Решение № 268 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330103899 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Ищцата А. К. Р. твърди, че е сключила с дружеството - ответник договор за потребителски кредит от *** г., по силата на който била предоставена сумата 600 лв.

Твърди, че договорът съдържал клауза за предоставяне на допълнителна услуга „Флекси“, по която се дължало отделно възнаграждение в размер на 360 лв. Поддържа се, че е усвоила сумата по заема, но не е заплатила дължимото възнаграждение за въпросната допълнителна услуга. Твърди, че клаузата, която я уговоря, е нищожна поради противоречие със закона, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението съставлява допълнителен разход за ищцата, не е включен в годишния процент на разходите по кредита, както и че клаузата поради това накърнява добрите нрави и нарушава изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като води до скрито оскъпяване на кредита. Иска се да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за посочената допълнителна услуга.

Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД поддържа, че клаузата е валидна.

Твърди, че тя не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит, била е известна на ищцата към датата на сключването на договора, като тя доброволно я е приела, поради което счита, че искът е неоснователен.

1

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за кредит № ***, по силата на който била представена сумата 600 лв. със срок на погасяване 11 месеца, възнаградителна лихва 40,90 % годишно и ГПР от 48,66 %. Общо дължимата сума по кредита била определена на 715,89 лв. / лист 4/ .

Уговорено било ищцата да ползва допълнителна услуга "Флекси" за която се дължало възнаграждение от 360 лв., която следвало да се заплати разсрочено заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Вноските за таксата били включени в погасителния план. Характерът на уговорената допълнителна услуга, съгласно чл.15.1 от общите условия към кредита / лист 8/ се изразявал в следното – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за едностранна промяна на погасителния план, чрез отлагане на погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Процесният договор е сключен от дружество, което е кредитна институция и предоставя потребителски кредити по занятие, а ищцата Р. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. От изложеното следва, че спрямо договора приложение намират изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Основателни са доводите, относно нищожност на клаузата уговаряща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси".

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат, по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочената в договора допълнителна услуга са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителната услуга, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати предварително такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е 2 обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата от 360 лв. съставлява 60 % от уговорената главницата.

Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50лв. държавна такса.

Процесуалният представител на ответника адв. Н. е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в договора за правна защита и съдействие /лист 12/. Ответникът е направил с писмения си отговор възражение относно размера на претендиранато възнаграждение по чл.38 ЗАдв., което съдът намира за основателно. Защитата е осъществена по един иск с цена 360 лв. По делото е проведено едно открито съдебно заседание като за него адвокатът е предоставил писмено становище. Делото не се отличава с значителна фактическа сложност, нито правната му сложност е значителна.

С молбата на адвоката се претедира да бъде определено възнаграждение от общо 400 лв. което надвишава материалния интерес. Такова съотношение е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност поради което съдът намира, че възнаграждението за безплатна помощ следва да се определи в размер на 200 лв.

Подобен размер съдът намира за справедлив с оглед изложените по-горе обстоятелства и съобразен с необходимото време и усилия, положени във връзка със защитата.

Ето защо следва да се присъди в полза на адв. Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в посочения по-горе размер.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

3

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, като противоречаща на закона, по иска предявен от А. К. Р. ЕГН ********** с адрес *** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В, клаузата от договор за потребителски кредит №***/***г. с която е уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга "Флекси"в размер на 360 лв.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на А.

К. Р. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 лв. /петдесет лева / деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕГН ********** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200лв. /двеста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4