часа, с почивен ден в недела, а проверката е била извършена в рамките на така посоченото работно време на 02.09.025 г.

/вторник/. От показанията и на двете свидетелки се установява, че по време на проверката в обекта не е имало на разположение на контролните органи и не са им предоставени за проверка документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата – график за работа за месец септември 2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В хода на настоящето производство съдът дължи осъществяване на цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Безспорно е установено по време на проверката, че работодателят в лицето на дружеството-жалбоподател, не е изпълнил задължението си по закон да държи в обектите на предприятието, където се полага наемен труд документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а именно график за работа за месец септември 2025 г. По този начин е осъществен съставът на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ, което е формално по своя характер.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в, тъй като по делото няма доказателства дружеството да е предоставило до завършване на проверката исканите книжа – документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а именно 4 график за работа за месец септември 2025 г.

С ъ гл а с н о чл. 403а, ал. 1 от КТ "В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време“..

За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414, ал. 1 от КТ - "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. ".

С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че действително работодателят е извършил нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ и правилно е ангажирана за това неговата административно-наказателна отговорност.

Съдът намира за неоснователно възражението на дружествотожалбоподател за наличието на "маловажен" случай и в този смисъл наличието на основания за преквалифициране на нарушението по чл. 415в, ал. 1 КТ.

Съгласно посочената разпоредба нарушението може да се квалифицира като маловажен случай, ако е отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред и от същото не са произлезли вредни последици за работниците и служителите. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че извършеното административно нарушение е отстранено веднага след установяването му, тъй като няма доказателства графикът за работа за месец септември 2025 г. на служителите в обекта да се съхраняват в процесния обект и да са на разположение на контролните органи непосредствено след 02.09.2025 г. Напротив, поддържана от жалбоподателя 5 теза, че към момента на проверката обектът не е работел и на него не се е полагал наемен труд /която беше опровергана посредством показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие/, не предполага изобщо наличието на такива графици в проверения обект и такива не са били представени и на по-късен етап в хода на проверката. От своя страна това е възпрепятствало възможността на контролните органи да проверят дали се спазва работното време в обекта и съответно дали са основателни оплакванията в сигнала по повод на който са извършили проверката, а именно за неспазване на работно време, за нарушения при изплащане на извънреден труд и за положен труд на официални празници.

Всички тези съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му. В случая е наложена санкция на юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, поради което въпросът за вината и субективната страна на нарушението, не следва да бъдат обсъждани.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН . В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.