Решение № 776 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602772 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 27.05.2022г. по НОХД № 5059/2020г., СРС, НО, 114-ти състав е признал подсъдимия Г. Г. В. за ВИНОВЕН в това, че за периода от 12.09.2019 г. до 02.10.2019 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил с убийство на Е. Н. Д. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

-на 12.09.2019 г., в гр. София, се заканил с убийство на Е. Н. Д., а именно - отправил към последната думите „Ако си сериозна в намерението си да се разделим, ще убия и теб и семейството ти“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Е. Д..

-на 02.10.2019 г., в гр. София, се заканил с убийство на Е. Н. Д., а именно - бутнал с ръце последната на земята, седнал върху краката й и отправил към нея думите „Ако избягаш, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от 1 осъществяването му у Е. Д.. - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден за извършеното от него престъпление на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Г. Г. В. „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година за изпитателния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е постановил при изпълнение на така определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият Г. Г. В. е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон свързани с настоящето производство.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Г. Г. В. да заплати направените по делото разноски в размер на 1769,16 /хиляда седемстотин шейсет и девет лв. и шестнадесет ст./ лева, от които 672,16 /шестстотин седемдесет и два лв. и шестнадесет ст./ лева по сметка на СДВР, а останалите 1097 /хиляда деветдесет и седем лв./ по сметка на СРС.

Съдът на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъдил подсъдимия Г. Г. В. да заплати държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от защитника на подс. В.- адв.П.. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в противовес на събраните по делото доказателства и немотивирана, като с нея се прави искане за оправдаване на подсъдимия.

В разпоредително заседание на 22.07.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови писмени или гласни доказателства.

Пред въззивната инстанция е постъпило допълнение към жалбата от защитника на подс. Г. В. – адв. П., в която са изложени подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствените материали от съда и достигнати неправилни фактически изводи. На първо място се посочва, че в обвинителния акт не е посочено къде са извършени изпълнителните деяния. На второ място се акцентира, че обвинението по производството се крепи единствено на показанията на пострадалото лице, които са вътрешно противоречиви и противоречат с останалия доказателствен материал. Изложени са аргументи в насока несъгласие с кредитираната от първоинстанционния съд СППЕ. Прави се искане от съда да се отмени първоинстанционната присъда и да се оправдае подзащитният му, алтернативно се прави искане при установяване на допуснати съществени процесуални нарушения делото да бъде върнато на друг състав на СРС.

В хода на съдебните прения защитата на подс. Г. В.- адв. П. поддържа съображенията 2 изложени в жалбата и допълнението към нея. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подс. В., алтернативно при наличието на процесуални нарушения делото да бъде върнато на друг състав на СРС. С оглед неуважаването на съда на посочените по-горе становища , се прави искане от съда да измени присъда в частта на наложеното наказание, като същото бъде заменено с „пробация“.

Представителят на СГП определя първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, както и че са събрани всички относими доказателства, които подкрепят обвинителната теза.Счита, че СРС правилно е индивидуализирал и наложил справедливо наказание, поради което моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереника на ЧО Е. Д. – адв. П., счита че жалбата е неоснователна, а в допълнението към същата се преповтарят съображения, на които първоинстанционният съд е дал изчерпателен отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Г. В. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа установка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК. Производството пред контролирания съд е протекло по общия ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесните деяния и неговия извършител, вкл. конкретно отправените закани с убийство. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл.305, ал.3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от писмените доказателства и становища на извършените експертизи. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност. В заключение може да се заключи, че в подадената въззивна жалба и допълнение към нея липсват съществени оплаквания или възражения, които да не са получили своят отговор в мотивите на районния съд.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият 3 съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Г. Г. В. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к.

****,с ЕГН **********.

Подсъдимият Г. Г. В. и частният обвинител Е. Н. Д. били съученици от един клас в 35 СУ „****“ в гр. София. Когато били в края на девети клас, двамата се сближили и започнали да имат връзка. След време подсъдимият В. започнал да проявява непрестанна ревност спрямо Е. Д., като непрекъснато искал да знае къде се намира тя, с кого е и какво прави. Няколко пъти през годините ЧО Д. казвала на В., че иска да прекрати отношенията си с него, но последният отказвал да приеме това обстоятелство, започвал да крещи и да заплашва нея и семейството й с различни думи и изрази. След завършване на средното си образование пострадалата Д. започнала работа, както и започнала да следва висше образование в „Техническия университет“ в гр. София, като подс. В. продължавал да проявява необоснована ревност спрямо нейни колеги от работата и от университета, поради което Е. Д. взела решение да сложи край на връзката си с него.

На 12.09.2019 г., вечерта, св. Е. Д., заедно със свои колеги от работа, се намирала на служебно събитие в сградата на фирмата, в която работела, находяща се в гр. София, ул.

„****, в близост до площад „Македония“. По време на това събитие св. Д. била изключила мобилния си телефон, но решила да го включи, за да види дали някой я е търсил. Същата видяла, че има пропуснати повиквания от подсъдимия и от баща си Н.Д., поради което се свързала с последния и научила от него, че В. я е търсил в дома й и баща й му казал къде се намира тя. След това св.Д., заедно с нейни колеги, излязла пред сградата на фирмата, където внезапно се появил подсъдимият В. и пожелал да разговаря с нея. Св. Е. Д. се съгласила, но не искала да разговаря с подсъдимия пред колегите си, поради което двамата влезли в лекия автомобил, с който бил дошъл подсъдимият, като Д. пожелала да седне на шофьорското място. Последната категорично заявила на В., че слага край на връзката си с него, при което подсъдимият започнал да крещи и отправил към нея думите „Ако си сериозна в намерението си да се разделим, ще убия и теб и семейството ти“. Тогава св. Е. Д. слязла от автомобила, затичала се към намиращата се в близост спирка на градския транспорт и се качила в идващия в същото време трамвай, за да избяга от подсъдимия.

След като на 12.09.2019 г. св. Д. се разделила с подсъдимия В., последният започнал да й пише лични съобщения в социалните мрежи, да й звъни от скрити номера, да я чака пред жилищния блок, в който живеела, и да търси всякакъв контакт с нея, тъй като искал да възобновят връзката си, но Д. била категорична в намерението си да се разделят.

На 02.10.2019 г. пострадалата Д. се намирала на учебни занятия в корпуса на Техническия университет в гр. София. Същата се отправила към спортния комплекс на университета, тъй като й предстоял час по спорт. През това време подсъдимият В. я пресрещнал в близост до спортния комплекс, стиснал я силно за лявата китка и 4 предмишницата и я издърпал встрани от сградата на университета, където нямало други хора. Тогава подсъдимия бутнал с ръце св. Д. и я съборил на земята, след което седнал върху краката й и отправил към нея думите „Ако избягаш, ще те убия“. При това положение пострадалата се съгласила да разговаря с В. и отново му обяснила причините, поради които е приключила отношенията си с него. След това св. Д. се обадила на родителите си свидетелите Д. и Н.Д.и и им разказала за случилото се.

Следобед, на същия ден - 02.10.2019 г., св. Е. Д., заедно с родителите си, отишла в сградата на 02 РУ - СДВР, където подала жалба срещу подсъдимия Г. В. за осъществените спрямо нея противоправни деяния. На връщане от районното управление семейство Д. заварили пред жилищния си блок подсъдимия, който бил там заедно със св. Р. Г. и още един негов приятел. Като видяла подсъдимия, майката на пострадалата - св. Д. Д. не спряла, а продължила да управлява автомобила си по паркинга, покрай жилищния блок, като подсъдимият започнал да върви след колата и да я следва пеш. Поради това майката на пострадалата потърсила помощ от органите на реда, като се обадила на спешен телефон 112, вследствие на което подсъдимият се качил в колата си и си тръгнал.

След описаната случка подсъдимият продължил с опитите си да осъществи контакт с св.Е. Д., като дори влязъл в сградата на Техническия университет в гр. София, където пострадалата имала учебни занятия. Вследствие на неговото поведение св. Д. Д. неколкократно търсела помощ от полицейските органи, като подавала сигнали на телефон 112.