Решение № 43 от 12.04.2024, Районен съд - Омуртаг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Омуртаг, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Гражданско дело № 20223510100405 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от В.

С. В. и С.на Г. Н. против В. Г. П., К. О. Н. и Б. В. С. - Н.а. В постъпилата искова молба се твърди, че ищците В. С. В. и С. Г. Н. са съсобственици при права от по 2500/6432 ид.ч за всеки от тях (общо 5000/6432 ид. ч.) от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта на с.

Малка Черковна. Правото им на собственост твърдят, че са придобили по наследство от общия им наследодател М. В. Б. Ищците твърдят, че този имот е владян от тях в продължение на 40 години. На 22.03.2022 г. ответницата В.

П. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка за целия имот, като при издаването не са били съобразени правата на ищците. На същата дата ответницата В. П. се разпоредила с договор за покупко- продажба с целия имот в полза на ответника К. О. Н., който имал сключен брак към онзи момент с Б. С. - Н.а.

Ето защо ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на общо 5000/6432 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 6432,00 кв.м, находящ се в с. Малка Черковна, както и да бъдат осъдени ответниците К. Н. и Б. С. - Н.а, да им предадат владението на недвижимия имот с идентификатор ***, с площ от 6432,00 кв.м.

1

В депозирания от ответника В. П. отговор, същата счита исковете за допустими. Относно основателността им излага следните възражения:

Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба, както и от доказателствата представени към нея, не става ясно на какво основание ищците претендират да са съсобственици на по ид.ч. от 5000/6432 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** в с. Малка Черковна. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ 9500-1479/10.05.2022 г. М.

В. Б. има седем наследника - С. М. Н.а, С. М. В., Й. М. В., С. М. В., И. М. В.а, П. М. В. и Г. М. В., т. е наследствените права на ищците няма как да бъдат по ид.ч. от 5000/6432 ид. ч., както е описано в исковата молба. Ответницата твърди, че с частен договор, сключен между наследодателя й Г. М. В. и сестра му И. В.а на 16.05.1957 г. му е прехвърлена 1/7 ид.ч от имота. Освен този договор Г. М. В. е собственик на неговата си 1/7 ид.ч. придобита по наследство. Според ответницата от представените договори всеки един от С.

М. В., П. М. В. и С. М. Н.а прехвърля своята 1/7 ид.ч от имота на наследодателя на ответницата В. П., така че тя придобива общо 5/7 ид.ч. от имота. Също така твърди, че имотът се е владял изцяло от баща й в периода между 1985 г., когато се е пенсионирал до смъртта му през 2003 г., в който период е и живял постоянно в имота.

Поради изложеното в отговора ответницата прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да й бъдат присъдени направените съдебни разноски.

С депозирания от ответниците К. О. Н. и Б. С. - Н.а отговор, същите считат, че исковата молба е изцяло неоснователна като излагат следните възражения:

Ответниците са собственици на претендирания имот въз основа на нотариален акт за извършена сделка с В. П.. В отговора на исковата молба се твърди, че праводателката им В. П. е придобила част от имота по наследство, а другата част чрез покупко- продажба от другите наследници. С оглед изложеното, считат че предявените искове са изцяло неоснователни и правят искане да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

С Определение, постановено на 25.05.2023 година, съдът е приел, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което е указал на ищците 2 следното: да отстранят в едноседмичен срок от съобщаването констатираните нередовности на исковата молба, като заявят: дали предявяват установителен иск за собственост и ревандикационен иск по отношение на реална част от имот с идентификатор *** по КККР на село Малка Черковна, като в случай, че предявяват установителен иск за собственост и ревандикационен иск по отношение на реална част от имота, то следва да конкретизират коя точно част от имота претендират или предявяват установителен иск за собственост и ревандикационен иск по отношение на 5000/6432 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на село Малка Черковна, предвид несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума.

На 13.06.2023 година, в изпълнение на указанията на съда, ищците изрично са заявили в своя молба /л. 103 от делото/, че са предявили установителен иск за собственост и ревандикационен иск по отношение на 5 000/6 432 идеални части от имот с *** по КККР на село Малка Черковна, а не за реална част от имота. С оглед така направеното уточнение, съдът приема, че предметът на делото обхваща два обективно кумулативно съединени искове: 1. Иск от В. С. В. и С.на Г. Н. против В. Г. П. в качеството й на бивш собственик на имота за установяване правото им на собственост срещу същата на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и за отмяна на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК на издадения в нейна полза констативен акт; и 1. Иск от В.

С. В. и С.на Г. Н. против К. О. Н. и Б. В. С. - Н.а, с правно основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.

По допустимостта на първия иск съдът съобрази т.3Б. от тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 год. по тълкувателно дело № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че е налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.С действието по извършване на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждане с чужда вещ/, в найсериозна степен се оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик и по-конкретно правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, 3 защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

В случая първата ответница е прехвърлила на останалите двама ответници правото си на собственост върху процесния имот на 22.03.2022 година, а исковата молба е депозирана в съда на 22.11.2022 година.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител адвокат М. Р. М.-адвокат при АК-Разград, съдебен адрес: ***, партер, Адвокатска кантора М. К., поддържа така предявените искове. Постъпила е писмена защита, в която се акцентира върху следното:

При съвкупен анализ на доказателствения материал по делото се следва обоснован и законосъобразен правен извод, че В. Г. П. не е станала изключителен собственик на процесния имот. От една страна, представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - частни договори за продажба на наследство касаят ясно определена част от целия имот, а именно 1.2 дка и предмет на продажба са 1/7 ид. части от къща, хамбар и посочения имот, като в единия договор е посочено, че къщата се е паднала в дял на П.

В., т.е. тези документи не удостоверяват надлежно разпореждане с цялото наследство на М. В. от страна на всички останали наследници, още повече, че липсват документи за разпореждане с ливадата от страна на С. В. наследодател на ищците и най-възрастен наследник на М. В.. От друга страна следва да се кредитират показанията на ангажираните свидетели и от двете страни досежно проведеното разпределение на наследството на М. В., починал през 1954 година, при което ливадата с площ от около 5.000 дка, при граници, посочени в показанията на свидетеля М. С. Д., попадаща в 4 пределите на имот с идентификатор ***, не е ставала никога собственост на Г. М. В. и на неговия наследник В. Г. П.. Незастроената част от имота е придобита по наследство от най-големия брат С. В., а след смъртта му от неговите наследници Г. С. В. и В. С. В., а след смъртта на Г. В. от неговата наследница С. Г. Н.. По делото са налице събрани доказателства - писмени, гласни и експертиза, установяващи по категоричен начин, че имот с идентификатор *** е съставен от двор с къща, плевник и хамбар, които са собственост на бащата на ответницата В. Г. П. - Г. М. В., който двор е имал ограда и е бил отграничен от градината и ливадата, владяни от Г. С. В. и В. С. В.. Имотът на Г. М. В. е бил ограден с бетонни колове с бодлива тел, а този на В. и Г. В.и е бил ограден с дървени колове и бодлива тел. В този смисъл са и показанията на всички свидетели разпитвани по делото. Едва в съдебно заседание свидетелите на ответниците си спомнят, че целия имот бил ограден с дървени колове и бодлива тел, след като преди това при разпит пред нотариус заявяват различни данни, а именно, че имота на наследодателя на В. е ограден с бетонови колове от всички страни. Именно това е истината и тя е заявена от П. В., Д. С. и Д. М. при разпита пред нотариус С.на Й..

Очевидно е, че В. П., нито нейния праводател Г. В., са завладявали имот с идентификатор *** в сегашните му очертания, а още по-малко са го владели за себе си през период от над 10 години. Напротив по делото се събраха надлежни доказателства, че този имот се състои от две части и че поголямата част, съставляваща ливада и овощна градина, са владени от С. В. и неговите наследници Г. и В. В.и. Тази владяна от тях част от имота е около 5.000 дка и тъй като в село Малка Черковна няма изработен устройствен план, няма приети преди 2017 г. кадастрални планове, а имотът е имал ограда от дървени колове с бодлива тел, същите следва да бъдат признати за собственици на 5 000/6 432 ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Малка Черковна. Те са владели имота за себе си и никога не са загубвали собствеността си върху имота, тъй като нито В. Г.

П., нито нейния наследодател Г. М. В. са установявали собствено владение върху целия имот, при което да са демонстрирали пред всички, че го владеят само за себе си. Основателен и доказан е и предявения установителен иск за собственост за 5000/6432 ид.части от процесния имот предявен от ищците спрямо ответницата В. Г. П.. Ищците са станали собственици на тези идеални части въз основа на наследство и давностно владение продължило повече от 5

10 /десет/ години в периода от 1954 г. до 2021 г. Те не са загубвали собствеността върху идеалните си части от имота, които са придобили по наследство от баща си С. М.ев В., който е придобил правата си след подялба на наследство на общия наследодател на страните М./М. В. Б./, починал на 20.05.1954 г., извършена между всички наследници на общия наследодател.

Ищците и техните наследодатели са декларирали имота на свое име в Община Антоново и са заплащали дължимите данъци и такси за същия в продължение на период от над 15 /петнадесет/ години. Те са посещавали имота регулярно и предвид характера на имота, не са извършвали други обработки освен косене на трева и са допуснали в имота да пасе животни трето лице, с което отново ясно и недвусмислено са демонстрирали пред всички, че са собственици на имота. Ответницата В. Г. П. е предприела действия по коригиране на подадена декларация по ЗМДТ относно площ на имот едва през 2022 г., а нейният баща Г. М. В. не е декларирал имот в село Малка Черковна през периода 2000 г.-2024 г. Тези действия по увеличаване площта на декларирания имот са предприети от ответницата П. във връзка със снабдяването и с нотариален акт през 2022 г. и само потвърждават заявеното от ищците с исковата молба и в целия ход на делото, че този ответник никога не е имал намерение да свои целия имот за себе си и е бил с ясното съзнание, че притежава само част от имота, а останалите 5000/6432 ид.части са били на нейния чичо С. М.ев В..