Решение № 260820 от 21.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………./21.05.2021 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-10 състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия

Груева като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1405 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ,Националната агенция за приходите срещу ,,И.” АД (н), ЕИК ********.

На основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за

Националната агенция за приходите (ЗНАП), агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ - ОПР – 7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, г-жа В.П.– директор на дирекция ,,Държавни вземания” на Националната агенция за приходите, е оправомощена да предявява искови молби за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети вземания в производството по несъстоятелност.

Ищецът твърди, че в законоустановения срок и на правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предявил положителен установителен иск, с който да установи съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност на ,,И.” АД (н), ЕИК ******** вземания, основани на влязло в сила решение 895/13.05.19 по описа на СГС, VI-10 състав по т. дело 5599/2015 г. Публичните вземания, предявени от ищеца са за туристически данък в общ размер на 3 880, 50 лева, от които главници – 3 051 лева и лихви – 829, 50 лева, съгласно чл. 61р от Закона за местните данъци и такси и са установени със Справки – декларации за туристически данък за 2017 година. С определение № 3554/16.07.2020 г. по т. д. № 5599/2019 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Съдът е оставил без уважение възражението на ищеца като кредитор срещу включването на вземането му за сумата от 3 880, 50 лева – главница и лихви по чл. 61р от ЗМДТ във връзка с реализирани нощувки за 2017 година.

В постъпил отговор на исковата молба синдикът В.С. признава допустимостта на исковата молба, но счита същата за неоснователна, като поддържа тезата си, че предявените вземания са законосъобразно включени в списъка на неприети вземания, като основание за това е, че несъстоятелния длъжник ,,И.” АД (н) не е данъчно задължено лице по смисъла на закона. Сочи се, че тъй като имотът е отдаден под наем на ,,И.В.Т.” ЕООД, то данъкът не се дължи от дружеството в несъстоятелност.

Не е постъпил отговор на ответника ,,И.” АД (н).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на синдика, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори относно фактите.

Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че с решение № 2054 от 24.11.2016 г. по т. дело дело № 5599/2015, Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на И. АД, определена е началната й дата – 01.06.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, като с решение от 13.05.2019 г. длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието.

С молба изх. № 24-28-1956/15#58 от 05.03.2020 г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към ,,И.” АД в общ размер на 203 502, 06 лева, от които главници – 182 861,11 лева и лихви в размер на 20 640,95 лева. От предявените публични вземания синдикът на несъстоятелното дружество е включил в списъка на неприети вземания в ТРРЮЛНЦ под № 20200323105458 сумата в общ размер на 3 880,50 лева, от които главници – 3 051 лева и лихви – 829,50 лева, а останалите в списъка на приети вземания. Неприетите публични вземания са за туристически данък, съгласно чл. 61р от Закона за местните данъци и такси.

В срока по чл. 690 от ТЗ Националната агенция за приходите е подала възражение с изх. № 24-28-1956/15#61/30.03.2020 г. срещу включването на процесните публични вземания в обявения списък на неприети вземания.

Съдът по несъстоятелността, с определение № 3554 от

16.07.2020 г., постановено по т. д. №5599 по описа за 2015 г. на СГС, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20200717103937, е оставил без уважение подаденото възражение.

По делото не се спори относно размера на дължимия данък за 2017 г. за предоставени туристически нощувки в хотел „И.В.Т.“, също така не е спорно и, че обектът, в който са осъществявани нощувките е собственост на дружеството в несъстоятелност.

Видно от договор за управление и отдаване под наем на недвижим имот от 18.10.2016 г. и анекс 1 от 25.10.2016 година (стр. 70-75 по делото), вписан в службата по вписвания под номер 9125/20.10.2016 г. на АВп - Велико Търново, хотелът, собственост на дружеството в несъстоятелност е отдаден под наем на трето дружество - ,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********.

Представени са справки декларации за нощувки в хотел „И.В.Т.“ за 2017 г., видно от която справките декларации по чл.116, ал.4 от ЗТ за периода 01.2017 г. – 06.2017 г. са подени от С.П., с посочване на ЕИК на задълженото лице ********, електронна поща ********.

Всички декларации носят дата 23.01.2017 година.

Декларациите за юли-декември 2017 г. са подадени от Г.Г., ЕИК на задълженото лице ********, електронен адрес: ********.bg.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:

Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на неприетите предявени вземания, но съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.

НАП е материално легитимиран да събира, респ. да предявява в производството по несъстоятелност публични общински вземания, дължими на основание ЗМДТ, независимо че техен титуляр е съответната община, която има правата и задълженията да установява, обезпечава и събира местните данъци по аргумент от чл. 164, ал. 3 от ДОПК, в която агенцията изрично е посочена като орган, който предявява публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

Основният критерий, предопределящ компетентността на НАП е дали се касае за публични вземания.

Съгласно чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК публични са и общинските вземания за данъци. Туристическия данък е вид местен данък по ЗМДТ – чл.

1, ал.1, т.7 от ЗМДТ.

Според чл. 61р, ал.1 от ЗМДТ с туристически данък се облагат нощувките. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба данъчно задължено лице е това, което предлага нощувките.

Съгласно разпоредбата на чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ

(редакцията в сила към процесния период) лицата по ал. 2 (данъчнозадължените лица) подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Декларация се подава до съответната общинска администрация, чиито компетентности за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както бе посочено по-горе, са предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като според и ал. 2, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.

Следователно, за да е налице валидно възникнало публично задължение за заплащане на туристически данък за 2017 г. следва да е подадена декларация от данъчно задълженото лице, което е предоставяло нощувките в туристически обект, което да е дружеството в несъстоятелност в конкретния случай.

По делото не се твърди и не се установява, че И. АД (н) е подало декларация по чл. 61р , ал.5 от ЗТ за 2017 година.

Действително, установява се, че са подавани декларации по чл. 116, ал.4 от Закона за туризма (ред. изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 септември 2016г. – в сила за процесния период), които според общинската администрация на Община Велико Търново са подавани от И. АД за нощувки в Хотел И.В.Т..

На първо място, следва да се отбележи, че за периода 01.08.2017 г. – 31.12.2017 г. декларациите са подадени от името на дружеството – наемател на хотела, където са осъществявани нощувките -

,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********, доколкото е вписан ЕИК на това дружествов декларации, подадени по електронен път. Т.е дори и само по подадените декларации по чл. 116, ал.4 от ЗТ не се установява възникване на данъчно задължение за дружеството в несъстоятелност за този период за заплащане на туристически данък.

А за периода

01.02.2017 г. – 06.2017 г. се установява, че представените декларации са подадени на 27.01.2017 г. (тази дата е посочена в представените по делото копия, подадени по електронен път), т.е преди възникването им. Самите декларации са подадени от електронен адрес, който електронният адрес на ,,И.В.Т.” ЕООД, ЕИК********, посочен в ТРРЮЛНЦ.

От друга страна, подаването на декларации по чл. 116, ал.4 от Закона за туризма има значение за събиране на данните от съответните общински и държавни органи – от съответната община - за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните нощувки на територията ѝ; от НАП - за данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните от тях нощувки на територията на цялата страна; от министърът на вътрешните работи - за всички данни по ал. 5; от НСИ - за обобщени статистически данни, въз основа на наличните данни в Единната система за туристическа информация, в обем, определен със закон (така ал.7 от чл. 116 от ЗТ).

Следователно, декларациите по чл.116, ал.4 от ЗТ имат за цел и да подпомогнат съответната общинска администрация при проверка на подадените декларации по чл.61р, ал.5 от ЗТ от данъчно-задълженото лице в рамките на производството по чл. 105 от ДОПК.

Но единствено подадена данъчна декларация по чл. 61р, ал.5 от ЗТ има значението на декларация по чл. 104 от ДОПК и може да е основание да се приеме, че е налице валидно възникнало данъчно задължение по аргумент от чл. 108, ал.2 от ДОПК, ако не е развито ревизионно производство.

А в конкретния случай, не се твърди и не се установява, че има подадени декларации по чл. 61р, ал.5 от ЗТ от И. АД (н) за исковия период. НАП не доказа, че е налице влязъл в сила ревизионен акт по смисъла на чл. 118 от ДОПК, изготвен от съответните органи на общинската администрация, с оглед правомощията им по чл. 4 от ЗМДТ, за установяване на задълженията на ответника – дружеството в несъстоятелност.

Ирелевантно относно спора дали И. АД (н) дължи туристически данък за 2017 г. е дали и от кога третото дружество – наемател на хотела има категоризация за свой обект. Следва да се отбележи и, че хотелиерската дейност е свързана с категоризация на обекта, а не лицето, която я осъществява.

Допълнителен аргумент за недължимостта на туристическия данък от дружеството в несъстоятелност И. АД (н) за 2017 г. е разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.2 от ЗТ, тъй като се твърди дължимост на туристически данък за дейност, която се твърди, че ответникът е осъществявал в момента, когато вече е в открито производство по несъстоятелност (от 11.2016 г.), което е забранено по закон.

Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на исковете държавна такса от ищеца по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима.

Водим от горното, Софийски градски съд

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул.“*******, срещу ,,И.” АД ***. Св. *******, ап.1 иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване, че Държавата, чрез НАП има вземане към ,,И.” АД ***. Св. *******, ап.1 в размер на сумата от 3 880,50 лева, от които главници – 3 051 лева и лихви – 829,50 лева за туристически данък за 2017 г. по справки – декларации за туристически данък за 2017 година, включени в допълнителния списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.