Решение № 632 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505648 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20080979 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 11596/2019 г. по описа на СРС, 138 с-в, е осъден Ю. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 4973,26 лв., представляваща главница по договор за кредит от 22.06.2011 г., задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми на 20.01.2016г., ведно със законна лихва за периода от 25.02.2019г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 353,80 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлен предявения от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **** против Ю. Д. Д., ЕГН **********, иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на лихва за забава на основание чл. 19.2 от общите условия към договора за кредит в размер на 3781,07 лв. за периода от 21.02.2016г. до 21.02.2019г.

Срещу постановеното решение, в частта на отхвърляне на иска за заплащане на лихва за забава на основание чл. 19.2 от общите условия към договора за кредит е депозирана въззивна жалба от ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с правоприемник Банка ДСК АД, ЕИК ****. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Освен това въззивникът счита, че в 1 решението съдът неправилно е определил лихвата за забава за периода 21.02.2016 г. – 21.02.2019 г. като неравноправна клауза от договора за кредит. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част и постановяването на ново вместо него, с което иска да бъде уважен в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ю. Д. Д., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед това съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите за неправилност, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.

2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно като краен резултат при допълнително изложени от настоящата инстанция фактически констатации и правни изводи във връзка с изложените във въззивната жалба доводи.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление по чл.417 ГПК подадено на 17.02.2016 г. от Банка ДСК АД срещу Ю. Д. Д. за признаване съществуване на парични вземания по договор за кредит от 22.06.2011 г., по което е било образувано ч.гр.д.№ 8700/2016 г. по описа на СРС, 138 с-в за сумите: 4973,26 лв., представляваща главница по договор за кредит от 22.06.2011 г., задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми на 10.02.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 940.84 лв. за периода от 10.11.2014 г. до 16.02.2016 г., лихва за забава в размер на 42.96 лв. за периода от 10.12.2014 г. до 16.02.2016 г., такса в размер на 120.00 лв. и разноски 2 по делото.

На 18.05.2016 г. по образуваното ч.гр.дело е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочените суми в полза на заявителя- кредитор срещу длъжника.

Във връзка с подадени възражения от длъжника в срока по чл.414 ГПК е била подадена в срока по чл.415 ГПК искова молба от „ ОТП Ф.Б.“ ЕАД като цесионер на вземането, с която са предявени искове по чл.422 ГПК вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване съществуване на вземанията по издадената заповед. Към исковата молба е приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършена цесия на 15.12.2016 г. по договор сключен между Банка ДСК АД и „ ОТП Ф.Б.“ ЕАД.

С подадената искова молба цесионера е отправил три групи искания до съда:

По реда на чл.422 ГПК за признаване съществуването на паричните вземания по издадената заповед с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

2.

При условията на евентуалност, в случай на прекратяване на производството по делото по отношение на предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК за осъждане на ответника на основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца дължимите суми по договора за кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по договора за цесия, както следва: 4973,26 лв., представляваща главница по договор за кредит от 22.06.2011 г., задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми на 10.02.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането, 3781,07 лв. - лихва за забава на основание чл. 19.2 от общите условия по договора за кредит върху главницата 4973,26 лв. за периода от 21.02.2016г. до 21.02.2019 г., 3.

При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на осъдителните искове по т.2, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, за осъждане на ответника чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца дължимите суми по договора за кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по договора за цесия, както следва: 2620.96 лв., представляваща падежирала част от главница по договор за кредит от 22.06.2011 г., дължима за периода от 10.01.2015 г. до 10.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2019 г. до окончателно погасяване на задълженията, 1142.96 лв.-възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 10.03.2016 г. до 10.02.2019 г.; предсрочно изискуема част от главницата в размер на 2352.22 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 10.06.2021 г., 1.

3 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2019 г. до окончателно погасяване на задълженията; наказателна надбавка по чл.19.1 от ОУ към договора за кредит в размер на 746.52 лв. дължима за периода от 10.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 21.02.2019 г.

В подадената искова молба ищецът твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2011 г., сключен между „ Банка ДСК“ ЕАД и ответника Ю. Д. Д. е предоставен кредит в размер на 6213 лв., при условия, подробно уговорени с договора за кредит и приложимите към него Общи условия. Твърди, че банката е изпълнила задълженията си по договора за кредита, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 6213 лв., която е усвоена от кредитополучателя.

Договорът е сключен за срок от 120 месеца, с краен падеж на погасяване на 10.06.2021 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорена е падежна дата за плащане на погасителните вноски 10-то число на месеца и размер на редовната / възнаградителна/ договорна лихва от 14,95 % годишно. Поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски по лихва и главница съгласно погасителния план на основание чл.19.2 от приложимите ОУ кредиторът е обявил на кредитополучателя предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор и е отнесъл кредита като предсрочно изискуем на дата 10.02.2016 г. Ищецът твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на 20.01.2016 г. Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 12.12.2016 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД му прехвърлил процесното вземане. Посочва се, че по силата на изрично пълномощно ищецът уведомил кредитополучателя за извършената цесия. В условията на евентуалност, се прави изявление за уведомяване на ответника за извършената цесия с връчване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло. Навежда възражение, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания от „ Банка ДСК“ ЕАД в полза на ищеца, поради което същата не е произвела действие спрямо него. Поддържа, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.Прави възражение, че не дължи сумите, тъй като част от клаузите на договора за кредит, в т.ч. и ОУ противоречат на закона и на добрите нрави и са неравноправни, тъй като са в противоречие с разпоредбите на ЗЗП - т.6, т.7, т.13, т.14 от договора за кредит, т.7.1, т.7.2, т.7.3, т.8, т.19.1 и т.19.2, пр.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

С определение от 12.09.2019 г. съдът по образуваното производство /настоящето/ е прекратил делото в частта на предявените установителни искове по чл.422 ГПК с изложени съображения, че исковете са недопустими, тъй като са предявени от цесионера на вземанията „ ОТП Ф.Б.“ ЕАД, а не от цедента - Банка ДСК 4

АД като се е позовал на дадените разяснения с ТР № 4/2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г. С постановеното определение е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 18.05.2016 г. Доколкото определението не е обжалвано от страните, същото е влязло в законна сила на посочената дата 02.10.2019 г.

При съобразяване частта от претенциите /две групи осъдителни искове/, по които настоящето производство е висящо, настоящият състав намира за установено чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че между цедента „Банка ДСК” ЕАД и ответника Ю. Д. Д. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2011 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6213 лева за срок от 120 месеца. Според условията на договора кредитът се усвоява еднократно и се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, с месечни вноски съобразно погасителен план. Уговорения към датата на сключване на договора лихвен процент е 14,95 процента при ГПР по кредита - 16,02 %. Според договора и приложения към него погасителен план крайният падеж на погасяване на кредита е 10.06.2021 г. и е уговорена падежна дата за заплащане на погасителните вноски 10-то число на месеца.

С чл. 13 от договора е предвидено, че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора. В чл. 7.1 от общите условия е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян от одобрена от банката методология, като лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора.