Решение № 76 от 07.02.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

№.................................... гр.Кюстендил, 07.02.2019г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

Кюстендилски районен съд, XII – ти състав, в открито съдебно заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Светослав

Петров

Секретар:

Светла Христова,

Като разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 657 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1139-000499, издадено на 25.03.2019г. от Началник група „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за осъществено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.03.2019 г., около 11:40 ч. в гр. Кюстендил, ул. „Хаджи Димитър“ с посока на движение ул. „Цар Освободител“ към ул. „Раковски“ В.Д. е управлявал таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. №***, доближавайки кръстовището на ул. „Хаджи Димитър“ и ул. „Илинден“ Д. забелязал колона от автомобили спряна в дясната част на пътното плътно. Водачът за обиколил автомобилите от дясната страна и продължил движение към в районна на кръстовището, където свид. Б., който регулирал движението с оглед предстоящото преминаване на автомобили на НСО, започнал да крещи и да маха със стоп палка, при което Д. спрял движение.

Впоследствие на място бил извикан за съдействие свид. А., който съставил АУАН № 468946 от 21.03.2019г. по данни на свид. Б., че водача не се е подчинил и не е спрял на подаден сигнал със стоп палка за отбиване на движението за преминаващия екскорт.

Впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление № 19-1139-000499, от 25.03.2019г. с идентична фактическа обстановка и правна квалификация, като посочените в АУАН. Наказващият орган не е приел за основателни депозираните писмени възражения от Д., в който се излагат твърдения, че след като е „заобиколил“ спрелите /според Д. паркирали/ автомобили и се е изравнил с първия незабавно е спрял при възприемане от негова страна на полицейския служител и подадения му сигнал със стоп палка.

Съдът приема за установена описаната фактическа обстановка на основание събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетелите, като и приетите писмени доказателства съдържащи се в административно наказателната преписка.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час управлявайки лек автомобил, не е спрял на подаден сигнал от униформен контролен орган на МВР и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

В тази разпоредба законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа пояснение на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което препраща към текста на чл.

170, ал. 3 от същия закон. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да е оформено убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролният орган място. От доказателствата по делото не се установи по категоричен начин, че е даден ясен сигнал за водач, който въпреки възприемането му да бъде игнориран и да не бъде спряно движение. Подаваният сигнал е бил действително със стоп палка, но е изцяло бил насочен към регулиране на движението на процесното кръстовище и към водачите общо. Безспорно се доказа, че когато са предприети персонални действия за спиране на управлявания автомобил от Д., същият незабавно е спрял и е съдействия на служителите на МВР.

От гореизложеното се налага извода, че за да е извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП е необходимо, на първо място, да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, на второ място, контролният орган следва да посочи мястото на спиране, на трето място, следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал е предназначен именно за конкретният водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или пък на посоченото от представителя на контролната служба място и да изпълнява неговите разпореждания.

В настоящия случай, доказателствената маса не установява по безспорен начин описаното в акта нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че сигналът със стоп-палка е бил насочен за регулация на цялостното движението на кръстовището и преминаващите автомобили и когато Д. е направил опит да премине от дясно на спрелите автомобили и персонално е спрян той е реагирал и е преустановил движение с автомобила.

Воден от изложените до тук съображения, съдът приема, че подадените от полицейските служители сигнали към водача на лекия автомобил не съответстват на визираните в чл.

170, ал.3 ЗДвП. Ето защо не може да се възприеме като нарушение факта, че лицето, управлявало процесния автомобил на инкриминираните дата и час, не е спряло на подадените сигнали. В този смисъл същият е бил неправилно санкциониран за това свое поведение от актосъставителя, а в последствие и от наказващия орган, което е предпоставка за отмяна на постановлението в тази му част.

Изложените до тук съображения, мотивират настоящият състав да приеме, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, както поради неправилно прилагане на материалния закон, така и поради липса на достатъчно доказателства, които да подкрепят описаните в обстоятелствената му част факти.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното НП е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1139-000499, издадено на 25.03.2019г. от Началник група на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за осъществено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: