Решение № 13443 от 24.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13443 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110144344 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 262 от КТ.

Ищецът Ц. Л. Н. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „лаборант“, с код по НКПД 7549 2005, считано от 21.07.17г. до 19.05.21г. Съгласно трудовия му договор месечното му възнаграждение било определено на 1352лева за периода от 21.07.17г.30.06.19г., като считано от 01.07.19г. до прекратяване на трудовото правоотношение – на 1585лв. месечно при 8 часов работен ден. Поддържа, че предвид организацията на работа в ответното дружество се налагало да полага извънреден труд, което ставало със знание на работодателя , като такъв полагал през почивните дни за периода 24.07.17г.- 30.06.19г. -69дни, както и за периода 01.07.19г.- 29.04.19г.- -76дни. Поддържа, че в този период дневното му трудово възнаграждение възлизало на 57лв. на ден. Счита, че за описаните периоди на полаган извънреден труд през почивните дни в рамките на процесните периоди възнаграждението следва да бъде увеличено с не помалко от 75%, или възнаграждението на ден следва да възлиза на 99,75лева.

Претендира в периода 24.07.2017 г. – 30.06.2019 г. , за период от 69 дни да е полагал извънреден труд при ответника на стойност 6882,75лева , и в периода 01.07.19г.- 19.05.21г. да е полагал извънреден труд при ответника в размер на общо 76дни -на стойност 9044лева , който извънреден труд за посочените периоди, възлиза според ищеца в общ размер на сумата от 15 926лева .

Ответното дружество не заплатило горното възнаграждение, поради което ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати горните суми, ведно със законна лихва от датата на исковата молба. Претендира и разноски по производството.

1

Ответникът „Институт по транспортно строителство и инфраструктура „ООД твърди, че дължимото трудово възнаграждение за част от процесния период е платено.Релевира възражение за погасяване на част от вземанията по давност за периода 24.07.2017г.- 28.07.2018г. Претендира разноски за производството.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените писмени доказателства е видно, че на 24.07.2017г. ищецът е постъпил на работа в ответното дружество „Институт по транспортно строителство и инфраструктура“ООД съгласно трудов договор № 3/21.07.17г. като лаборант с шифър по НКПД 75492005 с основно трудово възнаграждение 1352лв. в периода 27.07.17г.30.06.19г. Считано от 01.07.19г. по силата на допълнително споразумение №6/30.06.19г. към трудов договор № 3/21.07.17г. основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1585лева.

Спорният предмет в процеса е фокусиран върху обстоятелството дали ищецът е полагал извънреден труд и в какъв размер, съответно заплатен ли е същия от работодателя и в какъв размер.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основана на материалите по делото и след непосредствена проверка на документи и графици, приложени по делото, както и след справка в счетоводството на ответника. Експертното заключение излага изводи , че от страна на ответника не са издавани заповеди за полагане на извънреден труд.

След справка в счетоводството на ответника установява, че са издавани от работодателя заповеди за командировка до база в с. Ерден, обл. Монтана , и са изплащани по банков път суми за командировки с основание

„командировъчни“, посочено в платежни нареждания , в общ размер на 7996,50лева. На база предоставени фишове за заплати , протоколи за извършени лабораторни изследвания и предоставени от ищеца и ответника таблици за отчитане явяване на работа / форма 76/ вещото лице е дало заключение, че за периода от 27.07.2017г. до 30.06.2019г. , след приспадане на извършеното от работодателя заплащане, е останал незаплатен извънреден труд в размер на 1686,92лева. За периода 01.07.2019г.- 31.05.21г. , след приспадане на извършено от ответника заплащане , същият е останал да дължи на служителя за положен от него извънреден труд сума в размер на 2904,55лева.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. Н. се установява, че е работил с ищеца в периода юли 2017г.- юли 2019г. , през който период ищецът извършвал вземане на проби и изпитване на пробите от строителните продукти. Според свидетеля в съботи и недели, както и на официални празници в посочения период ищецът е бил на работа и е извършвал изпитвания. В показанията си поддържа, че справките за 2 извънреден труд са предавани към ръководството на дружеството , като в периода 2017г.- 2019г. е бил ръководител на лабораторията и прокурист на дружеството и е съставял справки във форма 76, които предавал на работодателя за работата на всеки един служител. Заявява, че извънреден труд не е заплащан, както и не са били издавани заповеди за извънреден труд.

Полаганият извънреден труд в рамките на периода бил със знание и без противопоставяне на работодателя , за което свидетелят съставял присъствена форма 76, която предавал на ръководителите. По отношение на пробите свидетелят поддържа, че те са носени в лабораторията и са вземани на мястонай-често от асфалтова база Костинброд , която се намира в с. Петърч и от база в с. Ерден до Монтана . Обектите на лабораторията били отдалечени, като изпитвания се правели на място. Дружеството нямало практика да заплаща и командировъчни. Заявява, че за целият период , в който е работил при ответника, е съставял и разполага с отчетни документи за положения извънреден труд.

В показанията си пред съда св. Йолова твърди, че с ищеца били колеги в дружеството на ответника , като от м. 07.19г. свидетелката е ръководител на лабораторията и е била ръководител на ищеца. Методът на вземане на проби от асфалтова смес според свидетелката е като лаборантът ходи на място в асфалтовата база. Често се случвало, в зависимост от метрологичните условия, да бъде дадена заявка, която да не бъде изпълнена . При лиса на изследване не се съставял протокол. Поддържа, че изготвя графика за явяване на целия персонал, в т.ч. на лаборанта , както и формата 76. Когато служителят е ангажиран, това се вписвало във формуляра. Справките и формулярите били изпращани до ръководителите.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

В периода от 24.07.2017 г. – 30.06.2019 г, и в периода 01.07.19г.19.05.21г. ищецът е престирал труд на длъжността “лаборант“ при ответното дружество като страна по трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 3/21.07.2017 г.

Според заключението на назначената допълнителна съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, на ищеца е изплащано трудово възнаграждение съобразно така уговорената нормална осемчасова продължителност на работното време, като му е заплащано и възнаграждение над посоченото и определено трудово възнаграждение, съответстващо по отчетни графици и форми на издадени от ответника заповеди за командировка и отчетен труд над нормативно определения.

Съдът, счита обстоятелсвото за полаган от ищеца извънреден труд за безспорно установено именно посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. С особено висока степен на достоверност следва да се ценят тези на св. М. Н. , доколкото същият към момента на 3 депозирането им не е в служебна обвързаност с ответника, красноречиво, пълно и ясно пресъздава утвърдената през исковия период практика за полагане на труд извън редовното работно време и без нарочна заповед на работодателя за това , който извънреден труд е отчитан във форма за явяване 76. Основание за заинтересованост съдът не констатира и по отношение на свидетелските показания на св. Йолова , чиито показания, изхождайки от лице с преки впечатления за релевантните факти, изцяло кореспондират с тези на св. Н. и които потвърждават изложеното от последния досежно полагането на труд извън установеното работно време- в празнични и почивни дни, при изготвяне и попълване на съответни отчетни документи за положения труд.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съобразно дефинитивна законова норма на чл. 143 ал. 1 от КТ фактическият състав на извънредния труд включва следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ осъществяване на работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време, т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно време и 3/ да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

Горните предпоставки се установяват по несъмнен за съда начин при анализа на ангажираните по делото писмени доказателства за параметрите на трудовото правоотношение на ищеца и събраните гласни такива по отношение на работата в почивни и празнични дни и нейното отчитане пред работодателя.

С оглед гореизложеното съдът достига до извод за доказаност на иска по основание .

По отношение размера на предявените искове, съдът намира същите за частичнно основателни , възприемайки заключението на вещото лице , изслушано и прието в о.с. з. на 31.05.22г. , от което се установява , че за периода 27.07.2017г.- 30.06.2019г. на база информацията от таблиците за отчитане явяването на работа /форма 76/ ответникът е дължал заплащане в размер общо на 8626,92лева, като е извършил заплащане в размер на 6940лева, при което за процесния период е останало дължимо такова за положения труд над установеното в размер на 1686,92лева. В периода 01.07.19г. -31.05.21г. на база графиците – форма 76, приложени по делото, вещото лице е изчислило , че ответникът е имал да заплати на ищеца 9886,55лева, от които му е заплатил 6982лева, като са останали незаплатени 2904,55лева. Според вещото лице ответникът е заплатил и суми за командировка по издадени заповеди за командировка в с. Ерден, обл.

Монтана , с онснование „командировъчни“ , посочено в платежни 4 нареждания в общ размер на 7996,50лева.

Съдът не възприема последното , допълнително заключение на вещото лице по ССчЕ, изслушано и прието в открито съдебно заседание, проведено на 04.10.22г., доколкото намира , че извършеното от работодателя заплащане над уговореното между страните по трудовото правоотношение , дори и без посочване на основанието за заплащане, касае изплашане на положения от ищеца труд над установеното , доколкото е извършено на основание представените отчетни таблици и формуляри образец 76. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца , че след като не е посочено основанието на заплатените суми, следва да се приеме, че не касаят положения от същия извънреден труд. Доколкото съгл. разпоредбата на чл.

143,КТ извънреден труд може да се полага по разпореждане или със знание и без противопоставяне на работодателя , извън установеното за работника време, и доколкото се установи от гласните доказателства, че именно със знание и без противопоставяне ищецът е полагал труд в почивни дни в рамките на исковите периоди, който му е бил частично заплатен съгласно отчетните форми, то следва да се приеме , че исковете са частично основателни – до размерите, останали незаплатени, според заключението на вещото лице.

С оглед гореизложеното предявени те искове се явяват основателни и следва да бъда т уважени до размерите, посочени по-горе , определени от експертното заключение .

За частично основателно съдът намира възражението за давност, ревлевирано от ответника с отговора на исковата молба. Доколкото съгласно трудовия договор между страните, ответното дружество е следвало да изплаща дължимото трудово възнаграждение до 30 – то число на следващия месец за предходния, през който е била престирана работна сила, то за периода 24.07.2017г. 30.05.2018г. включително вземането е погасено по давност . Или претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за периода 24.07.2017г.- 30.05.2018г. включително се явява погасена по давност или в размер на 4273,63лева , съобразно изчисленията на вещото лице по първоначалната ССчЕ , по която вещото лице е дало отговор на такъв въпрос, но за по-дълъг период, , поставен от ответника, като непогасено за периода възнаграждение за положен извънреден труд съобразно посоченото заключение и извършени въз основана него допълнителни изчисления от съда по реда на чл. 162,ГПК , следва да се приеме , че е останало в размер на 2476,52 лева за периода , необхванат от давността 01.06.2018г. – 30.06.2019г. След приспадане на извършеното от ответника заплащане / изчислено от в.л. по допълнителна ССчЕ в рамките на този период/ , искът следва да се уважи до размер на 1686,92лева.