Определение № 1319 от 11.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. Плевен, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500674 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от ЕАД Е.И., пълномощник на Л. В. С., срещу определение № 2898/06.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 6936/2024 г. по описа на ПлРС.Счита съдебният акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение № 2898/06.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 6936/2024 г. по описа на ПлРС и да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

За ответника по частната жалба – „Сити Кеш“ООД със седалище гр.С., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.Прави се искане да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С определение от 06.06.2025 г. е оставено без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество Е.И. за изменение на решение № 555/25.04.2025 г. по гражданско дело № 6936/2024 г. по описа на ПлРС в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за 1 осъществена безплатна правна помощ, като неоснователно.

С решението от 25.04.2025 г. първоинстанционният съд е осъдил „Сити Кеш“ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. сумата от 240 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Признато е за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит от 09.03.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.Дружеството е осъдено да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на Л. С. сумата от 200.14 лв., представляваща недължимо платена сума за договорна лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 9065548/09.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 28.11.2024г. до окончателното изплащане.

С ДВ бр.14 от 18.02.2025 г. е изменена Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както се сочи в частната жалба.

Съгласно чл.2, ал.2 от същата в случаите по чл.38, ал.2 от ЗА полагащото се възнаграждение се определя и от съда съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Според чл.2, ал.5 от горепосочената Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 и чл.1 от същата, а се прилагат чл.7, ал.2, т.1 и т.2 с оглед на цената на предявените два иска, респ. определяне на възнаграждението от съда.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА предвижда съдът да определи възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2.

Тя не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага от съда.Дори посочените в Наредба № 1/2004 г. размери съдът да използва за 2 ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Следва да бъде взета впредвид и разпоредбата на §1а, ал.2, т.2 от ДР на горепосочената Наредба.

Чл.36, ал.2 от ЗА изисква размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован.

Частният жалбоподател се позовава и на решенията на СЕС по дело С-57/15 г. и по дело С-385/2020 г.

Съдът следва да определи размера на дължимото възнаграждение в съответствие с възприетите критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие - явявания в съдебни заседания, техният брой, представените писмени защити и др.Същите критерии са залегнали и в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В проведените две съдебни заседания процесуалният представител на Л.

С. не се е явявал, но своевременно в писмен вид са депозирани съответните молби, които осигуряват движението на делото и своевременното му приключване.

Съобразявайки гореизложеното, както и фактическата и правна сложност и на двата иска поотделно, процесуалната активност и действия на процесуалния представител на ищцата Л. С., реално положеният труд от процесуалния представител в съдебното производство, съдът счита, че обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за двата иска се явява сумата от 480 лв. с ДДС, предвид наличните данни за регистрация по ДДС.

3

Ето защо следва да бъде отменено обжалваното определение и вместо него постановено друго такова, с което да бъде изменено на основание чл.248 от ГПК решението от 25.04.2025 г. в частта за дължимите разноски на Еднолично адвокатско дружество Е.И., като бъде осъдено „Сити Кеш“ООД със седалище гр.С. да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. допълнително сумата от 240 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 2898/06.06.2025 г. по гр.д.№ 20244430106936 по описа за 2024 година на Районен съд – Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение рег.№ 555/25.04.2025 г. по гр.д.№ 20244430106936 по описа за 2024 година на Районен съд – Плевен в частта за дължимите разноски на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е.И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес гр.П., ул.“Б.“, *** като ОСЪЖДА „Сити Кеш“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., , п.к. 1784, р-н М., бул.Ц.Ш., да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е.И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес гр.П., ул.“Б.“, № 3, допълнително сумата от 240 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4