Определение № 49709 от 05.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49709 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. СтаниС.а като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело № 20241110138180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „К. Й.“ ООД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „К. Й.“ ООД.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. от 13:45 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане от В. С. С. срещу „К. Й.“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № /02.01.2024 г., сключен между ищеца и ответника, съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева – част от сума в общ размер от 204,80 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № /02.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.01.2024 г. между В. С. и „К. Й.“ ООД е сключен договор за паричен заем № /02.01.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 300,00 лева, като видът на вноската е седмична, броят на погасителните вноски е 3, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 6 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно обезпечение измежду следните: физическо лице – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 204,80 лева. Излагат се твърдения, че още със сключване на договора на ищеца – кредитополучател е начислена неустойка в размер на 204,80 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, а на 05.01.2024 г. ищецът е заплатил сума в размер на 375,00 лева, с което плащане изцяло е погасил задълженията си по кредита. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение се излагат съображения, че така уговорената неустойка, която не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, 1 обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Поддържа се, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Излагат се доводи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.

1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К. Й.” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв би възлизал на стойност, многократно над допустимата, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал, 4 ЗПК, водеща до нищожност на договора. Излагат се съображения, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че по процесния договор условията са явно неизгодни с оглед на явното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, като е получил заем в размер на 300,00 лева и е върнал сумата от 375,00 лева и ответното дружество реално е получило възнаграждение в размер на 75,00 лева за срок от 6 дни. Навеждат се аргументи за нищожност на целия договор за паричен заем и се твърди, че същият не е написан по ясен и разбираем начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, и документът на договора не е изготвен в два екземпляра – по един за всяка от страните по него; поради това, че в него не е посочен ГПР с компонентите, които са послужили за неговото изчисление, респективно, че същият е грешно посочен, тъй като в него не са включени всички разходи по кредита; че договорът е нищожен поради това, че посочената в него възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и липсват каквито и да било условия за прилагането на годишния лихвен процент по кредита. В заключение ищецът посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Излага още и твърдения, че е бил принуден да сключи договора за заем, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда и не е разполагал с достатъчно финансови средства, за да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности — заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер, като поддържа, че ако тези факти не бяха налице нямаше да сключи процесния договор при тези условия. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „К. Й.“ ООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „К. Й.“ ООД е сключен договор за паричен заем № /02.01.2024 г. за сумата от 300,00 лава, която е получена от кредитополучателя, като договорената между страните неустойка е в размер на 204,80 лева. Излага съображения, че неустойката за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като същата няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Излага доводи, че в конкретния случай условието по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва да заплаща на своя съконтрахент за уговорения 3-месечен срок. Поради това, правото на потребителя да бъде отнапред осведомен за плащанията по кредита не е нарушено. Излага доводи, че ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора за кредит представлява основание за неговата недействителност, биха останали без приложение разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК, които регламентират нищожността на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР, и последиците от тази нищожност, която не се отразява върху валидността на самия договор и той продължава да се прилага без тях.

2

Твърди, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Излага съображения, че в случая размерът на договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал.

4 ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да противоречи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени от законодателя при създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлагането на последната. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП:

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, а оспорената неустоечна клауза е индивидуално уговорена.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ че е заплатил твърдяната сума по договор за паричен заем № /02.01.2024 г., вкл. за погасяване на сумата по неустоечната клауза; 2./ че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за паричен заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № /02.01.2024 г.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в цялост неговото кредитно досие, включително и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по договор за паричен заем № /02.01.2024 г. , вкл. да представи и копие на договора и СЕФ, доколкото ищецът твърди, че е страна по този договор и е извършвал плащания по него, с оглед на което следва да разполага с поисканите документи, а и негова доказателствената тежест е да установи сключването на процесния договор с твърдяното в исковата молба съдържание и плащането на претендираните суми.

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ в размер на 350,00 лева, вносими от ищеца в 3-дневен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение по реда на чл. 186, ал. 1 ГПК, което да му послужи пред Българска народна банка, за да се снабди с информация за всички сключени между него и „К.т Й.“ ООД 3 договори, както и за движението по тях, тъй като тези обстоятелства нямат връзка с предмета на настоящото производство.