Определение № 125 от 29.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Благоевград, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500072 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Адвокат Д. М., пълномощник на Н. И. Б., обжалва определение № 2325 от 18.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 1067 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, касаеща адвокатското възнаграждение. В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен в атакуваната част. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока.

Моли се за нейната отмяна и присъждане на цялото следващо се адвокатско възнаграждение за уважените искове.

Подадени са отговори от "А" ЕООД и "К". В тях се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това. Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорите също съответстват на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и В. Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, 1 разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая са предявени 3 иска, които са уважени. Районният съд е присъдил на адвоката на ищеца възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за 2 от тях - тези за нищожност на договорите - по 200 лева на претенция, с включен ДДС. Този размер е правилно определен. След решението на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, могат да се определят и присъждат адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Следва да се отчете в необходимата пълнота фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенциите, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал и приложимите към спора правни норми, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал, извършените процесуални действия в откритите съдебни заседания, значимостта на извършените процесуални действия за защита на интересите на ищците, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на ответниците, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната /някои от изброените критерии са изрично залегнали и в най-новата практика на ВКС - Определение № 3118 от 20.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Определение № 3079 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3298/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, Определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, и др./. В случая фактическата и правна сложност на делото не е голяма. Обемът на доказателствения материал не е сериозен. В първата инстанция са проведени само 2 открити съдебни заседания. Адвокат М. не се е явил в тях и не е извършил процесуални действия. Събирани са единствено писмени доказателства. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че присъдената с решението на районния съд сума от общо 400 лева с ДДС е адекватна на 2 свършената работа от адвокат М. по исковете за нищожност. В тази част частната жалба не подлежи на уважаване.

Основателно се явява оплакването, че трябва да се присъди адвокатско възнаграждение и по уважения осъдителен иск. Районният съд е застъпил позицията, че в казуса се касае за предявени искове, които произтичат от един и същ юридически факт - договор за предоставяне на кредит, като осъдителната претенция е следствие на нищожността на клаузата от договора, предмет на първия иск. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. щяла да бъде приложима, ако претенциите произтичали от различни договори, какъвто настоящият случай не бил. Въззивният съдебен състав не е на това мнение. Възнаграждение за процесуалното представителство се дължи и следва да се определи и присъди по всички искове, а не само за някои от тях.

Текстът на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

От значение е защитаваният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя за всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. За всеки иск следва да се определи възнаграждение, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се разсъждава и в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.а, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.а, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.а, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и мн. др. В настоящия казус трябва да се отчете обстоятелството, че се касае не за 1 иск, а за 3 претенции. Всяка от тях има различен фактически състав. Съдържанието им също не съвпада. Предметът на доказване по всеки от процесните искове е различен. Критериите за преценка на тяхната основателност не са идентични. Подобни мотиви са изложени и по сходни казуси, обсъдени в Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова, Определение № 402 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2018 3 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., и др. Ето защо възнаграждение за процесуалното представителство се дължи и следва да се определи и присъди и за трите уважени иска, а не само за два от тях. Това възнаграждение трябва да бъде в същия размер - 200 лева с ДДС. Обжалваното определение следва да бъде коригирано в тази му част.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението.

Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивното решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2325 от 18.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 1067 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвокат Д. М., пълномощник на Н. И. Б., за изменение на решението в частта за разноските, касаеща адвокатското възнаграждение за уважения осъдителен иск.

ДОПЪЛВА решение № 599 от 03.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 1067 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта за разноските, като ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, "А" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т, представлявано от И.М.Ш, да заплати на адвокат Д. М. М., вписан в Адвокатска колегия София, с кантора в гр. С., бул. А.С. №, сумата от 200 /двеста/ лева, с включен ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие по уважения осъдителен иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. М., пълномощник на Н. И. Б., подадена срещу определение № 2325 от 18.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 1067 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в останалата й част.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4