Решение № 591 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Татяна Ив. А.а в присъствието на прокурора И. Г. З. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603077 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда № 146 от 28.03.2023 г. по НОХД № 16399/2021 г. по описа на СРС, НО, 7-и състав, съдът е признал подсъдимата В. С. Г., с ЕГН **********, родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, за виновна в това, че на 2.11.2020 г. около 04:20 часа в град София, по ул. „Брезник”, с посока на движение от улица „Гинци” към улица „Русалски лък”, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Форд”, без ДКН, с номер на рама № WF0BXXWPRBWM54390, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3,00 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабр. № ARNA - 0139, с проба № 157, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози («При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста»), като в случая деецът е отказал да даде кръв за изследване – гореизложеното представляващо престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, поради което, на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК 1 я осъдил, като й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок за три години, както и глоба в размер на 500 лева по сметка на СРС, както и да заплати 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че липсва доброволно изпълнение.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил В. С. Г. от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК, е приспаднал от този срок времето, през което е била лишена от това право по административен ред със ЗППАМ № 20-4332-007032/02.11.2020 г., считано от 24.03.2021 г. – датата на връчване на заповедта.

Със същата присъда е призната В. С. Г. за невиновна в това, че на 2.11.2020 г. около 04:20 часа в град София, по ул. „Брезник”, с посока на движение от улица „Гинци” към улица „Русалски лък”, е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Форд”, без ДКН, с номер на рама № WF0BXXWPRBWM54390, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството й за управление на моторно превозно средство, след като е била наказана със заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.

1, б. „Б“ от ЗДП № 2206/30.10.2020 г., като съдът я оправдал по обвинението за извършено престъпление чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Районният съд е постановил веществените доказателства по делото - лек автомобил „Форд”, без ДКН, с номер на рама № WF0BXXWPRBWM54390, предаден на ДП с протокол за доброволно предаване от 02.11.2020 г., доколкото не бил предмет или средство за извършване на престъплението, да бъде върнат на В. С. Г..

Осъдена е В. С. Г. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените разноски по делото в общ размер на 412,00 лева, от които 312 лева по сметка на СДВР, и 100 лева по сметка на СРС, както и 5 лева д. т. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно изпълнение.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда, в частта, с която подсъдимата В. С. Г. е призната за виновна за това, че е извършила престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер от 500 лв. по сметка на СРС, е постъпила въззивна жалба, заедно с допълнение към нея, от защитника на подсъдимата - адв. А. Г., в която се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна. Твърди се, че присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, е неправилна - постановена била върху неверни писмени и гласни доказателства, необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения, които довели до неправилния извод за наличие на доказано престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. При извеждане на значимите за съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства не били 2 спазени чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Допуснати били нарушения при проверка и оценка на доказателствените източници. По основните въпроси по делото относно обстоятелството дали подсъдимата е шофирала автомобила на 2.11.2020 г. в 4,20 ч., дали съставеният АУАН е подписан от нея, дали автомобилът е бил управляван преди извършване на проверката, първоинстанционният съд бил изключително повърхностен и схематичен в мотивите си. При формиране на вътрешното си убеждение съдът бил допуснал съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание; оценката на процесуалната годност на част от доказателствените средства; пропускът да се коментират част от доказателствените източници, съдържащи значими за процеса данни. Първостепенният съд се бил позовал единствено на показанията на полицейските служители. Показанията на свидетелите Д. и М. не били оценени нито според действителното им съдържание, нито с оглед обстоятелството, че фактите, посочени в тях, имали непроизводен характер. Именно тези свидетели били очевидци на "деянието", в което наложеното наказание е силно завишено на фона на обичайната съдебна практика по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради това се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда от въззивния съд.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата адв. Г. поддържа жалбата. Сочи, че въззивният състав следвало да обърне внимание на чл. 343б и чл. 343в НК. Там било записано „който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта…“ Не можело да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на чл. 343в и да се казвало, че подсъдимата е управлявала автомобил на въпросната дата 02.11. около 4,20 сутринта, а да й се наложи условна присъда от 1 година условно, с 3 години изпитателен срок за това, че е управлявала автомобила. Сочи, че посоченият от служителите на МВР маршрут, по който се твърди да се е движела подсъдимата, бил абсолютно неверен. На следващо място сочи, че при пристигането на полицаите, В. Г. била пред дома си по чехли и тя не била управлявала автомобила, тъй като е бил със снета регистрация. От свидетелските показания ставало ясно, че полицаите били установили по един недобър начин свидетелите на В. Г., след което били извършили всички действия по отношение на проверката за алкохол с тест „Дрегер“. Сочи, че след установяване на алкохола с тест „Дрегер“ не е необходимо след като няма оспорване на показанията на тест „Дрегера“ да се издава талон за медицинско изследване. Според защитника това служителите на МВР направили все в нарушение на разпоредбите на закона или от незнание.

Представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна. Твърди, че по делото имало убедителни гласни и писмени доказателства, които подкрепяли обвинителната теза подсъдимата да е 3 извършила престъплението по чл. 343 в, ал. 1 НК. При установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата бил спазен надлежният ред, установен в специалната Наредба №1/2017 г. Наложените на подсъдимата наказания били законосъобразни и справедливи по вид и размер.

Ето защо предлага да бъде отхвърлена жалбата и допълнението към нея и да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

В своя реплика адв. Г. сочи, че пред първоинстанционния съд пледирал нееднократно да бъдат представени видео файловете от местопроизшествието на съда, след което постъпила информация, че те не се съхранявали. Според защитника МВР не изпълнило задължението си по инструкцията за организационно-техническите правила за работа с автоматичната информационна система за видео заснемане и охранителната дейност на пътния контрол, да съхранява файловете за срок от две години, в случай, че има заведено досъдебно производство, а не за 30 дни. Ако били съхранени тези файлове и били показани, щяло да се установи истината, защото В. Г. била точно пред дома си, автомобилът е бил пред нейния дом и не е имало управление на този автомобил.

Подсъдимата Г. се присъединява към становището на защитника си.

Поддържа изложената от адв. Г. защитна теза.

В последвана си дума подсъдимата моли присъдата на СРС да бъде отменена.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата В. С. Г., с ЕГН **********, е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****.

Подсъдимата В. Г. била собственик на лек автомобил „Форд”, с номер на рама № 2WF0BXXWPRBWM54390 и рег. № СВ **** НВ. Подсъдимата В. Г. се водила на отчет като водач на МПС в СДВР и имала последно издадено СУМПС № 2980618733, валидно от 22.11.2010 г. до 22.11.2020 г.

На 30.10.2020 г. на подсъдимата Г. бил издаден АУАН бл. № 4

217036/30.10.2020 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (отказ от проверка с техническо средство за употреба на алкохол), извършено на 30.10.2020 г. в 01:30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Форд”, с рег. № СВ **** НВ, по ул. „Русалски лък“, с посока на движение от ул. „Брезник“ към бул. „Вл. Вазов“. Проверката и отказът за употреба с техническо средство било осъществено на ул. „Русалски лък“ срещу № 29.

Подсъдимата отказала да подпише така издадения й АУАН. Актосъставител бил В.К., свидетели по акта К.С. и С.С., а свидетел на отказа на подсъдимата да подпише акта – В. М., всичките служители от СДВР-ОПП. На подсъдимата тогава била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП с № 2206/30.10.2020 г., с която временно било отнето СУМПС № 2980618733 на Г. за срок не повече от 18 месеца. ЗППАМ е подписана от В. М. – мл. автоконтрольор от СДВР-ОПП.