Решение № 277 от 08.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Сандански, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100377 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№377/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по искова молба на Т. Я. Я., ЕГН **********, гр.С., ул.“С. Х.“ №**, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №***** от **.**.****г. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.138 и сл. от ЗЗД. Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 651.15 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между Т. Я. Я. в качеството й на заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричем заем №*****/**.**.****г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1250 лв., платим на месечни вноски, без посочен месечен лихвен процент. Съгласно чл.4 от договора заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция, две физически лица поръчители, за които са поставени множество условия /които 1 според ищцата били изначално неизпълними/, или одобрено от заемодателя дружество-поръчител.

Твърди се, че на същата дата между Т. Я. Я. и ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №******, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт‘“ АД задълженията на заемополучателя, като обезпечението се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемополучателя. По този договор ищцата се задължила да плати на ответното дружество възнаграждение в размер на 651.15 лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, като съгласно чл.3, ал.1 възнаграждението се дължало на „Файненшъл България“ ЕООД, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД било упълномощено единствено да го събере в полза на първото.

В исковата молба се твърди, че заемополучателят Т. Я. Я. е погасила изцяло процесния кредит.

Ищцата счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за кредит. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Последната от своя страна въвеждала изисквания, които на практика били неизпълними от потребителя, и които представлявали неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружествопоръчител – „Файненшъл България“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил именно заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Договорът за кредит и Договорът за предоставяне на поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ и двете дружества.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство, макар този разход по кредита да бил изначално известен. В случая погрешното посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на 19, ал.4 от ЗПК, представлявало нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

На следващо място, валидността на процесния Договор за предоставяне на поръчителство се оспорва поради липса на основание на същия, с оглед липсата на предоставена насрещна услуга за потребителя срещу заплащането на възнаграждение. По силата на чл.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължението на длъжника, за първия възниквало право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. На основание цитираната разпоредба при плащане от страна на поръчителя, задължението на длъжника просто преминавало от едното към другото свързани дружества.

Според ищцата процесният Договор за предоставяне на поръчителство е 2 недействителен и поради противоречие с чл.138 от ЗЗД, който изисква договорът за поръчителство да се сключи между кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и главния длъжник – както е в случая.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Със същия се целяло единствено обогатяването на кредитора по договора за кредит - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото платеното по договора за поръчителство възнаграждение щяло впоследствие да отиде именно в негова полза при разпределение на печалбата на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, чийто едноличен собственик е кредиторът. Последният обвързвал по-слабата икономически страна с допълнително задължение, дължимо от момента на сключване на договора, без значение дали заемополучателят е изправна страна по договора. Със сключването на договора за поръчителство се целяло кредиторът да получи допълнително възнаграждение, а уговарянето на същото по друго правоотношение било единствено с цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било в размер повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно така постигнатата уговорка противоречала на принципите на добросъвестност и справедливост и накърнявала добрите нрави.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство №****** е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 651.15 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство №*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски в производството.

На основание чл.131 от ГПК на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е изпратено копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са му връчени на 03.05.2023г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл на 05.06.2023г., същият е подал в съда писмен отговор на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Файненшъл Българя“ ЕООД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди, че „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а от ЗКИ, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В качеството си на търговец сключвало гаранционни сделки /поръчителства/, с които се задължавало да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, срещу дължимо възнаграждение, както в процесния случай. Дружеството не предоставяло кредити, поради което дейността му не се регламентирала от ЗПК, а от ТЗ.

Правоотношението между страните по делото било самостоятелно от заемното правоотношение и влизало в действие под условие, че заемополучателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя.

Твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД има скючен писмен договор, който урежда отношенията между тях 3 като поръчител и кредитор. Твърди, че с договора за предоставяне на поръчителство ответното дружество е поело задължение, което е изпълнило чрез сключването на Рамков договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Оспорва твърдението на ищцата за липса на насрещна престация по договора. Сочи, че срещу възнаграждение в неголям размер длъжникът получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. От своя страна поръчителството се простирало срещу всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. разноските по събиране на вземането, поради което отговорността на поръчителя можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ полученото възнаграждение.

Счита, че дори при нищожност на договора за кредит, заемополучателят оставал задължен за чистата стойност на кредит, т.е. главното задължение съществувало, поради което и поръчителството не се погасявало.

Ответното дружество моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено становище пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.06.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Т. Я.

Я. като заемател е сключен Договор за паричен заем №****** при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер на отпуснатия заем 1250 лв.; вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easy Max; размер на двуседмична погасителна вноска в лева – 92.59 лв.; срок на заема в седмици – 30; брой вноски – 15; първа погасителна вноска – 29.06.2020г., последна вноска – 11.01.2021г.; фиксиран ГЛП – 35%; ГПР - 40.40%; обща сума дължима от заемателя – 1388.85 лв.

Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, които отговарят на описаните в договора изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на 4 валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.