Решение № 102 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330207059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506207559, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „МОНОЛИТ“ АД, ЕИК 836148005, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата и в допълнителна писмена молба се поддържат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 22.03.2023 г. в 10,17 ч. в Община Марица, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Републикански път, 64 км 45+850, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС, Влекач Мерцедес Актрос 1843 ЛС, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса 40000, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 64 км. 45+850.

Установено било, че като собственик на ППС, бил регистриран жалбоподателят „Монолит“ АД.

Срещу дружеството бил съставен процесният ЕФ, като същото било санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че процесното пътно превозно средство е собственост на дружеството - жалбоподател, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса 40000.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство - Влекач Мерцедес Актрос 1843 ЛС, с рег. № ***, на 22.03.2023 г., в 10,17 часа, е преминало през км. 45+850 по път 64 с посока - намаляващ километър, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10681, намиращо се на същото място.

Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в 2

Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, се установило, че за датата и часа на нарушението няма поучена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Дължимата сума за сегмента е 0,13 лева. На основание чл.

189е, ал. 8 от ЗДвП /в приложимата към датата на деянието редакция/, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, към момента на извършване на вмененото административно нарушение, не е следвало дружеството да бъде санкционирано чрез издаването на електронен фиш поради различна редакция на чл. 189ж от ЗДвП. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител могат да се издават електронни фишове, но само когато това е предвидено в закон. В процесния случай това е нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Към датата на нарушението обаче (22.03.2023 г.) редакцията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е препращала само и единствено към чл.

179, ал. 3, но не и ал. 3б ЗДвП. Т.е. в тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Всяко друго тълкуване на закона би довело до недопустимо разширително тълкуване при ангажиране на административно наказателната отговорност, което твърдение се потвърждава и от ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС. В този смисъл е и практиката на съдилищата в страната - Решение № 5561 от 17.05.2024г. на АС-София-град, постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АС - Хасково по КАНД № 758/2022 г.; Решение № 303 от 10.01.2025 г. на АС-Пловдив по КАНД №2403/2024 г.

Следва да се посочи и че е налице противоречие на процесния електронен фиш с общностното право и по - специално принципа на пропорционалност и нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. (Директива 1999/62/ЕО). Последните се явяват още едно основание, на което процесният електронен фиш да бъде отменен. В настоящия случай правото на 3

Европейския съюз следва да се приложи тъй като то се ползва с примат над националното право в случаите, когато има противоречие между двете.

Приматът на правото на ЕС пред националните правни системи е многократно обсъждан и установен в практиката на СЕС [така решение по делата: Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle fur Getreide und Futtermittel (дело 11/70); Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA (дело 106/77); Marleasing SA срещу La Comercial Internacional de Alimentacion SA (дело C-106/89)]. Важно е да се отбележи, че този принцип на върховенство на съюзното право не води до автоматично обезсилване на националните правни норми, които му противоречат.

Последицата, която произтича от него е отказ на държавните органи на държавата-членка да приложат нормите на тяхното законодателство, които противорачт на правото на ЕС.

Самият принцип на пропорционалност е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно този принцип мерките на държавна репресия трябва да са подходящи за постигане на желаната цел; трябва да са необходими за постигане на желаната цел и не трябва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. По-нататък чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО установява задължение за държавите-членки да упражнят съответен контрол и да създадат система от наказания, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Още повече обсъжданата Директива се въвежда в националното ни право с §16 от ПЗР на Закона за пътищата.

Във връзка с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в свое решение по преюдициално запитване на Административен съд - Хасково (Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г., 6-ти състав, по дело С-61/23). В диспозитива на решението СЕС достига до извода, че „посоченото в него (чл. 9а) изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса ” с фиксиран размер “.

Поради гореизложените причини, настоящият съдебен състав намира за правилно следното - санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева, което обстоятелство противоречи на принципа за пропорционалност, установен в общностното право, и е достатъчно основание процесният електронен фиш да бъде отменен. В този смисъл са и Решение № 4418 от 20.12.2024 г. на АС-Плевен по КАНД №1002/2023 г.;

Решение № 24786 от 25.11.2024 г. на АС-София-град по КАнД № 5663/2024 г.

4

С оглед на изложеното, електронният фиш се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, като безпредметно се остава обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 550,00 лева адвокатски хонорар /с еврова равностойност от 281,21 евро/ за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният и заплатен размер е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото, като същият не надхвърля минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес над 2000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506207559, с който на основание чл.