Решение № 6609 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6609 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110152628 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца К. Е. К. с ЕГН ********** и адрес ************************************, чрез адв. Р. Г. Ш. срещу ответника **********************, адрес- ******************** , осъдителен иск с пр. квалификация чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди, причинени от ответника, ведно със законната лихва за периода от 20.11.25 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът К. Е. К. с ЕГН ********** твърди, че на 14.06.24 г., около 12:45 ч., докато пътувал с жена си и сина си с личния си автомобил марка“ ****“, модел „**“ с рег. № ******* по бул. ****************** и на кръстовището на ул. ************** е допуснато ПТП между същия автомобил и внезапно спрелият такъв пред неговия. Релевира, че на място са пристигнали линейка и полицейски екип, които извършили на първо място проверка за употреба на алкохол с техническо средство *****************. Твърди, че резултата и на двамата шофьори е отрицателен. На второ място полицейските служители проверка за употреба на наркотици с техническо средство **************.

Пробата на другия шофьор дала отрицателен резултат, а тази на ищеца положителен резултат за използване на наркотични вещества-************.

Въз основа на проба №***, извършена на 14.06.24 г. в 16:15 ч. на ищеца са съставени АУАН № **********/14.06.2024 г. по описа на ОПП-КАТ-СДВР и талон за кръвно изследване №*******. Ищецът дал биологични проби за изследване за наличие на наркотични вещества в ВМА. Във връзка със съставения АУАН ищецът е задържан от органите на реда за 24 часа, а МПСто му е иззето, заедно със СУМПС. На база положителния резултат от техническо средство ************** е образувано Досъдебно производство №***********/2024 г. по описа на 03 РУ- СДВР за престъпление по чл. 343 б ал. 3 от НК. Твърди, че съпругата и сина му са призовани като свидетели, което наложило осигуряването на превоз до

******** до

1

******************* и обратно. Твърди, че в хода на бавното разследване е назначена Токсикохимична експертиза с № И-682/23.01.2025 г., от чието заключение се установява, че в биологичните проби липсва наличие на алкохол и наркотични вещества- ************. На 10.03.2025 г. във връзка след проведеното изследване е издадено Постановление за прекратяване на досъдебното производство №**********/202 по описа но 03 РУ-СДВР по описа на СРП за престъплението по чл. 343 б ал. 3 от НК, поради липса на данни за осъществяване на фактическия му състав. Релевира, че на 19.03.25 г. след 9 месеца от приобщаването му е получил от разследващите органи личния си автомобил „**** **“ с рег. №******* и автоключ за същото МПС.

Сочи, че след образуваното досъдебно производство претърпява редица вреди, изразяващи се в- повторна регистрация на процесното МПС, незаконни обвинения от застрахователна компания „******“, промяна във физическото и емоционалното състояние, прояви на раздразнителност, тревожност, неудобство, срам и т.н. Твърди, че достига до употреба на успокоителни медикаменти- чайове и хомеопатични за успокоение. Сочи, че физическото и психическото му състояние се подобрява след прекратяване на досъдебното производство, но чувството за несправедливост, тревожност от последващо обвинение и срам от комуникация с познати не отминават. Моли за уважаване на иска в пълния му размер, заради причинените неимуществени вреди от случилото се.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************************* депозира своя отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца като неоснователна. Сочи, че не е пасивно легитимиран като ответник по този предявен иск. Твърди, че искът е неоснователен поради неизпълнен фактически състав, а именно липса повдигнато обвинение за извършено престъпление спрямо ищеца. Според него стартирането на досъдебно производство не е достатъчна предпоставка, тъй като ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Във връзка с това твърдение цитира Решение №50047 по дело №3092/2022 г., VI г. о. на ВКС. Оспорва размера на исковата претенция като прекомерно висок, предвид липсата на обвинение на ищеца. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Установява се от издадения от органите на МВР акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ № ********** /14.06.24 г., че на 14.06.

24 г. по бул. ****************** на ул. *************** по повод ПТП, на ищеца е направен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство - **************. Пробата № *** е дала положителен резултат. На осн. чл. 212, ал. 3 НПК е започнато ДП № ********* по описа на 3-то РУ на СД В Р , прокурорска преписка № *****/2024 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, с извършване на оглед на местопроизшествието. Със заповед от 14.06.2024 г.на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е наложено на К. К. временно отнемане на свидетелството за управление на МПС , но не за повече от 18 месеца. Установява се , че на 14.06.2024 г., ищецът е задържан от органите на МВР за 24 часа , отнето му е и 2

МПС. Въз основа на пробата е издаден медицински картон № ******* на ищеца за изследване на биологичен материал. Срокът за разследване е удължаван с постановления на зам. районен прокурор на СРП от 13.08.2024 г., 09.10.2024 г., 09.12.2024 г., както и от 10.02.2025 г. Установява се, че съгласно заключението на токсикохимична експертиза с № И-682/23.01.2025 г., в дадените от ищеца биологични проби липсва наличие на алкохол и наркотични вещества- ************, поради което с постановление е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК досъдебното производство №**********/202 по описа но 03 РУ-СДВР по описа на СРП, пр.пр. № *****/2024 г. на СРП за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради липса на данни за осъществяване на фактическия му състав. От приложената разписка за връщане на веществени доказателства по ДП №***********/ 2024 г. по описа на 03 РУ- СДВР се установява връщането на брой лек автомобил марка“ ****“, модел „**“ с рег. № ******* и един брой автоключ на 19.03.25 г.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на съпругата Г. Д. К.а и синът на ищеца – К. Е. К. се установява, че на 14.06.2024 г. тримата са пътували от гр. ******* до гр. ***** и в 12: 4 5 при пътен инцидент с автомобил, марка“ ****“, модел „**“ с рег. № ******* , дошли полицаи, направили тест за употреба на наркотични вещества на водача – ищец и излязла положителна проба. Той бил арестуване за 24 часа, автомобилът бил взет от пътна помощ, а багажът, свален на улицата. Ищецът бил стресиран от случилото си след връщането в село *****, където живеят, изпитвал унижение,притеснение, пиел хапчета, налагало се да плаща на хора, за да ги возят, докато бил без книжка и автомобил, включително и до мястото, където работи. Синът му учил в гр. ********** и също имал нужда от превоз.

Ищецът бил без автомобил горе- долу 9 месеца. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите, преценени по реда на чл. 172 ГПК, като логични, последователни и взаимно допълващи е със събрания по делото доказателствен материал.

В резултат от неоснователно упражнената принуда от воденото наказателно производство, ***************** носи отговорност по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ. Неоснователно е възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран в процеса. Настоящият състав споделя изцяло съдебната практика, обективирана в Решение № 631 от 27.10.2025 г. по к. гр. д. № 3145/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, съгласно която ************ отговаря по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки:

"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на мпс до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Приема се, че предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а 3 наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ***************** ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В същия смисъл и решение № 157 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

Настъпването на неимуществени вреди в резултат от неоснователно упражнената принуда от воденото наказателно производство се установяват по делото от събраните гласни доказателства. Установява се от гласните доказателства , че ищецът е изпитвал унижение, притеснение, стрес от случилото се. Следователно налице е и причинна връзка между претърпените вреди и неоснователно упражнената принуда по наказателното производство.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.

То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения / 40 – годишен/, неговото обществено и социално положение / семеен, с непълнолетно дете/, тежестта на престъплението, за което е образувано наказателно производство / не е тежко умишлено престъпление, но за него се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба/, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда – ищецът е бил възпрепятстван да извършва превоза на сина му до училище в съседен град, както и до мястото, където упражнява занятието си, отражението върху физическото здраве, психиката, контактите и социалния живот на ищеца /унижение, притеснение, стрес/, на положението му в обществото, работата, както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая, в това число, продължителността на периода, през който лицето е било лишено от свидетелство за управление на МПС и МПС за период от 9 месеца и не на последно място съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот / м.06.2024 – м.03.2025 г./, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи /Решение № 631 от 27.10.2025 г. по к. гр. д. № 3145/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС / , поради което настоящият състав приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен в размер на 2000 евро /3911,66 лева/, като съобрази, че считано от 01.01.2026 г. влезе в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, а за разликата до пълния предявен размер, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендира се държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платено съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност от ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. За да стигне до този извод, съдът отчете фактическата и правната сложност на делото, срочното разглеждане на делото, материалния интерес по делото, поради което приема, че същото следва да бъде намалено до 800 лева. Съобразно изхода на спора, в 4 полза на ищеца следва да бъде присъдени разноски в размер на 167,70 евро / 328 лева/.