Решение № 318 от 17.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Ямбол, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500065 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Д. В., против Решение № 55/16.12.2022 г. на ТРС, постановено по гр.д. № 232/2022 г. по описа на ТРС в частта, с която ТРС прекратява гражданския брак, сключен на 21.08.2009 г. в гр.****, между М. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.******, и В.Д.В. - И.а с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.*********, като на основание чл.56 от СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр.********, СЕ ПРЕДОСТАВЯ на М. Г. И.. Въззивницата не е съгласна с развода и с постановеното от ТРС на основание чл.56 от СК, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр.******** се предоставя на М. Г. И., и излага съображения, че ищецът й дължи пари. С оглед жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за прекратяване на брака да бъде отхвърлен, а в случай че не бъде отхвърлен - ползването на семейното жилище да й бъде предоставено.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззвиваемият не се явява в о.с.з., представлява се от адв.М.К., който оспорва въззивната жалба и счита първоинстанционното решение за правилно.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

По делото е установено от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Тополовград на 01.09.2022г., че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 21.08.2009 г. в гр.Тополовград. Нямат родени от брака си деца.

За семейното жилище е представен нотариален акт с рег.№7, том 1, дело № 13/1968г за дарение на недвижим имот, видно от който то представлява дворно място, находящо се в 1 гр.Тополовград с построените в него къща и навес. С посочения нотариален акт имотът е дарен на Г.И.А. - баща на ищеца, който е починал на 27.12.2007г., видно от удостоверение за наследници изх.№1106/20.08.2022г. на община Тополовград. След смъртта си Г.И.А. е оставил за свои законни наследници съпругата си П.П., която е починала на ***********, и двамата си сина - М. Г. И. (ищеца-въззиваем) и неговия брат Иван Г. И.. От приложеното по делото удостоверение на Община Тополовград се установява, че ищецът М. Г. И. е декларирал като собственик ½ ид.част от недвижимия имот на ул.*********.

Не е спорно по делото, че семейното жилище е къща на два етажа с един вход като всеки етаж има по три стаи и за втория етаж се преминава през първия. Няма отделни санитарни възли.

Видно от представен от ищеца документ от Центъра за психично здраве - гр.Хасково, ответницата е лекувана няколкократно в този център с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство и последната хоспитализация е била за периода 11.08. - 24.08.2021 г..

С Решение № 55/16.12.2022 г. на ТРС, постановено по гр.д. № 232/2022 г. по описа на ТРС, ТРС прекратява гражданския брак, сключен на 21.08.2009 г. в гр.****, между М. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.******, и В.Д.В. - И.а с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.*********, като на основание чл.56 от СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр.********, се предоставя на М. Г. И.; на основание чл.53 от СК, след прекратяване на брака съпругата да носи вместо фамилните имена В., предбрачното си фамилно име Веселинова.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.49, ал.1 от СК, съгласно който всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. С брачния иск, съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, са предявявени за разглеждане искания за семейното жилище и фамилното име, производството по които съставлява спорна съдебна администрация.

Искът е предявен от съпруга, който е твърдял, че между съпрузите е налице трайна фактическа раздяла от 12.2021г., до която се е стигнало след възникнали непреодолими конфликти между съпрузите, охлаждане на отношенията и от м.декемери 2021г. се разделили след поредния скандал като няма вариант да се съберат. Ищецът е отишъл да живее на квартира. Ответницата не подава отговор на исковата молба, в о.с.з. не оспорва раздялата и изложеното в доклада, както и че живее в придобито от ищеца по наследство от баща му жилище в гр.Тополовград. Заявява, че не иска развод, че съпругът й е напуснал жилището след ограничителна заповед, защото я е бил на 20.12.2021г.. Иска семейното жилище да бъде предоставено на двамата като й бъде предоставен за ползване втория етаж на жилището.

По делото съдът намира за установено, че отношенията между страните са силно влошени. Безспорно е домашното насилие, упражнено от съпруга над съпругата на 20.12.2021г., след което е настъпила трайна фактическа раздяла между страните. Това е индикация за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е формална и опразнена от съдържание, поради което бракът следва да бъде прекратена с развод на основание чл.49, ал.1 от СК. Няма направено искане съдът да се произнася по вината. ЯОС намира за неотносими по делото възраженията на въззивницата, че не желае да бъде прекратен брака, докато ищецът не й върне всичко, което й дължи. Облигационни задължения между съпрузите не са предмет на бракоразводния процес и не могат да бъдат разглеждани в него.

По искането на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище, въззивният съд намира следното:

2

Съгласно чл.56 от СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

По делото е установено, че семейното жилище е придобито от ищеца по наследство от баща му преди брака и е собственост на ищеца и неговия брат. По делото е безспорно, че съпрузите нямат родени от брака деца. Няма данни по делото съпрузите да притежават други имоти. Семейното жилище не може да се ползва от двамата едновременно, тъй като има само един вход, няма отделни санитарни възли, а отношенията помежду им са толкова влошени и непърпими, че те не могат да живеят заедно в общо жилище. Освен това, жилището е съсобствено на ищеца-въззиваем и неговия брат, който притежава ½ ид.част от него. В ал.2 и ал.3 на чл.56 от СК са предвидени изключения когато семейното жилище е собственост на единия съпруг или е собственост на близки на единия съпруг, то да бъде предоставено на съпруга-несобственик, но само ако от брака има родени деца, които не са навършили пълнолетие, като и в този случай, ползването е ограничено със срок по чл.56, ал.3 и 4 от СК. В случая е безспорно, че от брака няма родени деца и жилището, което е собственост по наследство на ищеца-въззиваем и брат му, не може да бъде предоставено за ползване от въззивницата. Предвид тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на чл.56 от СК, семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищеца-въззиваем.

ЯОС намира, че въззивната жалба е бланкетна, в нея не е посочено в какво се състои порочността на решението. Възивната жалба, в която не е посочено, в какво се състои порочността на обжалваното решение (чл.260, т.3 от ГПК) не е нередовна, защото въззивният съд проверява служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение, но не може да провери неговата правилност, тъй като в това той е ограничен от посоченото в жалбата. Бланкетната жалба има смисъл, само доколкото въззивният съд проверява служебно обжалваното решение. Предвид изложеното и с оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, ЯОС прецени същото за правилно като краен резултат и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

Потвърждава решение № 55/16.12.2022 г. на ТРС, постановено по гр.д.№ 232/2022 г. по описа на ТРС в обжалваната част, с която ТРС прекратява гражданския брак, сключен на 21.08.2009 г. в гр.****, между М. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.******, и В.Д.В. - И.а с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.*********, като на основание чл.56 от СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр.********, се предоставя на М. Г. И..

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4